Борба за самоличност: Peugeot 408

Ще питам два пъти

   Снимки: Stellantis N.V.

Какво е 408?

    Много добър въпрос, чийто отговор явно малцина знаят. Ако ще следваме традиционната френска политика в моделното наименуване, новодошлият би трябвало да е седан със среден размер, естествен последовател на 405, 406 и 407. Пряк техен наследник обаче е настоящият Peugeot 508. Нещо повече: 408 всъщност е малко по-висок, с по-претенциозен, здрав вид и обшиване на каросерията, така че му прилича да е с още една нула.

И не, не е някакъв таен агент с безупречен усет за облекло и склонност към особено приготвени коктейли, а кросоувър от „Пежо“. Така по право 408 трябва да е подреден между 3008 и 5008, и в числово отношение да служи за наследник на стария, базиран на Mitsubishi, 4007. Но той пък беше утилитарен седемместен джип, докато това пред нас е нещо елегантно, с вдъхновение и от купе, което в Поаси всъщност наричат фастбек. Е?

За да размътим още повече водата, 408 седан вече съществува: предлага се в Азия и Южна Америка от 2010 г. и ще продължи да се продава заедно с новата кола, която за избягване на объркването ще се нарича 408 Х. И това вече ако не е объркващо…

И така, какво точно е 408? По същество това е котешката интерпретация на Citroën C5 X – автомобил, поставил си за цел да комбинира външния вид на купе с практичност и леко извънпътен стил. Не само имат сходен фастбек профил (почти съм сигурен, че вече свикнахме да наричаме този тип дизайн по-скоро хечбек), но той е подкрепен от същата EMP2 V3 архитектура и предлага почти идентична задвижваща гама – бензиновият електрически заряден хибрид, за който ще говорим днес, – както и изцяло йонно-литиева бъдеща разновидност.

Въпреки тясната им технологична свързаност, няма съмнение, че дизайнерите на Peugeot 408 са свършили прилежна работа в придаването на много отличителна визуална привлекателност на това, което те наричат „върхов фастбек в С сегмент“. Дръзки, остри повърхности, най-вече изваяните арки на задните колела и смелия диоден почерк на светлините, помагат на малко по-късия 408 категорично да се открои с по-стегната и мускулеста осанка. Кокетните детайли включват ретро вдъхновен шрифт в емблемите и интересния асиметричен дизайн на допълнително предлаганите 20-цолови лети джанти, създаващ специфичен ефект при движение с ниска скорост. Още по-любопитни са странните „котешки уши“ в горната част на всяка С колона, за които се твърди, че не само управляват въздушния поток към задния спойлер, но скриват и допълнителния метал, необходим за балансиране на пространството за главата спрямо естетиката на купето.

Ако трябва да обобщим, Peugeot 408 има почти напълно лишена от гладка повърхност провокативна външност, придаваща му вид на шикозна противоотрова срещу анонимността в много продукти на съперниците, където преки аналози всъщност почти няма, а това маниакално синьо (буквалното име на цвета е bleu obsession) ви позиционира точно в центъра на уличния театър, докато главите на публиката се въртят подире ви на 270° – като на сови. Дали това е красотата ли? Не знам, ала видът му е различен от всичко друго на пътя – от триизмерната технична визия на боядисаната в цвета предна решетка, през скулптираните хълбоци, до обратното скосяване на задната броня това е дизайн, създаден да подкрепя начина, по който „Пежо“ искат да гледат на себе си, а именно: „изобретателна глобална марка от най-висок клас“.

За последните им усилия в дизайнерския отдел изобщо заслужават потупване по рамото: след дълъг период на сивота и самоцелна странност, който по-добре да забравим, коли като 208 и 508 реабилитираха напълно стилната френска репутация.

Да надникнем вътре

   Макар да не е уникален, интериорът на 408 е по-интересен и от екстериора, а за десетте години от дебюта й в 208 концепцията за управление и разположение на инструменталния панел – малък, плосък волан и високо разположени инструменти, които гледаш над, а не през него – не престава да предизвиква противоположни мнения: едни я харесват, други я ненавиждат. Аз лично свикнах, още повече, че тук котешката марка прави всичко възможно да ме убеди, че се е преобразила в премиум производител: ръбестата архитектура с високо разположен i-Cockpit и линия на вентилационните отвори предлага разнообразие от качествени материали не само в арматурното табло.

При условие, че седнете изправени в много удобните текстилно-алкантарени седалки с контрастен шев и регулирате кормилната колона надолу като всеки разумен данъкоплатец, интересно визуализиращите триизмерни уреди са ясно видими без напрежение. Един от големите позитиви на този аранжимент е, че не налага дублиране на част от информационния поток в Head Up дисплей – подход на опростяване, който насърчавам.

Ако обаче имате навика да лежите пред таблото, или пък сте с нисък ръст и държите основата на седалката си долу, очите ви определено няма да могат да надникнат над малкия волан, който впрочем прави управлението директно, тъй като „Пежо“ не са монтирали кормилна рейка с ниска предавка, за да компенсират.

Категорично по-успешен е новият 10-инчов чувствителен на допир инфорзвлекателен екран, който вече видяхме в практически идентичния 308. Той не само изглежда гладък и реагира сравнително добре на пръстовите ви команди, но и лентата от големи, чувствителни на допир, преки пътища към различните функционални менюта прави употребата им по-лесна докато шофирате. Гласовият контрол също е тук и работи за част от функциите, ако се сетите да го използвате в името на чистотата на централния дисплей.

Платформата EMP2 V3 прави 408 впечатляващо просторен: сходното с C5 X междуосие от 2.79 означава достатъчно място за главата и краката на човек с ръст 1.83, който да се разположи без проблем и зад себе си. Багажникът на зарядния хибрид е по-малък от този на бензина – 471 литра заради 12.4-киловатчасовата батерия, с широко отварящ се електрически заден капак и делима 60/40 задна седалка.

В движение

    Започвам с това, че зарядният хибрид с обща системна мощност 225 к.с. предизвиква смесени чувства. В чисто електрически режим батерията осигурява пробег в порядък 40 км, а 408 е спокоен партньор, 110-те коня на чийто електромотор му доставят достатъчно охота да е в крак с трафик потока. 1.6-литровият турбо бензин се включва сравнително дискретно, а осемстепенният автоматик превключва достатъчно плавно за лесно движение. Окачването демонстрира известна твърдост след потегляне върху големите си колела (245/40 R20), но ускорявайки приема по-гъвкава и плавна походка, въпреки че т.нар. „асфалт“ по демонстрационните участъци на Пътната агенция може да разкрие и известна схванатост, произтичаща от бюджетната му концепция.

Малко повече натискане разкрива, че двигателят и скоростната кутия също ще се мъчат: със собствено тегло от 1706 кг, този хибрид така и не се чувства толкова бърз, колкото предполага комбинираната му мощност, а при разтягане и интензивна употреба на дълъг път, когато карането с разредена батерия е най-често, 180-те фосилни коня звучат напрегнато, теглейки възтежкия фастбек. Липсата на ясно и бързо превключване в духа на най-добрите трансмисии и мудността в реакциите при ръчна смяна от волана не облекчават усещането; освен това, в комбинация от по-спънати завои ще усетите и по-изразена рязкост в прехода между бензин и ток.

Всичко това затруднява хармонизирането на колата с по-тесните и криволичещи участъци от пътя, където задвижването често излиза от ритъм. На по-бързи и по-плавни криви обаче 408 е в състояние да демонстрира голяма част от гладкостта на модели като 508 PSE, доказващи, че инженерите по шасито на Peugeot все още си разбират занаята. Тъкмо по такива пътища ще откриете точно и добре претеглено управление, прилична скорост при навлизане и решително сцепление в завой – поне на 20-инчовите джанти, чийто не толкова екологично ориентирани гуми придават на шасито непосредственост и по-късна склонност към недозавиване. Въпреки известната си пъргавина и точност, заради които няма да си спестите дългия път към дома, дори и с по-добрите гуми, това определено не е колата, към която ще посегнете при нужда от духовно асфалтово извисяване.

Както се полага на всеки PHEV, разходът му на гориво е крайно разтеглива тема, зависеща най-вече от заряда в батерията, топографията на пътя и нрава на каращия. Ако трябва да съм заядлив, ще кажа, че най-добре се чувства в радиус до 15 км от зарядната си точка; в останалите случаи това е кола, която заради малката си батерия и скромен, 40-литров резервоар постоянно ви кара да я зареждате. Най-общо в моя случай средният разход на дълъг път бе в порядък 7/100, а в режим на генератор и при рекуперация в батерията се връщаха между 1 и 4 кВтч/100 км, което ще рече, че на зареждане в движение не може да се разчита твърде – нуждаете се от една от общо трите зарядни опции.

   Двойно по-високият дял на 408 в България е доказателство, че СФА се справят много добре с промяната на фокуса от пазарен дял
към продажбен приход, а продуктът очевидно пасва на стратегията им

Като стана дума за духовното извисяване, не съм в състояние да пропусна няколко думи за озвучаването от доказаните френски майстори на домашния аудиофилски звук във FOCAL. Системата на борда е базирана на 12-канален, 690-ватов усилвател, обезпечаващ допълнителните съраунд канали и работещ в икономичния клас D, с 10 говорителя, включващи супербас с голяма амплитуда. Вокалът е чист и ясен, инструментите на сцената са отлично подредени, а басът осигурява дълбока и контролирана основа. Едно от най-важните качества на системата са прозрачната й детайлност и възможностите за контрол, а откриващото парче от албума Out of Dust (FLAC 24-96) на Лейла Баяли откроява блестящата му продукция, пищните аранжименти, както и регистрите на чистия и топъл глас на Лейла – безстрашна не просто на пианото, а и във въображението си. Повече поп, отколкото джаз, катарзисът е начин за базираната във Ванкувър вокалистка да премине отвъд скръбта по загубения добър приятел, страха за собствената си крехкост и безпокойството за света. Баяли предпочита да празнува, а с нея съм и аз – това категорично е една от най-добрите аудиосистеми в автомобил от С сегмент в момента.

Борба за самоличност – вместо епилог

   Та ето как приблизително звучи въпросът към публиката днес: Колко много бихте пожелали нещо, което нито сте имали, нито сте виждали преди?

В стремежа си да сътворят един специалист по всичко Peugeot са поели риска да направят експерт в нищо. 408 обаче се оказва примамлива концепция: въпреки че формално е позициониран в С сегмент, не прилича на фауната в него; освен посвоему много амбициозен, интериорът е и доста по-просторен от 308, а в багажника дори и на хибрида има много площ.

Факт е, че освен с премиум цената си, в страна, лишена от данъчни основания, зарядният хибрид има проблем с обосновката изобщо, а в задвижването определено липсва по-достъпен конвенционален агрегат в средния диапазон (трите цилиндъра на 1.2 звучат като несериозна кръпка на този амбициозен фон). Факт е също, че при всички уговорки за данните от КАТ делът на 408 в продажбите е двойно по-висок в България, отколкото в Европа, а това подсказва, че изборът зависи много повече от външния вид и имиджа, отколкото от съдържанието под капака.

И така, да питам втори път: колко много желаете въпросното нещо, което нито сте имали, нито сте виждали преди? Аз по правило се възхищавам на визуалната дързост (не толкова на ценообразувателната, но кой съм да споря с емоциите на потреблението и анализа в централата), която често е най-силният възможен аргумент в една борба за самоличност. Е, 408 заслужава да получи бонус – най-малкото заради нея.

Всичко, за което не ни остана време, ще откриете в сайта им.