понеделник, 20 юли 2015 г.

Още по-люто: Nissan Juke Nismo RS

Nissan са подострили още най-малкия Nismo



Привържениците на школата на Дзен Будизма вероятно биха могли чрез медитация да проникнат в същността на този дизайн. На мен не ми се отдаде и свикнах да му се радвам, без да го разбирам

Пет години вече хората по улиците се чудят какво е това нещо, което не прилича на нищо: с чудат вид - комбинация от обли повърхности и остри конфликтни линии, Nissan Juke поведе хорото на кросоувърите преди пет години, а преди две говорихме и за меката му спортна версия – Nismo. 

Наскоро имах близка среща от третия вид с претърпелия козметичен фейслифт RS, който ми представи претенциите си за по-уверено навлизане в категорията на спортните хечбекове.

Новото 

Леко актуализирани светлини, поизострен, оптичен външен кит – нов въздухозаборник за охлаждането на допълнително наточения мотор с малък сплитер; дифузьор в по-дълбоката задна броня, комбиниран с дебел никелиран единичен ауспух, малък спойлер и червени акценти, всъщност са запазили характерния му външен вид, който няма да ви остави безразличен - или ще ви грабне от пръв поглед, или ще побегнете панически. За да хванете външните разлики обаче трябва да ги паркирате един до друг, но общите външни претенции са една идея по-спортни. Очевидно дизайнерите са внимавали много да не погубят тантурестия силует на малкия шишко и определено са сполучили.

Подходът към интериора е подобен: царящият вътре шофьороцентризъм е базиран на велурен волан с отлично сцепление и базови седалки от Recaro, които едва се събират в малкото купе, но ако ще купувате Nismo RS, за нищо на света не ги пропускайте – затрудняват влизането, но дават чудесна странична опора. 

Имайки предвид, че спортният Juke e дълъг само 4.17 м, пространството отзад е съвсем прилично, стига да не надхвърляте 1.70: линията на стъклата е клаустрофобична, гърбът на предните седалки – твърд, място за трети няма.

Някак по-положително изглеждаха и двата дисплея, чиято графика и разделителна способност ми се сториха подобрени, но останалото е добре познатото пространство с приятни спортни акценти и изявена склонност към икономия.

С изключение на сядането в дълбоките спортни седалки, наместването вътре не е проблем: за разлика от ниските си спортни събратя в сегмента, Juke е височък на 18-цоловите си колела (1.57 м), което е добре от гледна точка видимост – особено полезно, ако ще го карате по-спортно.

Палим подлютения до 214 коня 1.6-литров трубо бензин под предния капак и тръгваме. Там новости, освен добавените още 14 к.с., няма; същото може да се каже и за вариаторната скоростна кутия, настроена вече на 8 степени.

Когато сложите системата за динамичен контрол в положение ECO, вариаторът става муден и се разхожда из предавките с комбинация между нужда от настойчиво подканяне, продължително замисляне и общ недостиг на ентусиазъм – затова и бързо го напуснах. Sport ми се стори твърде напрегнат, заради което паркирах на Normal почти през цялото време. 


По вина на спортните седалки черно-червената тема радва окото вътре
Тук Juke вече е първи на опашката за влизане в сегмента на малките спортни коли (до 100 ускорява за 8 секунди), без да прекалява с амбицията. По права линия ускорява с ентусиазъм, без да ви дарява с кой знае какъв спортен звук – и тук нищо ново. Втвърдените амортисьори и пружини се справят добре с неравностите, а уголемените предни дискове спират добре на сухо. В завой комбинацията от висок център на тежестта и късо междуосие (2.53 м) водят до страничен наклон; натиснете ли над 4000 оборота, когато моторът фактически оживява, разбирате, че конфигурацията не е толкова спортна, колкото изглежда: колата определено е склонна към страничен наклон и въпреки векторното разпределение на въртящия момент, не достига сцепление - при влизане в завой с повече хъс се пригответе за много недозавиване.

Да непропусна, че на други пазари се предлага версия с предно предаване и блокиращ диференциал, за която чета, че е по-управляема, но няма как да ги сравня. Поиграете ли си с волана бързо осъзнавате, че му липсва обратна връзка, което прави странния Juke опак и свадлив за общуване: с изпреварването нямате грижи, но умната със завиването – ако се стряскате от хлъзгане, по-добре намалявайте повече преди върха на завоя. Подобна е ситуацията с предаването на въртящия момент към гумите – натиснете до пода в движение на по-късите предавки и 214-те коня мигом се заемат със задачата да превъртят предните колела, а част от силата се връща във волана. Може да звучи като критика, но това е цената на компромиса между физиката и математиката: малка, висока кола с късо междуосие и висок център на тежестта трябва да доставя люта жилка на приемлива цена.

Нещо такова долита до ушите ви и под капака: звукът е комбинация между свистенето на съветските прахосмукачки от детството ми и усещането за силна буря в чаша вода – впрочем добро допълнение към общото усещане за инат от лека категория (1446 кг по-конкретно).

Както и при Nismo, каран с по-тежък десен крак, малкият бензин прелива от лакомия – разходът стигна до 15 на 100, а 50-литровият резервоар пресъхна преди да навъртя и 400 километра. При по-смирено отношение нещата падат до 10, но така и не помирисват обещаваните от брошурата 7.4 – да знаете, че не е до мен, от тестовия цикъл ще е. Да не забравяме обаче, че такива коли не се купуват с мисъл за икономия.

Всичко във и около тази автомобилна странност е добре познато: подпомагащи системи, интерфейс за вторичните настройки, телефонна интеграция, изобщо пакетът е много грамотен и нищо, освен чисто физическият размер, не ви липсват – жабката е малка, каквито са и нишите в купето, но двете нива на 207-литровия (съгласен – не е много) багажник компенсират с находчивост. 

Да приклюваме 





Сравнен с изявените малки градски хулигани от бандата на Fort Fiesta ST, VW Polo GTI или Peugeot 208 GTI, които имат естествената склонност към вършенето на бели и бързо бягство от местопрестъплението, Nissan Juke Nismo RS изглежда лишен от пълната доза чувство за хумор, подобаваща на този тип коли – всичко е някак изкуствено, на известна дистанция от пъргавата им жива управляемост.

От друга страна обаче, все така странният микро кросоувър е направил крачка напред по пътя към сравнението си с тях, запазвайки невъзможния за описание с думи прости езотеричен външен вид.

Съдейки по продадените до юни 32 бензинови джука, най-вероятно все още няма да го видите по отлично поддържаните пътища на България, но за сметка на това няма начин да не го забележите, когато все пак шансът ви споходи.
 

Сп. "Тема"

Няма коментари:

Публикуване на коментар