Все така добър е, но задачата му става адски сложна
Отворите ли българския сайт на леките автомобили Volkswagen, ще видите, че предлагането им понастоящем брои 11 модела, чийто брой значително набъбва, ако отчетем отделно версиите. Предлагането естествено е сходно с повечето пазари на Европа с тази разлика, че там колата, за която ще говорим днес, има доста по-голяма тежест в моделния им микс.
Второто поколение дойде през 2016-а с претенцията да надстрои първоначалния успех с нова MQB платформа, повече технология, оборудване и имидж – все добродетели в духа на Golf от седмо поколение. Фейслифтът, маркиращ втората ½ от живота му, доставя една еволюционно доразвита външност, преработен силов портфейл, включващ заряден хибрид, за който днес няма да говорим, в две версии – 5 и 7-местна (Tuguan Allspace), върху по-късата от които ще се поупражняваме.
Така от новак в гамата той много бързо се превърна в най-успешния модел на марката – почти 7 милиона слезли от конвейера са резултат, с който се съобразяваш. Това обстоятелство обаче съвсем не прави живота му лесен: България е чудесна илюстрация за трите фронта, на които се сражава, но всяко нещо с времето си.
Дръзките радиаторни решетки в спортното ниво на оборудване R-Line и оформлението на светлините – чиято страхотна графика ги превръща в мощно изразно средство и е достойна тема за отделен разговор – създават впечатление за нещо, поставено на широка и солидна основа отпред, докато големите и правилни радиуси на колесните арки, изрязаните геометрични линии, гънките в капака и отчетливите детайли подсказват онази технична прецизност, която мотивира толкова много хора да избират произведеното в Германия. Това е един ясно геометризиран, логичен дизайн в класическия дух на Volkswagen и по същество е убедителен фейслифт, едновременно отговарящ на предизвикателствата от по-претенциозната френска конкуренция в лицето на Peugeot 3008 и възмъжаващ саксонския компактен SUV в духа на Touareg.
В същото време през процес на преосмисляне е минал целият пакет, с което теглото на Tiguan е спаднало с малко над 50 до 1715-те килограма на по-силната от двете дизелови версии – 2.0TDI 4 Motion. Подът на купето е подобрил статичната си устойчивост на усукване, а увеличената с 6 см обща дължина е увенчана от врата с увеличен отвор.
Вътре
Като си помисля, че общите разходи по разработката на MQB платформата възлизат на без малко 60 милиарда евро – една трудна за осмисляне по всички стандарти сума – сядайки в Tiguan се питам дали парите са добре похарчени. Причината е очевидна: голямо сходство с Golf.
Казвам това с ясното намерение за провокация, защото сходството е преднамерено и с нищо не вреди на днешния ни лирически герой, тъй като най-популярният петврат хечбек е приятен и солидно обзаведен. Е, малко предсказуем е, признавам, и не така отчаяно специален като други, но въпреки това добре изпипан и логично подреден.
Високото ниво на оборудване прави достоен опит да ви зашемети с дълбочината на умната цифровизация и уменията на подпомагащите си системи: новият волан с капацитивни бутони е поставен пред 10-инчовия екран на дигиталния кокпит; 9,2-инчовия централен дисплей е с обновени менюта и гласов контрол. Тук е и новият подход към управлението на вентилацията, с който така и не постигнахме единодушие; в архива е изнесен и механичният, кръгъл бутон за звука на аудиото.
На път
Миналото недалечно повелява „Фолксваген“ да отделят двойно внимание на дизелите си, които тук имат повече от очевиден смисъл. Така по-силният от двата двулитрови е получил двойна селективна каталитична редукция за борба с азотния окис. За овладяване на въглеродните емисии спомага и ограничаването на мощността му до 200 коня, а 400-те нютона въртящ момент са на разположение още от 1750 оборота.
Моментално, още от първите километри, схващаш познатите черти на шасито: тихо окачване от възтвърдата страна, вероятно заради ниските 20-цолови гуми; точен и добре претеглен волан, който е станал и по-директен, впечатляващо с таланта си за контролирано недозавиване сцепление.
Понеже стана дума за магистрала, на разположение тук, както се досещате, са последно поколение от превантивно подпомагащите ме системи, чиято интелигентност несъмнено е развита. Не се е променило обаче фундаменталното ми отношение към някои от елементите на шофьорското подпомагане, а именно най-противното им свойство да ме дистанцират от карането, поради което по инстинкт частично ги неутрализирам, колкото и изключването на част от системите да е изнервяща досада от постоянното ровене из дълбоки менюта. При цялото ми възхитено преклонение пред техническия прогрес не обичам да ми се бъркат така настойчиво в шофьорската работа; още по-малко по намиращата се в състояние много далеч от оптималното българска пътна инфраструктура и не преди напредналите симптоми на д-р Алоис Алцхаймер да ме свалят принудително от предната лява седалка. От хората съм, които гледат на возенето зад волана като на занимание за другите.
Шасито реагира точно и прогресивно в завой: характерът му не е такъв, че да пази безкраен резерв от странично сцепление, но умерено директният волан прави намирането на точката на изчерпването му лесна работа. Преминете ли я, винаги са предните гуми, които ще приплъзнат – сигурно и предсказуемо по всяко време. Принос в тази управляема предсказуемост има контролът на стабилността, чието поведение е сдържано и незабавно. Стабилната, спокойна предвидимост е в състояние дори да компенсира не така бързото и остро, както при част от премиум конкуренцията, завиване, но сцеплението на широките му гуми стига, за да не достигате границите му на сухо.
А ако все пак го направите, ще разберете навреме по постепенно увеличаващия се страничен натиск и избледняването на контрола над предните колела. С така изграждащото се недозавиване идва и моментът за намеса на ESP-то – спокойно и неизменно във фонов режим, така че да съхранявате контрол дори отвъд познатите му граници. Двойното предаване има извънпътен режим, настройващ толерантността на системите за управление на стабилността и приплъзването към максимално сцепление, но истината е, че това е транспорт, който не предразполага към крайно калните и прашни авантюри. Всичко това осмислено с цената на разход в рамките на 7,6 – 8,3 – приблизителната жажда на TDI със 150 к.с. от предходното поколение.
Tiguan е третият Volkswagen в гамата след Golf и Arteon, сдобил се с аудио от Harman Kardon: 480-ватовият, 16-канален усилвател клас D захранва 11 говорителя, включващи и супербас, а цената му от 1500 лв. го превръща в една от опциите, които за нищо не света не бих пропуснал. При всички неуспехи да се превърнат в титуляр на сериозния домашен аудио терен, придобиването от Samsung очевидно предизвика нов прилив от успехи в качеството им на автомобилен доставчик, постепенното изместване на датчаните от Dynaudio в гамата включително. Това е поредният добре проектиран от тях автомобилен звук за ентусиасти.
Е и?
От една страна, Tiguan прилича на всичко, от което стереотипното небългарско семейство би имало потребност: достатъчно голям, за да приюти четирима с житейските им атрибути, той е на ниво отвъд повечето си съперници. Независимо дали ви трябва мощ, извънпътна вещина (при част от модификациите), динамика, компютризирана активна безопасност или свързаност, „Фолксваген“ с него несъмнено ще достави.
–
Устойчиво ниската ни покупателна сила в комбинация с вътрешната и външна конкуренция в сегмента и извън него обаче направиха така, че задачата му стана адски сложна – той воюва едновременно на три фронта. Вече сте наясно с основната причина за постепенното потъване по вертикала от горната част към средата на дяловите си пазарни постижения у нас, отстъпвайки на постепенно нароилите се по-малки или по-достъпни возила в постоянно размножаващата се колесна фауна.
Това по неизбежност намалява тукашната му пазарна тежест, ала с нищо не променя съдържанието на завършения, пълноценен SUV с човешки мащаб, за какъвто много по-голяма част от автентичните му глобални потребители не спират да го смятат.
Всичко друго ще откриете в сайта им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар