Мислех за този фразеологизъм,
докато „джурках“ ексела с безобразната смес от достоверна информация,
преувеличения и базирани на стари данни от КАТ допускания.
Поводът са числата от пазара на нови автомобили за полугодието, които, както обикновено, са с произход ААП и са предназначени както за вътрешна информация, така и за Европейската асоциация на автомобилните производители ACEA, която на практика я официализира, публикувайки я в месечната си справка. Причината е в МВР - отказват да им предоставят безплатно публичните по своя характер данни за регистрациите. Нямам понятие каква е мотивацията за отказа, но сигурно е нещо от обичайната радикална българска институционална екзотика.
Тя впрочем продължава да ни дарява с гениални хрумвания като това цената на всяка информационна единица за регистрациите на автомобили в България да струва 50 лв., което, превърнато в годишен бюджет за базова пазарна информация за четирийсетината представени у нас марки, води до петцифрена сума в евро. Това е доста повече от годишния абонамент за един от най-добрите информационни доставчици в автомобилния сектор – JATO.
Така баналност от типа на заключението, че информационната обезпеченост е ключов показател за качеството на един сектор звучи неадекватно на нелепия институционален фон, който вече четвърт век ни дарява с несъстоятелността си по автомобилните теми. Едно от преките последствия е зловещата структура на българския автомобилен парк, чиято възраст и качество ни класират в елита на Третия свят. Съотношението в продажбите на нови и употребявани автомобили е в порядък 1:13, а напълно либерализираният автомобилен внос е дело, достойно за пантеона на разпердушинената ни държавност.
Поради хроничната си бедност сме станали автомобилните клошари на Европа, а двата милиарда приблизителен годишен оборот от продажбата на употребявани автомобили и свързани продукти и услуги са толкова сиви, че са идеални за партийно финансиране. Това естествено прави ситуацията устойчива, а от такава устойчивост произтичат само негативи, като преднамерения отказ от смислена държавна политика в автомобилния сектор.
На този фон пазарът расте в порядък 10%, което се дължи на комбинация от фактори, само един от които са падащите лихви по лизинга, от които се ползват единствено съществуващите клиенти, използващи момента за подмяна на парка си. Както личи от данните на БНБ, кредитирането е практически застинало, а индексът на потребителското ни доверие устойчиво е сред най-ниските в Европа. Реекспортът към възстановяваща се Западна Европа е сериозен ръстов генератор: някои производители го употребяват за поддържане на жизнеспособността на дистрибуторите си (при много марки бизнес кейсът вече липсва), тъй като това е по-малкото зло – напускането на даден пазар традиционно се смята за по-голямото. Други си правят необмислен PR, а трети разчитат на официализацията на данните през ACEA, с което добавят някоя и друга стотна от процента в европейския пазарен дял на производителите си.
България е толкова системно незначителна, че абсолютното изражение на всяка наша магария е в рамките на статистическата грешка. Това е още една от предпоставките за процъфтяването на токсичната среда, която е застинала в отблъскващия образ на юрския ни автомобилен парк, чиято възраст дори не сме в състояние да сведем до една усреднена величина.
Отличник на полугодието са Opel, които практически без флотски продажби бележат почти 50% абсолютен ръст, който е най-впечатляващото постижение сред масовите марки. Техният проблем е, че заради качеството на общата пазарна информация дори не могат да се изфукат както трябва с добрата си работа. А би било заслужено. Не че не забелязвам някои от другите, които се набиват на очи, но информацията им към ААП е преобилно „разредена“ с реекспорт. Не говоря поименно, защото все още нямам информацията от КАТ.
Така в тесен професионален кръг вече четвърт век поддържаме ситуация тип "мижи да те лажем"; извън професионалната общост разбирането на проблематиката е все по-малко, а на ААП през годините очевидно не им достига онази критична маса, която носи единството. Неблагодарната работа по набирането й очевидно налага да се променяме, което означава, че още дълго сме обречени да бъдем същите - явно се харесваме.
В толкова брутално вицова ситуация електромобилите стават само за PR.
Поводът са числата от пазара на нови автомобили за полугодието, които, както обикновено, са с произход ААП и са предназначени както за вътрешна информация, така и за Европейската асоциация на автомобилните производители ACEA, която на практика я официализира, публикувайки я в месечната си справка. Причината е в МВР - отказват да им предоставят безплатно публичните по своя характер данни за регистрациите. Нямам понятие каква е мотивацията за отказа, но сигурно е нещо от обичайната радикална българска институционална екзотика.
Тя впрочем продължава да ни дарява с гениални хрумвания като това цената на всяка информационна единица за регистрациите на автомобили в България да струва 50 лв., което, превърнато в годишен бюджет за базова пазарна информация за четирийсетината представени у нас марки, води до петцифрена сума в евро. Това е доста повече от годишния абонамент за един от най-добрите информационни доставчици в автомобилния сектор – JATO.
Така баналност от типа на заключението, че информационната обезпеченост е ключов показател за качеството на един сектор звучи неадекватно на нелепия институционален фон, който вече четвърт век ни дарява с несъстоятелността си по автомобилните теми. Едно от преките последствия е зловещата структура на българския автомобилен парк, чиято възраст и качество ни класират в елита на Третия свят. Съотношението в продажбите на нови и употребявани автомобили е в порядък 1:13, а напълно либерализираният автомобилен внос е дело, достойно за пантеона на разпердушинената ни държавност.
Поради хроничната си бедност сме станали автомобилните клошари на Европа, а двата милиарда приблизителен годишен оборот от продажбата на употребявани автомобили и свързани продукти и услуги са толкова сиви, че са идеални за партийно финансиране. Това естествено прави ситуацията устойчива, а от такава устойчивост произтичат само негативи, като преднамерения отказ от смислена държавна политика в автомобилния сектор.
На този фон пазарът расте в порядък 10%, което се дължи на комбинация от фактори, само един от които са падащите лихви по лизинга, от които се ползват единствено съществуващите клиенти, използващи момента за подмяна на парка си. Както личи от данните на БНБ, кредитирането е практически застинало, а индексът на потребителското ни доверие устойчиво е сред най-ниските в Европа. Реекспортът към възстановяваща се Западна Европа е сериозен ръстов генератор: някои производители го употребяват за поддържане на жизнеспособността на дистрибуторите си (при много марки бизнес кейсът вече липсва), тъй като това е по-малкото зло – напускането на даден пазар традиционно се смята за по-голямото. Други си правят необмислен PR, а трети разчитат на официализацията на данните през ACEA, с което добавят някоя и друга стотна от процента в европейския пазарен дял на производителите си.
България е толкова системно незначителна, че абсолютното изражение на всяка наша магария е в рамките на статистическата грешка. Това е още една от предпоставките за процъфтяването на токсичната среда, която е застинала в отблъскващия образ на юрския ни автомобилен парк, чиято възраст дори не сме в състояние да сведем до една усреднена величина.
Отличник на полугодието са Opel, които практически без флотски продажби бележат почти 50% абсолютен ръст, който е най-впечатляващото постижение сред масовите марки. Техният проблем е, че заради качеството на общата пазарна информация дори не могат да се изфукат както трябва с добрата си работа. А би било заслужено. Не че не забелязвам някои от другите, които се набиват на очи, но информацията им към ААП е преобилно „разредена“ с реекспорт. Не говоря поименно, защото все още нямам информацията от КАТ.
Така в тесен професионален кръг вече четвърт век поддържаме ситуация тип "мижи да те лажем"; извън професионалната общост разбирането на проблематиката е все по-малко, а на ААП през годините очевидно не им достига онази критична маса, която носи единството. Неблагодарната работа по набирането й очевидно налага да се променяме, което означава, че още дълго сме обречени да бъдем същите - явно се харесваме.
В толкова брутално вицова ситуация електромобилите стават само за PR.
Няма коментари:
Публикуване на коментар