България: 2020-II?

 Новата година все още не е настъпила 

 

     

     Не, не е въпрос толкова на математика за 1 клас, колкото на реалности: беглият преглед на европейската автомобилна чаршия недвусмислено сочи, че 2020 все още не е приключила. Вижте само: -19% в Германия (най-лошият февруари от 2007 г.), -21% във Франция, „перфектна буря“ в Испания, където краят на програмата за подмяна и повишената регистрационна такса доведоха до спад от цели 38%; заради все още активната си програма за стимулиране на подмяната Италия спада „само“ с 12%, но пък с 36-процентовия си срив англичаните маркират най-лошия втори месец от 1959-а. Добре, че са мощните държавни електромобилни субсидии, без които ситуацията би била още по-неприятна за описване.

     На подобен катастрофичен фон и от пръв поглед българските -19% изглеждат почти нормално. Разликата е в почти-то:  за разлика от големите пет в Европа, нашите предъвквани безкрайно тук макроавтомобилни показатели са толкова брутално лоши, че започвам да си задавам въпроса осъзнаваме ли реалната сериозност на положението, или притиснати от неизвестността на третата пандемична вълна, вътрешнополитическите си очаквания и дежурната глупост ни предстои да го проспим за пореден път. Както сме я подкарали, очертава се радикалната перспектива регулаторът да се сепне от вечния си зимен сън, чак когато паркът на НСО остане без жизнеспособни доставчици. На някои метафората може да се стори малко преувеличена, ала посоката е тази: поголовният спад неизбежно води до влошаване на качеството на автомобилната екосистема и представлява директна заплаха за жизнеспособността на обитателите й.

 

Ако продължава да ви звучи твърде радикално, вижте картината за двата месеца. В обстоятелството, че обликът на вторичния автомобилен пазар контрастира рязко с първичния може да има изненади само за току-що кацащите в България от Марс. За всички останали – най-вече тези, които следим динамиката от професионален интерес – ставащото е част от тенденция с над 30-годишна история. Тенденция на макроикономически реалности, институционална незаинтересованост и секторна плахост, благодарение на които пазарните ни резултати устойчиво обитават зоната на срива.

 

Никак няма да се изненадам, ако след някоя и друга година сходно темпо дистрибуцията на повечето масови автомобилни марки се окаже по силите на не повече от пет компании, заради липсата, повтарям, на обитаема среда. Иска ми се да се надявам, че в ААП вече са планирали предизборните си срещи поне с основните претенденти в предстоящите избори, на които вярвам най-после да осмислят окончателно, че те не се вълнуват от темата; вън от оскъдните общи приказки нямат никакво понятие от нея, поради което няма да е сериозно да очакваме и нещо ново. Казано по друг начин, докато не повишим драстично равнището на взискателната си амбициозност ще продължим да обитаваме антиутопичната си провинциална Маргиналия. До степен, в която – очевидно поради изчерпаната дискретна толерантност от страна на производителите – дори нивата на реекспорт са спаднали до крайно ниски исторически нива. 

 

 

При целия ми вечен оптимизъм и неизчерпаеми запаси от надежда, че ситуацията все някога ще обърне курса, па ако ще дори и аз да не доживея тоя обрат, днес не съм в състояние да кажа нищо повече от това, че сивите облаци на българския автомобилен хоризонт са вече над главите ни – с цялата сложна поредица от последствия по цялата родна верига на добавената стойност и далеч отвъд нея.

 

 

Както знаете, за електрическа мобилност – извън дългата тема за сложния ефект от TaaS услугите на Spark в София – не можем да говорим. Фактът, че резултатите на моментните лидери по регистрации на електромобили – BMW и Volkswagen са едноцифрени би следвало да не се нуждае от коментар. Само ще си позволя да повторя, че докато не се снабдим с качествено цялостно виждане за извеждане на българския автомобилен парк от настоящото му дълбоко депресивно състояние и не дадем достатъчно ясни доказателства за наличието на воля и качества за приложението му, ще запазим водачеството по всички отрицателни автомобилни показатели, подсказващи тежкия ни системен недоимък.

 

 

Недоимък, блестящо отразен както от възрастта на колите ни, така и от структурата на задвижващите им системи, доминирана от вехтите дизели и постоянно нарастващия дял на газифицираните кой знае къде и как стари бензини. Част от същия този недоимък е самото качество на данните, за което повтарям едно и също, откакто са заизлизали.

 

– 

    Признавам, че не съм твърде щастлив да го обобщя по този начин, ала състоянието на автомобилната ни екосистема просто не е приоритет – дори за самите нас в сектора, както изглежда.

Междувременно от автомобилна гледна точка новата година все още не е настъпила. Както впрочем никой не се и заблуждаваше.