Не толкова компактно: BMW X1

Най-малкият вече не е така малък

   Снимки: BMW AG

Въведение

     От раждането си като малко объркан пионер в света на компактните премиум кросоувъри BMW X1 измина дълъг път: първият X1 (E84) излезе през 2009 г., което всъщност не е толкова отдавна, но още тогава беше ясно, че както „Бе Ем Ве“, така и автомобилната индустрия изобщо, все още проучват какво всъщност очаква потреблението от този вид превозни средства.

Базиран на пето поколение Серия 3 (E90), със задно предаване за базовите модели, надлъжни редови шестаци и задвижване на четирите колела за по-скъпите версии, гражданите на Бавария наместиха под капака даже 3,0-литров турбо бензин с 300 коня. Доставката на класическа BMW шофьорска динамика остави някак между другото това, че вътре беше тясно и средата не отговаряше твърде на обичайния висок стандарт за материали и завършеност.

Преминавайки към платформата на Mini с предно предаване, синьо-белите пропелери откриха нов смисъл с второто поколение, чието вътрешно пространство получи полезен тласък. Пуристите естествено се възмутиха. И сбъркаха: ходът се оказа успешен, а X1 се превърна в един от убедителните сегментни играчи.

От неотдавна вече има трето поколение с кодово име U11. То не е радикално на вид, а задачата му е да надгради сполуката на предшественика, предлагайки широка гама: от бензинови и дизелови двигатели, през микро- и зарядни хибриди, до чисто електрическия iX1. Цялото това задвижващо разнообразие от общо 9 силови системи с мощности в диапазона 136 – 326 к.с. се сглобява на един конвейер – в драстично обновения завод в Регенсбург, обезпечаващ гъвкавост, съответстваща на динамиката в търсенето.

Външност и механика

   Обикаляйки около него, си давам сметка, че външният вид на последния X1 се вписва идеално в новия дизайнерски дух на BMW. На практика това означава по-отвесна предница с по-голяма решетка и стеснени LED светлини, а също изравнени дръжки на вратите и по-тънки задни диоди. Ако попитате Мюнхен какво искат да кажат с тази си външност, те отговарят така: „Външният дизайн на новия X1 изпраща ясно послание: тук ще намерите удоволствие от шофирането, модерен начин на живот и утвърдената SAV рецепта за ежедневна гъвкавост, съчетана със способността му да поема уверено по неравен терен.“

Базовите модели имат повече хромирани акценти, колесни арки с пластмасов кант и по-малки колела, но колата, която карах – с нейния M спортен пакет и 20-цолови колела – добавя повече потентност и агресия в общо увеличените си във всички посоки размери. С пропорциите дизайнерите очевидно са търсили излъчване за повече мощ, а монолитният подход към повърхностите придава на колата най-общо по-здрав вид. Почти квадратните контури на колесните арки са изяснени още, като оформянето им е акцентирано от прецизно очертани линии в метала, а големите колела подчертават мускулестата стойка на това ново X1. Продължавайки разходката около него, размишлявам, че актуалното X2 всъщност е по-скоро хечбек с висока стойка, отколкото SUV и не след дълго явно ще се прероди като X1 със скосена линия на покрива. Най-общо казано, крайният резултат е още една степен по-категоричен, а внимателната работа по аеродинамичната му ефективност е дала изненадващо висок резултат – коефициентът на съпротивление е около 0,26.

В механично отношение X1 използва еволюция на същата платформа UKL2 като предходната кола, споделяна с всички минита и беемвета с напречно разположени мотори, но най-новата й версия е проектирана да използва не само бензин и дизел, какъвто карам днес, но и изцяло електрическо задвижване. Въпреки това, електрическото захранване на BMW iX1 се задоволява със скромна батерия с ефективен капацитет от 64,7kWh за пробег до 440 километра по NEDC; пиковият заряд от 130kW също не е сред най-напредничавите.

Конвенционалната моторна гама е доста позната: докато мнозинството производители намаляват портфейла от задвижвания с оглед опростяване на производството, BMW явно мислят друго – изборът от три- и четирицилиндрови бензини и дизели е изобилен. По-мощните 23i и 23d имат стандартно задвижване на четирите колела и 48-волтова мека хибридизация, чийто 14-киловатов електромотор е интегриран в скоростната кутия, с което подпомага конвенционалния агрегат в режимите на най-интензивно ускорение – потегляне от място и изпреварване. Естествено той не предлага електрическа автономия, но не е и чак толкова мек, колкото други, при които служи за изглаждане функционалността на старт/стопа и обезпечаване на спомагателните системи в режим изключен двигател и/или движение по инерция.

Който и агрегат да изберете, той идва в комбинация със скоростна кутия с двоен съединител със седем предавки за традиционните задвижващи системи или шест за хибридните. И двата хибрида използват една и съща концепция за преден 1,5-литров трицилиндров бензинов агрегат отпред, електромотор отзад и батериен пакет с 14,2 кВч използваем капацитет под пода. Разликата е, че двигателят и електромоторът на xDrive25e произвеждат съответно 136 и 109 к.с., докато при xDrive30e са увеличени до 150/177. Моят дизел е с 211 коня и 400 Нм въртящ момент от ниските 1 500 оборота.

Какво е вътре

    Изобщо няма да се изненадам, ако много от бъдещите купувачи бъдат спечелени за каузата новия X1 просто след като седнат в него. Излезте от нещо като Volvo XC40 или Alfa Romeo Tonale, седнете във високо оборудваната ми тестова кола и много вероятно ще останете поразени (не преувеличавам, вервайте ми) не просто от материалите, а и от концептуалната пространствена практичност вътре.

Ако заменяте с предходния X1, просторът няма да ви изненада, но за всеки друг това е BMW, което да предпочете най-после и заради водещото в класа пространство за багажник (500 литра) с много добра организация и място за краката отзад, както и други полезни потреби като плаващия между предните седалки „полуостров“ с много място за съхранение и плъзгащият се двусекционен заден ред. Пространството за поставяне и зареждане на смартфона, както и механизмът на фиксирането му в централната конзола, са просто възхитителни.

Всичко отпред е много модерно и благодарение на стабилните алуминиеви структури, механичното усещане при затваряне на вратите, меките и качествени материали; където и да пипнеш, дори фино обработените решетки на високоговорителите, усещането е като в пилотската кабина на малък междузвезден кораб.

Покарайте и ще възникнат въпроси, но не около качеството на изработката, което е много стабилно. До неотдавна беемветата  бяха образец за използваемост, а развитието на интерфейса за общуване с машината до осма версия ме кара да се питам дали BMW не настъпват същите мотики, от които Volkswagen вече обещават, че се измъкват. Стремежът за разчистване на механичните бутони води до миграция на климатични контроли към екрана, което не е чак такава грижа, когато иде реч за температурата, но общуването с отоплението на седалките е свързано с по-продължителна разходка из менюта. Цифровият клъстер с уредите пред мен е с удивителна графика и разделителната способност, но е станал жертва на стила – уредите вече не са кръгли, а и функционалността в пространството между скоростомера и оборотомера е платила данък на дизайна. Пример: искаш да видиш едновременно карта и среден разход? Място има, но не може.

Знам, клише е станало да се сравняват информационно-развлекателните системи на други автомобилни манифактуристи с iDrive на BMW – заради завършеността и лекотата за използване. Или по-скоро беше така, защото последният софтуерен ъпгрейд добави дебел пласт на сложност в контакта ми с колата. Спор няма, също като в Active Tourer, новата графика на BMW е ясна и модерна, екранът е отзивчив, функционалните плочки – големи; 205-ватовата аудио система на Harman Kardon и тук звучи звучи добре, а за избягване на трафика навигацията често е по-добра от Google Maps.

Софтуерната промяна обаче означава дълго откъснати очи от пътя, докато търсите в меню след меню и плъзгате пръст през безкраен списък от „приложения“ и „настройки“. От Мюнхен ще ви посъветват да използвате постоянно развиващия се гласов контрол, но той все още не успява да интерпретира навигационните дестинации с по-екзотични имена. Накарах го да направи нещо из по-сложните от тях и чух отговор: „I don’t know where lives Sylvia“, което на мига ме разконспирира и вкара в деликатния режим въпроси/отговори, на който в крайна сметка много се смяхме, но темата за цената на модите и изборът на ориентация към определени таргет групи остава нерешена. Надяваме се на неизбежните актуализации по въздуха, на които „Бе Ем Ве“ са в авангарда, тъй като на носталгия по миналото и връщане назад не бива да се разчита.

За сметка на това функционалната интеграция на мобилното приложение My BMW е в момента най-доброто, с което човек може спокойно да общува с колите, притежаващи операционни системи от последните две поколения. 

Как се движи

      BMW отново връщат значката 23d в малките си SAV автомобили и тя отново означава дизел, този път в последна мека хибридна версия. С 211 к.с., 19 от които идващи от електромотор през стандартна седемстепенна скоростна кутия с двоен съединител и Haldex-базирано задвижване на четирите колела, на хартия всичко това звучи повече от адекватно. За малък семеен SUV дори е малко прекалено.

И на асфалта той действително доставя: 7,4 секунди до 100 и убедително теглене в средния оборотен диапазон са повече от достатъчно за 1690-те килограма на транспорт от този тип. Характерът му е извънредно тих и не особено еуфоричен, за сметка на участието на електромотора в средния диапазон, чиято помощ е добре дошла при изпреварване. Субективното усещане не се характеризира с неутолимата теглителна жажда на шестте цилиндъра, най-малкото защото тук са четири, но не само: приоритетът вече е не толкова абсолютната конвенционална сила, колкото енергийната и емисионна ефективност на В47, по които е свършена много развойна работа – от обработката на буталата, през двустепенното принудително пълнене и системата за впръскване, до рециркулацията на отработените газове. 

Не му и трябва: високооборотен агрегат е на място в M4 Competition, не и в компактен (какъвто с тази си дължина от 4,50 той май вече и не е) семеен кросоувър. При цялата му мекота и липса на добавените от Ханс Цимер в 23i IconicSounds той не е и особено музикален двигател – звукът му е съвсем обикновен и всъщност няма нужда от изкуствени добавки.

Повече въпроси от двигателя обаче поставя скоростната кутия. Че е много малко вероятно някой да скърби по загубата на ръчна опция в автомобили като този е факт. BMW обаче се отказват от гладкия осемстепенен преобразувател на въртящ момент от предишното поколение в името седемстепенна скоростна кутия с двоен съединител от Getrag.

Той ми се стори малко колеблив и рязък при маневриране, изисквайки от мен да спра напълно, ако ще променям посоката си на движение; така и не станах напълно сигурен кога съединителят ще зацепи, което прави паркирането на тясно една идея по-изнервящо от нужното, особено по наклон. В движение е малко колеблив и решен или да задържа двигателя, или да го запраща до червената отметка – далеч не винаги по начина, по който го очакваш. Няма положение P, само бутон, който ще включи ръчната спирачка, независимо дали го искаш или не. Невъзможно е и да поставиш скоростната кутия в неутрално положение или да освободиш ръчната спирачка при изключен двигател, което може да се окаже напрягащо, ако някога батерията се изтощи. На лостовете за превключване в ръчен режим трансмисията реагира охотно, но не съм сигурен, че много хора ги използват. Спира добре: педалът на кабелно управляваната система е с хубава прогресия, а спирачният му път е къс.

Ако задължителната програма от енергийни и емисионни компромиси вече не гарантира на BMW абсолютен успех във всяка комбинация между двигател и скоростна кутия, можете да се надявате, че инженерите по шасито не са забравили нищо от стария си занаят. И правилно, защото X1 може и да не е със задно задвижване, но това не е пречка за добрата му управляемост.

Колата ми бе със спортен М пакет, който, освен спортния волан и много удобните електрически седалки (лумбалната им опора е опция, за съжаление), носи и адаптивно окачване с големи и красиви 20-цолови джанти. Въпреки твърдостта си, окачването се справя с по-големите грапавини и неравности без загуба на концентрация, поддържайки каросерията грамотно.

Въпреки че последната еволюция на зимните гуми осигурява прилично сцепление при ежедневни скорости, първоначалната реакция на волана предполага още: прокарайте с повече ъгъл на завиване и ангажираност и колата ще завие добре; много фино управлението дори ще натежи, за да ви информира какво се случва.

Натиснете по-силно на излизане от завой и ще почувствате достатъчно отменяща недозавиването мощност, изпратена назад; по сходен начин вдигането на крака от газта в средата на завоя моментално ще подреди носа. Всичко това, разбира се, е много добре, но ми се стори малко странно за семеен кросоувър, че се налага да го понапрегна, за да ми върне усещане за забавление и взаимна ангажираност в движението. Ако тук има някаква допълнителна нужда, тя изглежда е от повече осезаемост при стандартно темпо – това от една страна. От друга, грижите на инженерните екипи по съобразяването с емисионните изисквания станаха толкова сложни, че пространството за добрата стара самоцелна радост от карането става все по-ограничено.

Най общо казано, контролът на стабилността е плавен и ненатрапчив, а със система, поставена в един от спортните режими (никога няма да се изключи напълно), X1 ще покаже и игривата си страна, в която воланът също оживява. Ако трябва да тегля чертата, налага се сериозна настойчивост, за да получите усещане за забавление или ангажираност от него – особеност, която сякаш не е съвсем уместна във возило със семеен нрав.

Сигурно си представяте най-лошото от кола със спортен пакет и 20-цолови колела, но благодарение на адаптивните амортисьори и гумите, които не са непукаеми, возенето на X1 не е така сурово. Балансът му е от напрегната страна на приемливото и е сигурно, че с по-малки колела или стандартно окачване би бил по-сговорчив за ежедневна употреба; дори в режим Comfort амортисьорите са доста твърди, но не така крехки, колкото може да се очаква с такива големи колела. Приятното е, че по сегментните стандарти Х1 е доста тих магистрален компаньон.

     Две думи за подпомагащите системи. Поддържайки репутацията си на производител на автомобили за каране, функциите за подпомагано шофиране на „Бе Ем Ве“ винаги са били с много по-малко намесващ се нрав от повечето марки; някога дори имаше бутон в средата на таблото за изключването им, но вече отпадна. Те междувременно стават все повече, все по-досадни и все по-склонни да напомнят, че техниката знае как се кара по-добре от вас.

Най-досадна е липсата на бутон за промяна на дистанцията при адаптивния круиз контрол; вместо него опцията е скрита в няколко менюта на дисплея. Да, има адаптивен режим, но както бе със Силвия от гласовия контрол, не винаги го управлява точно. Положителната страна е, че автоматичното аварийно спиране не създава проблеми, а следенето на лентата и адаптивният круиз контрол са умели. Помощникът за поддържане на лентата (моето понятие за него е „лентов вредител“, знаете) е една доста натрапчива гадина, но поне не е прекалено труден за изключване, макар отново да изисква минаване през екран, което постепенно се автоматизира като навик.

     Целият този букет от възприятия дойде с цената на впечатляващ разход в района на усреднените 5,9/100, които, заедно с абсолютно задължителната опция за по-голям, 54-литров резервоар, водят до носталгичната и забележителна по всички стандарти автономия от над 900 км, която би могла да достигне и 1000 без крайни жертви – тук просто браво.

Да се опитаме да обобщим

  Очакванията за планини чисто шофьорски кеф и прагматизъм, хармонизирани в едно превозно средство, по правило взаимно се изключват. И въпреки това BMW често съумяват да ги обединят в една кола. В новото X1 не е така, поне не в 23d.

Като практичен автомобил той е направо образец: с водещо в сегмента багажно пространство и място на задните седалки, с обилието места за съхранение на необичайни вещи в един интериорен дизайн, чийто материали са много над летвата на строгата необходимост за фамилен транспорт. Да не забравяме удобните седалки и много добре работещата навигация – все добродетели, към които кимам с много одобрение.

Но: ако разчитахме на едните конвенционални агрегати и леко странната им скоростна кутия, опитваща по-скоро да пречи, отколкото да помага на двигателя, то BMW със сигурност биха се затруднили да се отличат в този претъпкан с амбициозна фауна сегмент; особено с цена, която в моя случай е в района на трудните за преглъщане 136К.

За радост голямата палитра предлага по-евтини версии, два хибрида и iX, което сигурно ще им помогне много, защото пазарните очаквания от дизела не са големи: глобалният прогнозен микс е 41% бензин, 31% iX, а останалото се дели по равно между хибрид и нафта. Казано иначе, колата днес не е от най-представителните за най-малкия SAV от гамата на BMW, който освен по-зрял и всичко друго, вече не е толкова малък.

      Всички подробности за него ще научите в сайта им.

Ако нещо не е счупено: BMW M340i xDrive

Властта все още развращава

   Снимки: BMW AG

     Последният път, когато бях на среща с тогава новата G20, успях надлежно да пофилософствам на тема високата летва на очакванията, които дългото и много успешно родословие на третата серия на BMW поставя пред последния си модел. Затова и днес няма да го правя.

Три години по-късно пред нас е най-продаваната Серия 3 за всички времена: въпреки въздействието на всякакви световни кризи и амбициите на вечните й утвърдени конкуренти, до момента са продадени около 1,2 милиона; тя има 14-процентен дял в глобалните продажби на мюнхенската марка, а в шкафа с трофеите й влязоха и нови.

В това, че тройката води D премиум сегмента на пазари като Щатите, Китай и Европа вече отдавна не е изненада, а че оценките на високите автомобилни сомелиери останаха в района около петте звезди е постижение, способно да впечатлява дори вечно наежени скептици като мен.

Ако нещо не е счупено

   И така, с целия този успех зад гърба на най-популярния им модел, можете да разберете защо BMW са избрали сдържания подход към освежаването в средата на живота му: ако нещо не е счупено, не го поправяй, знаете, е стара англосаксонска поговорка с доказана отдавна мъдрост. В днешния случай ключовите визуални разлики включват по-ясно структурирани повърхности и линии в освежената с нова броня предна част, съдържаща голям, шестоъгълен  централен въздухозаборник и широко разположени отвори на вертикалните въздушни завеси; напълно преработени и функционално обогатени по-тънки фарове, както и предна решетка с нов дизайн – за щастие не по-голяма. Отзад акцент са леко разширените обеми около колесните арки, отново светлините и преосмислената задна броня с по-категорично акцентирания дифузьор, разположен между черните трапецовидни накрайници на изпускателната система. Така описаният пакет с класически триобемен профил е с отлично челно съпротивление C_d x A – едва 0,26. Стилен акцент са полираните черни кантове на предната решетка, капаците на огледалата и задния спойлер – все част от визуалните акценти на една откровена спортност, която в моя случай включвашe черно акцентираните М светлини, червените спирачни апарати на усилената M Sport спирачна система и контрастните шевове на предпазните колани в духа на цветовете на BMW M GmbH.

   Вдигайки дума за коланите, пренасяме се вътре, където промените са доста по-сериозни. Най-забележима е появата на двата дисплея (12,3 + 14,9`), обединени в широк, леко извит общ панел с висока разделителна способност, познат от iX и Серия 2 Active Tourer. Това ни отвежда директно към версия 8 на операционната система, което пък означава изчистено от бутони табло, чийто минимализъм се допълва от новия дизайн на централната конзола: скоростният превключвател също се е преобразил в нещо, наподобяващо кръстоска на лост с плъзгач, което те кара да държиш волана с две ръце много по-често, отколкото си свикнал.

Общата картина отпред е прогресивно изчистена и сравнително бързо схващаш, че липсата на механични бутони за управление на вентилационната система подлежи на компенсация с доста напредналото в схватливостта си гласово управление – просто трябва да се сетиш, че работата с постоянно изведените на екрана температурни контроли не заслужава безценния ти пръстов отпечатък на екрана.  Това ме подсеща, че общуването между човек и машина се развива и трябва да отдадем дължимото на хората в Мюнхен, чийто гласов контрол е сред най-добрите в индустрията – не е безгрешен, но реакциите му при настройка на температурата бяха точни.

Добрата новина за адвокатите на механичния бутон, сред които съм и аз, е, че звукът се регулира с механично копче, а добре познатото iDrive навигационно колело си остава много добре дошло на борда на дискретно фейслифтираната тройка. Самият екран е бърз и отзивчив, функционалните му плочки са достатъчно големи за точно натискане в движение, а графиката им е страховита. Комбинацията от актуализации по въздуха, в които BMW са сред водещите производители, Apple CarPlay, Android Auto и отличната навигационна функционалност би следвало да не оставят пространство за мрънкане на борда.

Най-общо казано, голямото подобрение е интериорът: безрамковият, извит екран добавя един реално елегантен щрих към среда, която остава сред най-добре премерените в сегмента, благодарение на отличното си оформление, ергономичност, субективно възприятие за качество и материали. Нищо не се е променило по отношение на общия пакет и пространството, така че можете да качите двама възрастни отзад удобно, а 480-литровият багажник ще е уместен за семейна употреба; организацията му е също на ниво.

Въпреки неизбежните промени, в механично отношение колата остава в много голяма степен същата, а от общо 11-те й моторизации (всички стандартно с 8-степенен Steptronic хидротрансформатор от ZF) скочих директно на най-високата – M340i xDrive. Трилитровият, шестцилиндров редови B58 с двуструйна турбина представлява 48-волтов мек хибрид (стартер-генераторът е с мощност 8 kW) с 374 к.с. и 500 Nm въртящ момент в широкия диапазон 1 900 – 5 000.

Далеч по-важно от играта на числата е обстоятелството, че M340i, макар и да е с доста по-малко от пенливите 510 на лунатика M3, всъщност е правилната М кола по всички начини, които имат някакво значение. Както обикновено, в допълнение към стандартните варианти на Серия 3, тя получава специфична М настройка за всички важни части, окачването и неговите адаптивни амортисьори, монтираният отзад електронен блокаж на диференциала, софтуерът на скоростната кутия и контрола на стартирането включително. Двойното предаване xDrive също сервира повече склонност към задния мост, така че на хартия тук има всички предпоставки за онази М магия, която всички чакат с нетърпение.

В движение

    Разбира се, тя не разочарова. Карах къде ли не из отечеството: от различно качествени по-бързи или по-бавни участъци от това, което у нас смело наричаме „автомагистрала“ до гладкия асфалт по извития черен гръбнак на тичащите между селата пътища, които свършиха основна работа в открояването на диапазона от таланти в тая кола.

Характерът в движение е онова специфично пространство, в което Серия 3 винаги е стояла с една глава над останалите, почти без значение кой силов вариант ще изберете. И все пак седанът M340i е несъмнено най-добър от всички в балансирането между превъзходния механичен финес на дългото пътуване и неутолимостта в мимолетния шофьорски кеф на ентусиаста.

Дори в стандартния Personal режим (Normal явно се смята за твърде елементарно самообяснителен) колата се усеща стегната и отзивчива. Воланът й е лек, но и достатъчно осезаем, за да го почувстваш разумно ангажиращ и комуникативен, дори в по-бърз ритъм, и само при подходящо енергично каране по-тежката реакция Sport става по-вдъхновяваща. Тъкмо за тия мигове на въодушевление е предназначена и функцията Sprint, в която трансмисията има за цел да предава ултрабързо ускорителните тласъци на агрегата в средния диапазон, което превръща карането на тези 1 810 килограма метал в онова специфично усещане за развращаваща духа, греховна власт, с което се познаваме така добре.

При бързо ускорение на излизане от стегнат завой усещаш, че в настройката на xDrive витае един особен, игрив дух на възхитително нахалство, даващ безопасен, но забавен с лекотата си импулс на презавиване, а инак като цяло върши превъзходна работа в осигуряването на внушението за непоклатима сигурност, която не компрометира плавния, бдителен стил на завиване, с който Серия 3 по правило се отличава.

И стептроникът се буди малко в спортен режим, но, давайки усещане за повече контрол, ръчната игра през предавателните числа по правило е по-забавна. Да го похвалим също, че държи избраната предавка, дори и при достигане на ограничителя, а Sport Plus се напряга още повече – с по-слаб контрол на сцеплението и повече ентусиазъм в пукането и бумтенето от ауспусите.

Говоря аз всичко това, ала дългият и гладък среден диапазон на редовия шестак е с такъв характер, че няма никаква нужда да му извивате врата, за да получите най-хубавото. Казвам си го честно: независимо дали извличате всичко от недрата му, или просто се мотаете, наслаждавайки се на дискретното ръмжене и непринудени реакции, това е просто едно прелестно инженерно творение.

M340i дискетно ме подсеща да си знам, че въпреки някои впечатляващи четирицилиндрови и батерийни алтернативи, поискам ли каймака от всяка пътна дисциплина, кралят й притежава шест цилиндъра. Веднъж примирил се с тая политически некоректна мисъл, не ми остава нищо друго, освен да се прибирам, а M340i се завръща към нрава си на изтънчен спътник: двигателният шум притихва, скоростната кутия маскира превключванията перфектно – мога просто да се поотпусна, концентрирайки се върху приятността на возенето и аудиото от Harman Kardon, което върти първия албум Moonlight на амбициозните италиански фюжън активисти от Drift Lab…

Освен това е изненадващо удобен, не леко твърд, както го намерих първоначално: адаптивното M Sport окачване и 19-цоловите мишлени Pilot Sport 4S  изглеждат като истинския трик за подобрения комфорт на возене, справящ се с острите гребени и хлътнали капаци на дренажните шахти почти без тревога или суетене – само малко стегнатата вертикална амплитуда на активния амортисьор и дискретното потропване върху крайностите на незаобиколимите ни градски мрълявщини.

Ах, да, за малко да пропусна, че цялата тази палитра впечатления дойде с цената на разход в порядък 9,4-10,1/100 – едно високо реално постижение, което не ми остави време да се фокусирам върху пълния набор подпомагащи шофирането, паркирането и маневрирането системи от Ниво 2 на автономия по SAE J3016, които оставям да прегледате самостоятелно – просто днес е ден за каране без външна помощ.

Да обобщим

     Тук ми е лесно – ще съм кратък: най-общо казано, BMW Серия 3 остава високата летва, каквато винаги е била. Не просто M340i xDrive, а цялата й гама е петзвездна работа, без особено съмнение. Сега е станала още една идея по-лъскава и по-технологична, но девизът в крайна сметка е непроменен: ако нещо не е счупено, не го поправяй. Мда, не съм щастлив да го призная, но развращението от властта й е по-рафинирано от всякога; и това ако не е лукаво инженерно вероломство…

     Всичко, което днес пропуснах, както обикновено подлежи на наваксване в сайта им.

Тройно еспресо: BMW M240i xDrive Coupé

Нишов е. Предизвикателно

   Снимки: BMW AG

От ентусиасти – вместо въведение

     В прессъобщението си за новото купе на Серия 2 „БМВ“ твърдят, че то заема „предизвикателно нишова“ позиция в портфейла им – една формулировка, която има потенциала да изнерви феновете на брилянтния оригинал от 2014-а F22. А и като се замисля, световните автомобилни колоси от бранша на продажбата на най-много автомобили не изглеждат склонни да съсредоточават ресурси върху малки ниши, да? Да, ама не.

В този случай „предизвикателно нишова“ означава, че след като Серия 1 мигрира към платформа с предно задвижване, каквато ползва и Серия 2 Gran Coupé, BMW Серия 2 Coupé остава единственият представител на южногерманската автомобилна фауна със задно предаване. На пръв поглед това обстоятелство би могло да прозвучи като рецепта за инвестиционен дефицит, още повече, че продажбите му гарантирано ще бъдат по-малки от всеки един представител на всяка от основните им SUV линии. На втори, тъкмо това обстоятелство на практика им е развързало ръцете.

Тъй като връзката към Серия 1, от която първоначално беше разклонена, вече е прекъсната, Серия 2 Купе е разположена върху адаптирана версия на CLAR архитектурата от Серия 3/4, което ще рече ориентация към задното предаване и опцията за приложение на редовия 6-цилиндров бензин във версията М. Ако попитате инженерите й, необходимостта от двете не подлежи на обсъждане.

И това е само един от примерите защо тая стомана с две врати се усеща като кола, правена от ентусиасти, за ентусиасти. В което има много смисъл, като имате предвид, че преобладаващата част в продажбения микс на оригиналния модел бяха горещите варианти М240i и радикалния М. Първоначално пусната в три варианта, новата версия на купето в Серия 2 е вече с четири (три бензина и самотен дизел), а моделът M240i xDrive използва версия В58 на редовия шестцилиндров турбо бензин, настроена на 374 к.с. – с 34 над предшественика си и ще води гамата до появата на новия М2 през 2023-а.

M240i xDrive Coupé

    Новата Серия 2 Купе може да е базирана на нова архитектура, ала дизайнът е приятно познат: същият класически триобемен профил, но в по-остър и изваян стил. Предният бъбрек на решетката е пораснал и ако разтеглянето му по хоризонтала може да не е по вкуса на всеки десен BMW консерватор, то изглежда освежаващо сдържан по актуалните либерално-демократични стандарти на синьо-белия германски бранд. Профилът е удивителен в придържането към традициите на автентичното спортно купе: три обема с дълга предна част, силно изтеглена назад пътническа клетка, къс багажник. Разбира се, версията M240i xDrive предлага набор от оптично-функционални и аеродинамични акценти за охлаждане, насочване на въздушните потоци и увеличаване на аеродинамичното притискане. Е, донякъде и вниманието от тротоара, но с много мярка, да признаем.

Така променената платформа означава, че колата е с леко пораснали размери – дълга 4 537 (+105), широка 1 838 (+64), – но с по-нисък профил от 1 390 (-28) мм. Пропорциите не са случайни: те позволяват разширяване на междуосието с 51 мм до 2 741; предната и задната следи (със съответно 54 и 31 мм) за подобряване на стабилността в завой; 19-цоловите гуми (225/40 отпред и 255/35 отзад) също са по-широки.

Въртейки се около нея пó и обратно на часовниковата стрелка, аз приемам всичко това като визуален сигнал, че истинският бриф на тази кола е да привлича вниманието на хората вътре, не на гледащите я.

С прилагане на техники от роудстъра Z4 много внимание е отделено на мерките за намаляване на теглото и подобряване на твърдостта на усукване: новото купе е с 12% повишена твърдост и тегло от 1 635 кг, разпределено 50:50. То включва много алуминий: от опорите на пружините и стените в двигателния отсек до предния капак и страничните панели; с цел намаляване на неокачените маси от сплави на лекия метал са изработени и много компоненти по окачването. Отпред то е с два шарнира, а задното е 5-точков мултилинк с подрама, М настройки, нов блокиращ заден диференциал и, разбира се, усилени спирачки с фиксирани 4-бутални предни апарати.

    Вътре е мястото, където родствената връзка със Серия 3 / 4 личи най-силно: въпреки някои индивидуализирани детайли, преобладаващата част от таблото и предния ред на интериора е мигрирало от тях. Което прави средата да изглежда много сходно: отпред е просторно и добре обзаведено, спортните седалки и волана включително. Пълно е с контрастни спортни акценти и пространството за двете задни седалки с индивидуален контур естествено е ограничено: двама възрастни не биха издържали там на дълъг път. Зад гърба им има съвсем приличен 390-литров багажник.

Ако практичността на Серия 2 Купе и пространството отзад са ви основни грижи, то най-вероятно сте клиент на Grand Coupé или пък Active Tourer. В останалите случаи няма да ви пука много за пространството в краката зад вас, защото ще сте седнали отпред – на идеално разположената ниска седалка на водача, пардон пилота. Защото това е кола за каране.

И то каква… Не ме е срам да им призная, че в Мюнхен не просто са се справили; постигнали са го с трясък. От мига, в който натиснете бутона на стартера, за да вдъхнете живот на този великолепно резонасен линеен шестак се изпарява със свистене и евентуалният последен грам съмнение, че това е кола, правена от ентусиасти за ентусиасти.

Двигателят е с прелестно спонтанен нрав и отлична реакция на газта: тъй като 500-те нютона въртящ момент са налични от едва 1900 оборота, силата му е лесно достъпна. И е навсякъде, докато моторът пее шестцилиндровата си ария, която влиза в интериора без помощта на аудио системата – ох, слава богу. Това, че ускорението до 100 става за 4,3 секунди не казва нищо; истинската линейна тяга тук живее в едно друго ускорение – това отвъд стоте.

8-степенният Steptronic е добре напаснат към мапинга на агрегата, с мигновена готовност за доставка при повикване. И въпреки, че М240i използва двойното предаване xDrive, то е настроено да изпраща по-голямата част от мощността и в повечето обстоятелства към задния мост, придавайки на колата неустоимата сладост на спортно купе със задно предаване с добавената стойност на усещането за излишък от сцепление, даващо специфичната увереност да продължите натиска, ако го пожелаете.

И тъкмо това прави общуването с М240i xDrive истинско удоволствие: при цялата му виртуална жилка, воланът е променлив, добре претеглен и се държи със стабилно хладнокръвие в завои с каквато и да е скорост – той просто иска да завива. Контролът върху каросерията е отличен, адаптивните амортисьори безгрижно абсорбират дребните неравности. И ако някои малки и силни купета носят характерната за острия си нрав твърда чупливост, М240i е в състояние да поддържа твърдостта си без компромис с качеството на возене. Благодарностите адресирайте към инженерите по окачването с техните специални мерки за намаляване на вибрациите, люлеенето и качеството на поемане на по-острите неравности, с които асфалтът на Отечеството – с някои щастливи изключения, разбира се – е готов да ни дарява на всеки метър.

Скоростната кутия, както винаги е бърза по пътя до червената отметка, но не те оставя без дъх, слизайки към по-ниските предавки: тук е пространството, което „БМВ“ са си оставили за по-стегната и палава М версия. Същото е със спирачките: малко флуидни и твърде подпомагани в горния ход на педала, преработката им ще е първа работа на агентите в отдел „М“.

Режимите за шофиране, регулиращи чувствителността на газта, настройките на скоростната кутия и окачването, са пет: от мекия Comfort до най-агресивния Sport Plus. Аз харесах най-много допълнителния Adaptive, експертно коригиращ ги според скоростта и поведението ми, както и данните от навигационната система. Той е илюстрация за двойнствената природа на тая кола: след адреналинов взрив по тихи, междуселски пътища с гладки завои достигаш град и докато забавяш, машината се преобразява от парче откровено спортен метал в тихо и гладко хармониращ със средата градски пътешественик.

Във всичко това има и механика: междуосието е по-дълго от преди; така е и със следите, което прави шасито по-стабилно, но развитието на окачването е решаващо: на мястото на люшкането и подскачането от старата кола има чудесен бленд от цялостна зрялост, стегнатост и смислено удобство.

Да не пропусна и че всички тия позитивни впечатления бидоха съвестно събрани с цената на разход в порядък 8,9 - 11/100, което точно илюстрира душата на тая техника, както и чутовния напредък на иначе „конвенционалната“ технология под предния капак.

    За автономните системи и версия 7 на операционната система днес няма да стане кой знае колко дума, просто защото това е кола за каране, не за подпомагане. Иначе всички са там, каквито ги знаете – от досадната намеса на „лентовия вредител", през всичко, грижещо се за сигурността и комфорта, до избягването на излишни превключвания на предавките през бърза поредица завои или пък свалянето им при приближаване на кръстовище с оглед забавяне с употреба на забавящия ефект от съпротивителния момент на двигателя. Благодарение на многофункционалното навигационно колело, общуването с колата е лишено от директен контакт с дисплея (нищо, че и той е чувствителен на допир), а като казах дисплей, тук дебютира големият head-up с богатия му графично-информационен пакет.

В такъв контекст би било срамота да не кажа две-три думи за озвучаването, което е поредната аудиосистема от на Harman Kardon, пестенето от която би било голяма глупост – директно копие на тази в Серия 4 Гран Купе. Иначе казано, 7-канален, 464-ватов усилвател клас D с общо 16 говорителя (два супербаса под предните седалки, както винаги), работещи в режим 5.2 и съраунд алгоритъм, който те наричат Logic 7, а аз по правило изключвам, за да се абстрахирам от дигиталните му финтифлюшки. В настроения с лек акцент към ниските и високите интериор се понася великолепното Texas Flood от знаменития едноименен албум на Steve Ray Vaughan and Double Trouble (преиздаден и ремастериран през 2016 – FLAC 24-96). Въздействието му няма начин да се надцени: с този албум Стиви Рей става истинска звезда, с което ознаменува и възраждането на блуса през 80-те. Системата, знаем, е от среден клас, но хармонира добре с неуморимия характер на колата и балансираният й нрав по сходен начин не води до умора, а това е най-истинският показател за добрия звук.

За тройното еспресо – вместо заключение

     Вън от съмнение е, че Серия 2 Купе в момента е най-странното животно в компактното стадо на „БМВ“. И това със сигурност не е по лош начин: нещо като тройното еспресо в море от пенливи филтрови кафета – чист избор за пуристи. През цялото време имаш усещането, че на мюнхенските инженери е дадена свободата да направят колата, която всъщност искат. И те са се възползвали най-безцеремонно.

–

    „Предизвикателно нишов“? О, да и още как – и това е много, много добре.

    Каквото от фактологията пропуснах, ще наваксате в сайта им.

Кой би допуснал: BMW 223i xDrive Active Tourer

За поколения и икономика

   Снимки: BMW AG

Кой би допуснал – вместо въведение

     Кой във времената на вановия разцвет би дръзнал да допусне, че след спада в популярността на тази практична и разумна техника двамата производители, които продължават да упорстват с нея, ще са BMW и Mercedes-Benz? Защото тъкмо това се случи: Mercedes-Benz имат B-класа Sports Tourer, а съперниците от Бавария – новата Серия 2 Active Tourer. Необичайно е обаче само на пръв поглед, защото упорството да съхранят присъствие в един свиващ се сегмент има логична обосновка: 80% от продадените 430 000 от първото поколение са отишли при нови клиенти на „Бе Ем Ве“.

По ирония на съдбата при дебюта си на пазарната арена F45 трябваше да се бори с модели като Opel Zafira Tourer и Renault Scenic, а днес автомобилният мейнстрийм се е отказал от пейзажа на дългите хечбекове с висок таван в името на това да ви пробутва квази 4х4 кросоувъри (за пореден път простете тая речникова напаст), та докато сегментът намалява, идеята в Мюнхен изглежда да заградят по-голяма част от него за собствена употреба – звучи съвсем нелошо.

Какво е Active Tourer

    Изцяло нова машинария, като начало; второ издание на оригинала, отличил се тая особеност, че беше първата кола с предно предаване в историята им, по същество проправила пътя на настоящото поколение F40 на Серия 1.

Поставена върху основите на UKL платформата и по-конкретно нейния FAAR  дериват, което ще рече пораснали размери и най-важното – побираща зарядното хибридно задвижване на BMW от вече пета генерация. Както преди, поставя си за цел да събере възможно най-много вътрешно пространство в размери с отпечатък, който е само с 32 мм по-дълъг, 24 мм по-широк и 21 мм по-висок от предшественика. Казано с други думи, това означава по-високо място за водача в една форма, следваща типичния еднообемен шаблон на пасажерския транспорт. В германския маркетинг много държат понятието „кросоувър“ да прилегне и към този им модел, но аз така и не открих някакви особени външни белези за принадлежност към Х линията на синьо-бялата емблема: повишен просвет – не; масивна черна пластмаса по праговете и арките на колелата – също не. Ще познаете от пръв поглед, че е нов по това, че предната му част изглежда така, сякаш е контактувал с вратата на училищен двор. Шокиращо на първо четене, но след това не просто ще свикнете и ще приемете силуета на гигантската монголска песчанка със свалено до 0,27 челно съпротивление, но ще започнете дори да го харесвате; има защо, не се съмнявайте.

Споделите ли тези си виждания с хората от „Бе Ем Ве“, ще чуете първо как поемат въздух, за да преглътнат неутолимия копнеж да ви изпратят незабавно на едно по-подходящо място, а сетне с ведър и цивилизован тон ще ви подскажат, че от посланието на външността не сте вдянали нищо. А то е, че новото издание на „туръра за спортни дейности“, както го наричат, е преориентирано към очакванията на по-модерна таргет група. Това са хората, оценяващи всестранните таланти в една кола, рамкирани от прогресивна външност с висок праг на удобство и комфорт, поставени под общия знаменател на дигиталния контрол и свързаност по най-последна мода. Доказателство: осмата версия на операционната система и новото поколение iDrive контрол от iX и i4 дебютират в компактния сегмент на BMW.

Но да беше само това: Active Tourer играе ролята на пионер в задвижването: архитектурата е проектирана да приюти не само двата основни вида актуализирани фосилни агрегати и електрифицирани задвижващи системи, но и второ поколение на 48-волтовата мека хибридна технология, и стандартния 7-степенен Steptronic с два съединителя от Magna Powertrain.

Напълно електрическа версия не се предвижда, както и М (не ставайте нелепи), но със своите 326 коня обща системна мощност вариантът 230e xDrive е в състояние да накара и най-самоуверените собственици на Honda Civic Type R да се съсредоточат.

Не това обаче е истински същественото, защото колите от порода MPV успяват или се провалят през таланта да се справят на фамилния фронт. А и какъв е смисълът да се сдобивате с кола, която е не чак толкова лесна за окото, или пък не така динамично сръчна, ако не предоставя допълнително пространство и практичност?

   Въпреки, че не е SUV, втората серия ви поставя по-високо от конвенционалния хечбек, а по-щедрото му остъкляване не само дава отлична гледка навън, но пропуска повече светлина в интериор, който се усеща така светъл и ефирен, както увеличеният му размер предполага. Преди приоритетите на практичността и новият MMI интерфейс обаче, две думи за качеството на този интериор. Накратко казано, то е забележително: предходният Active Tourer изобилстваше от черна пластмаса, докато този е видимо по-щедро проектиран. Либералните проблясъци на идеологически правилен, метал, дърво и кожа са акцентирани от по-строгите линии на стегнатата им сглобка. Дръжките и вентилационните отвори се движат с гладкостта на влизащия в маслото нож, а критикуваните за твърдост седалки от старата кола са скулптирани и тапицирани по начин, който би изглеждал на място и в Porsche 911; даже спиците на волана са някак технично интересни. Тук горе, в полукомандната си шофьорска позиция, се чувствате добре: към пътя гледката добра е, добър е и животът.

Инак базовата интериорна архитектура не предлага нищо свръхиновативно, но е полезна с увеличеното си пространство. Най-щедра порция от него получават седящите отзад, където разделената 40/20/40 седалка се плъзга напред-назад, за да освободите място за хора или багаж, според нуждите на момента.

415-литровият багажник (с максимално изтеглени назад седалки) е голям и с удобно малко място за съхранение на ниво -1. FAAR архитектурата предполага батерията на хибридите да е под пода, между двата моста, така че да не жертва пространство за хора и багаж. Тук батерията на микрохибрида е разположена в багажника и с това има известна, но малка жертва на литраж.  

Пространството за съхранение в големите предни и задни контейнери е съвсем прилично, а щедро проектираната централна конзола е с находчива стойка и безжичен заряден гръб за смартфон, побирайки поне два. Тук функционалността е малко противоречива, защото от една страна това е идеалното място, ако ще хвърляте едно око към Waze-а, но при наличието на Apple CarPlay и Android Auto, то прилича повече на изкушение, от което тези системи са създадени уж да ви предпазват.

Голямата ниша за разнородни дрънкулки между предните седалки  се намира под плаващия „полуостров“ на подлакътника с превключвателя на скоростите, режимите и звука, но без всепризнатото удобство на моногофункционалното колело за навигация на iDrive-а, което е изчезнало от най-логичното си разполагане. На негово място не се е появила някаква нова функционалност: премахнали са го, защото вярват, че новият интерфейс за общуване с машината и гласовият асистент са го обезсмислили изцяло.

   Всички версии, без изключение, съдържат новия окачен, дъгообразен дисплей, състоящ се от два 10,25 и 10,7-инчови екрана, свързани в общ визуален модул, идентичен с този в електрическия флагман iX, който в някои версии надхвърля 250 000, докато тук все пак говорим за драстично по-достъпна техника.

При цялата си ясна графика, бърза, богата и логична функционалност изборът да се откажат от механичния посредник е спорно решение: практични функции като отоплението на седалките и статистиката за пътуването са заровени в дълбоки менюта, до които в движение стигате с цената на безчет отпечатъци от пръсти.

Да, температурните плъзгачи в основата на дисплея са постоянно активни, но защо тогава механичните бутони са изчезнали, а мястото им е заето от вечно замърсени пиксели? И на какво дължим идеята за трийсетината неразбираеми от пръв поглед икони в главното меню?

Увеличаване на карта? Превъртане през списък? Всички те стават значително по-трудни, отколкото с удобния кръгъл помощник, налагайки по-продължително да не държиш волана и да сваляш поглед от пътя. Гласовият контрол? При целия му несъмнен приложно-функционален напредък все още не е станал толкова добър, че да фугира оперативните пукнатини, да не говорим, че във всички случаи прекъсва  я музиката, я навигацията.

    „Бе Ем Ве“ може да твърдят, че това е транспорт, ориентиран към модерна таргет група, но каквото и да казват, това не е продуктът, купуван предимно от умния и красив млад градски планктон; в Германия това е преди всичко колата на баба и дядо. Същите тези баба и дядо, които се борят с дистанционното на телевизора, микровълновата печка или функционалността на банкомата: това тук ще ги обърка до степен да предпочетат трамвая. Докато в последните години Mercedes-Benz и Volkswagen си загубиха ума по чувствителния на допир течен кристал, BMW все още се държаха да не оглупеят дигитално до такава степен, за което съм им много благодарен. А сега? Или това е краят на дните, или и аз старея…

За да бъда честен, ще кажа, че новата версия на умната сателитна навигация с добавена реалност, наслагваща упътванията върху изглед от камерата в реално време от пътя пред вас работи просто конгениално, както справедливо би възкликнал и напълно неизвестния на внуците им Остап Бендер.

По темата за подпомагащите системи само ще кажа, че присъствието на стандартните и допълнителни елементи от автомобилната автономия от ниво 2 по SAE са развити и обогатени до степен, непозната в компактната гама на BMW. По отношение на функционалността си автоматизираните системи за шофиране и паркиране са изведени на ниво сред най-добрите на пазара и заради възможностите на безжичните софтуерни ъпдейти и функционалностите по заявка. Богатото им типологично и чисто приложно описание (от възможностите на пакета Driving Assistant Professional до заснемането на снимки и видеоклипове от бордовите камери, достъпни през мобилното приложение My BMW) не е по силите ми днес, така че ви го оставям за домашно. Напишете го – важно е; най-вече защото колите постепенно губят механичната си душа и общуването с тях във все по-голяма степен става в плоскостта на новата им дигитална същност.

Да го покараме

  В Мюнхен, или по-конкретно в Лайпциг, където го сглобяват, с Active Tourer 223i xDrive са направили опит за дестилация на пáри от някои от по-спортните модели, а пакетът M Sport го издига още малко в по-убедителния горен край за возила от този тип.

Двулитровият турбо бензин от последно поколение, работещ в цикъла на Милър, е съчетан с интегриран в трансмисията 48-волтов електромотор, работещ в режим на подпомагащ стартер-генератор. Общата системна мощност на 150-киловатовия ДВГ B48 и 14-киловатовия електродвигател е 218 к.с., а въртящият момент – 360 Нм. На комбинацията със сигурност не й липсва използваема производителност, за да достига 100 км/ч за 7 секунди и максимална скорост от 241. 19-те конски сили на електромотора служат за запълване на въртящия момент при ниски скорости и даване на допълнителен тласък при изпреварване.

Това не е сред най-очарователните задвижващи единици със синтезиран акомпанимент, характеризиращ се с известна вялост под по-ентусиазиран натиск, ала е достатъчно гладка и работи преобладаващо добре с двойния съединител. От време на време, и то само при ниски скорости, трансмисията показва известна склонност към объркване: изглежда така сякаш тя и разширения старт-стоп търсят начин за справяне с първоначално по-неспокойния десен крак на обучаващия се как се кара бавно мек хибрид водач.

Друга особеност е реакцията на спирачките, на които им липсва убедителната, вдъхваща увереност първоначална реакция, объркваща дозирането. Изглежда страдат от синдрома на продължителния натиск върху левия педал, което често води до необходимост от внезапно спиране в последния момент, защото колата не забавя според очакванията; в пряката й спирачна сила обаче няма нищо лошо.

   По комплекс от често обсъждани причини представянето на Active Tourer в България няма почти нищо общо с продуктовото му
първоначално намерение

Макар и далеч от последната дума в разговорливата обратна връзка, воланът е бърз и прилично претеглен, а доброто сцепление позволява на Серия 2 Active Tourer да се придържа упорито към избраната от водача му линия. В по-тесни завои бихте могли да го усетите някак разсеян, сякаш в борбата си за справяне задната ос излиза леко извън фаза с предната, но при по-бързи завои, с по-високо, преминаващо през шасито, натоварване той се чувства уравновесен, режейки кривите с похвално хладнокръвие.

Най-вероятният заподозрян за принос в тази добродетел са адаптивните амортисьори от пакета M Sport, които осигуряват отличен контрол върху тялото дори в най-меката настройка, което ще рече, че рядко ще се почувствате така тежък (1620 кг по EU) или висок (1,82 м), както подсказват везните и ролетката. Цената на такъв характер е, че Active Tourer не е така мекушаво обгрижващ задните ви части, колкото бихте очаквали от семейно фокусирана кола.

В никакъв случай не е неудобно, ала възтвърдият характер на возенето с ниските 19-цолови колела ще означава, че върху всичко различно от гладък асфалт автомобилът ще се поклаща и подскача в неравноделния български асфалтово-паважен такт. В моя случай това ставаше с цената на сиромашки разход в порядък 7,6-7,9 въпреки въглеродно интензивните наклонности на десния ми №43.

Всичко това придобива второстепенно значение, ако човек не пропусне от сипсъка с опции озвучаването от среден клас на 7-каналната, 205-ватова аудиосистема harman/kardon. Тя няма претенциите да озвучи тротоара, но чисто артикулираният звук, особено ако пазите почтена дистанция от компресираните MP3 файлове, със сигурност ще облагороди битието на борда с дузината си говорители, включващи два супербаса.

Да обобщим

    Жалко е някак, че автомобили като Серия 2 Active Tourer намаляват, защото в един рационален свят, където стилът и имиджът не са чак дотам фетишизирани, машини като тази биха били предпочитаният семеен транспорт, вместо по-тежките SUV, които не предлагат особени практически предимства пред традиционното комби.

Вън от съмнение е, че с подобен продукт BMW ще намерят лоялната си група купувачи, които ще оценят пътното удобство на хечбека и гъвкавия, предлагащ пространство, съперничещо с по-представителен седан, интериор. Когато пък непрекъснато се занимавате със семействата и техните неща, непременно ще схванете, че в този подход има и много за харесване. Нещо повече: това е по-динамичен, по-добре оборудван и универсален избор от единствения му истински съперник – Mercedes-Benz B-класа. Предвид характера на ежедневните задачи, по-ниско разположените в гамата версии обаче имат много повече икономически смисъл от лесно надхвърлящия 110 000 микрохибриден бензинов флагман.

     Дааа, кой би допуснал...

     Линкът към помагалото за домашната ви работа е тук.