четвъртък, 11 декември 2014 г.

Горивната клетка на Toyota

Превземайки медиите, японците събудиха и вълна от съмнения



Агитката на алтернативните автомобилни технологии прие представения на изложението в Лос Анджелис автомобил, базиран на горивна клетка - Mirai с радостни подвиквания от типа „край на играта“. Те побързаха да заключат и че електромобилите са в задънена улица. 

В лагера на електромобилистите пък се чудят как е възможно Toyota – в по-малка степен Honda и Hyundai – да пропилеят толкова време и пари в технология, обречена заради стратосферни производствени разходи, нуждата от редки суровини (платина), проблеми със сигурността и липсата на зарядна инфраструктура. 

На същото изложение Volkswagen запяха във водородния хор с концептуалния Golf SportWagen Hymotion, а роднините от Audi свалиха сатена на A7 h-tron. Водородните беемвета са вече във фурната в Мюнхен; с подобна съдба са моделите и на повечето от останалите големи производители. 

С аргументи за технологични ограничения и страх от пробега от лагера на електромобилните критици лъха на мухъл и прозаичност, докато в стана на електромобилистите жилото е по-остро - диригентът на Tesla Елън Мъск излезе с прословутото: „Горивните клетки са пълна глупост – водородът става за ракети, не и за коли.“ 

Циниците като мен се опитват да обясняват големите японски инвестиции в горивни клетки със стремежа на правителствата на угодят на религиозния гласоподавателски натиск за зелени инвестиции.  В качеството си на дренки от същия дол автомобилните производители искат да се покажат като привърженици на зелените технологии, въпреки че прекрасно си дават сметка какви са реалистичните шансове пред част от тях. Подобни разходи често са в пълно противоречие с реалната вероятност от търсене на новите автомобилни технологии, подлежащи на раздвижване от автосалоните само с подкрепата на обилни количества пари на данъкоплатците. 

Ако има плоскост за съгласие по повод наследниците на двигателя с вътрешно горене, то тя е в заключението, че в обозримо бъдеще не се очертава приемущество на една технология. Трибуквеното съкращение ще господства вероятно в следващия половин век, освен ако изкопаемите горива не свършат внезапно преди това. 

Горивните клетки почти не се класират 

По отношение на по-близкото бъдеще поредният доклад на IHS Automotive е приеман от мнозина в сектора. В него се казва, че към 2020 г. обикновените и зарядните хибриди ще имат 5% от световните продажби, за разлика от под процент дял за традиционните електромобили. Към 2025-а електромобилите ще са напреднали бавно до 1.5%, докато хибридите едва ще са минали 6. За разлика от тях горивните клетки ще бъдат едва забележими, така че приблизително 92.5% от колите ще разчитат на изкопаемите горива. 

Старшият лектор в Училището за отношенията между труда и капитала към бръшляновия университет „Корнел“ Арт Уитън: „Не виждам доказателства, опровергаващи прогнозите на IHS – горивните клетки ще имат много малък дял.“ Той е съгласен, че вътрешното горене ще е предпочитано в следващите петдесет години, или до изчерпването на изкопаемите запаси. Той смята електромобилите за несъвършени, но не вижда много потенциал и в горивните клетки. Според него: „Повечето автомобилни експерти не вярват, че електромобилите са дългосрочният отговор. Те имат същите проблеми, които имаха и преди 115 години - батериите им са тежки и скъпи, липсва им и пробег.“ 

Сложни и тежки 

„Тойота“ и останалите производители не са сигурни в заместителя на конвенционалния двигател. Заради сложното си допълнително задвижване хибридите са тежки; проблемът на горивните клетки е в това, че обуздаването на водорода не е нито просто, нито евтино. 

Въпросът защо при това положение „Тойота“ и останалите тичат зад него е напълно естествен. Заради държавните субсидии, е простият отговор. Уитън смята, че „Политиката, не търсенето, кара Toyota и другите да разработват електромобили и хибриди. Горивните клетки са смятани за дългосрочното бъдеще на автомобилната индустрия, но стойността на развитието е възпиращо висока, което прави оцеляването им краткосрочно и обвързано със субсидии.“ 

Петер Шмид, редактор на британското издание Automotive Industry Data пък вярва, че автомобилите с горивни клетки като цяло и Toyota Mirai в частност ще довършат електромобилите. В статия, озаглавена „Задвижваният с горивна клетка Mirai на Toyota – пирон в електрическия ковчег?“ авторът споделя, че в компанията вече са решили да не се занимават с електромобили в полза на хибридите: „Да, бъдещият търговски успех на Mirai е напълно зависим от водородната дистрибуция. За този проблем японските визионери, вече преминали хибридния тест, имат приложим план. Това действително е лош ден за заложилите всичко на електромобилите – не случайно Daimler продадоха акциите си в Tesla. 
 
Пояснявам: при представянето на Mirai, което на японски означава бъдеще, „Тойота“ обявиха и плановете си за начало на развиването на водородна зарядна инфраструктура в сътрудничество с други производители, а преди малко повече от два месеца „Даймлер“ продадоха акциите си в „Тесла“, уверявайки, че продължават съвместните проекти. 

Скептиците се групират 

„Клетъчните“ скептици се групират около отговора на въпроса за бъдещето на водородните коли. 

В статия, озаглавена „Горивни или глупави клетки?“ базираният в Лондон аналитик от Evercore ISI Арнд Елингхорст е озадачен от плановете на Toyota за Mirai предвид успеха на електрически проекти, като Tesla: „Заради постиженията на електромобилите имаме проблем с разбирането на обосновката зад горивните клетки.“ Авторът не разбира защо потребителите ще предпочетат автомобили с горивни клетки пред електромобилите. Горивните клетки са скъпи и губещи за производителите си, а себестойността на водородното зареждане е много по-висока от електрическото: „След дълбоко потапяне в клетъчната технология преобладаващото ни заключение е, че с изключение на времето за презареждане, горивните клетки нямат явни преимущества. От гледна точка себестойност на притежаването независимите изследвания показват, че към 2020-2025 г. автомобилите с горивни клетки ще предлагат недостатъчни преимущества пред електромобилите и ще са по-малко ефективни“ – обобщава Елингхорст.

Професорът по химия на материалите от Масачузетския технологичен институт и експерт по батериите, Доналд Садоуей е още по-радикален: „Това е технология в задънена улица и производителите глупаво си губят времето. Откъде ще взимат водорода? Пълна лудост! Кой ще инсталира инфраструктурата - това да не е газ да го пуснеш по тръби? Трябва ти напълно нова инфраструктура – необяснимо е, няма никакъв смисъл.“ 

Садоуей обаче е заинтересована страна: в екип с д-р Кичао Ху двамата работят върху технологичния стартъп SolidEnergy – компания, разработваща технология за удвояване на капацитета на смартфони и компютри, криеща потенциал за пренасяне и в електромобилите. 

Подобрението касае литиевите батерии, които ще могат да работят сигурно в по-висок температурен режим. Така себестойността и теглото им ще спаднат, а животът им ще се удължи. Всичко това произтича от отсътвието на сложните охладителни системи в сегашните йонно-литиеви батерии. „Две иновации правят тази батерия по-добра от йонно-литиевата – литият в отрицателния електрод и полимерната мембрана, действаща едновременно като електролит и сепаратор. Това увеличава неимоверно енергийната й плътност.“ 

Ако технологията се окаже автомобилно приложима, Садоуей предрича радикална промяна в привлекателността на електромобилите: „Тя може да окаже голямо влияние върху себестойността и живота им, което да направи електромобилите много по-популярни. В момента те пасват на ранните последователи, а Tesla е за свръхбогатите. Ще има толкова силен последващ ефект, че би могла да намали търсенето и цената на петрола.“ 

Междувременно, без подобни технологични пробиви, прогнозата на IHS Automotive ми изглежда сигурна. 


Мрачно 

„Допускайки само развитие на настоящата технология с очакван напредък, като гигазавода на Tesla, който би могъл да свали себестойността на батериите с до 30%, пазарният ефект ще е минимален. С радикален пробив обаче можете да изхвърлите тези прогнози.“ 

Садоуей вижда едно по-мрачно и заплашително препятствие – опасната същност на водорода: „Първата катастрофа между автомобили с горивни клетки – тя ще е краят им.“

Няма коментари:

Публикуване на коментар