Днес, както виждате в заглавието, ще говорим за една от ирониите в гамата
на Volkswagen: марката с
народно име да произведе кола, произхождаща от ловните увлечения на
аристокрацията в края на XIX век.
Не мисля да се връщам по-подробно към произхода на термина, само да не забравяме, че в епохата на ранната автомобилизация и преди
утвърждаването на модерната комби терминология понятия като shooting
brake са използвани широко за
този тип автомобили, а във Франция представата за комби по това време е break
de chasse, което превеждаме като ловна почивка.
|
„Фолксваген“ естествено делят линиите в гамата си на
лека и лекотоварна, но четвъртото място на Arteon в леката бие на очи дори и в този им обединен вариант. Причината е очевидна: много кола е за
цената си |
Преди обаче да затънем в тънкостите на представителния „Фолксваген“, нека обърнем
внимание на слона в стаята; големият, плюшен и наистина привлекателен слон. Технически
погледнато, версията Shooting Brake на Volkswagen Arteon не
е, повтарям, не е shooting brake.
Традиционната теглена от конски впряг кола с един ред врати на
аристократичните ловни дружинки, предназначена да пренася всичките им там такъми
(да се чете: масивни оръжия и хрътки), някак не пасва на 100% по-големия им брой
при Arteon и въпреки обилното
пространство определено не е предназначен за пренасянето на оръжия (виж, хрътки може). Основанията за избора на това име са също
толкова съмнителни, колкото тези на Mercedes-Benz за техния CLS в миналото и CLA понастоящем, да не говорим за Mini
Clubman с целите му шест. Усещам
тънкия аромат на мерак за по-високи маржове, в което няма нищо лошо впрочем. Верни
на традицията обаче напоследък май останаха само Ferrari с техния FF.
Та това е комби, ок? А и пасва някак по-добре като го произнасяме така. Комби при това с
размах (4.87 м). Че и красиво. В този си вид Arteon
надгражда онази добре позната на
собствениците му свръхестествена способност да извлича спонтанно одобрение от минувачите:
пригответе се за случайни посещения и запознанства по бензиностанции и паркинги
– хората ще искат да си говорите. Причината е адски проста: колата изглежда
много по-добре в метал, отколкото на снимка, което в реалния живот се преобразява
в гравитацията на филмова звезда. И това отвратително, лукаво кралско червено…
Как да пропусна светлините, които в пълния си диоден функционален блясък
само подчертават визуалната прецизност на колата: това е поредният пример за
творческата свобода, която LED-овете предоставят на дизайнерите, направили колите днес по-интересни
за гледане по тъмно.
Вероятно тъкмо чарът е причината, поради която във Волфсбург разчитат
разпределението в продажбите между двете версии да е 50:50, а освежаването на
гамата, донесло този, повтарям, не shooting brake върви с актуализация на
информационно-развлекателното съдържание, развитие на материалите, джантите и –
ох, за малко да забравя – дебют на сензорните плъзгачи в интериора. Не знам за
вас, но според мен не са голямо постижение; нейсе, да им поставим етикет „напредък“.
Противно на очакванията под външността, предполагаща и версия VR6, по емисионни съображения VW ще се придържат към традицията на четирите
цилиндъра в R версиите си от
последното десетилетие. Задачата ми днес обаче е да проуча дали талантите на Arteon
Shooting Brake се простират отвъд
стремителната му ефектно-технична външност, изградена от геометрично правилни
плоскости, линии и радиуси – напълно в общия визуален знаменател на гамата. Да
видим.
Вътре
Безрамковата ми шофьорска врата се затваря с оня плътен, внушаващ доверие в
метала звук, който сядащите отпред в ляво по традиция харесват. Независимо от
типа на мотора или нивото на оборудване (R-Line в моя случай) интериорът в Arteon представлява умалена версия на този, който ме
посрещна в Touareg. Ще рече, че макар манията по
чувствителните на допир превключватели в Долна Саксония да продължава с пълна
сила, всичко в тази кола изглежда и се усеща от високо качество. Пространството
е всичко друго, не и нестандартно, ала текстурите и материалите на горния етаж
са интересни и атмосферата е някак по-топла от хладното високомерие на
Инголщат.
За толкова голяма кола видимостта е на висота: А-колоните са преднамерено
тънки, остъкляването в задната част е щедро; датчиците и камерите за
визуализация са с висока разделителна способност и правят стоманата лесна за
маневриране, а големият панорамен покрив създава просторна и уютна атмосфера,
сходна с тази в един от актуалните представители на вида – Porsche Panamera
Sport Turismo. Както вече се досещате, оценката, че дългите пътувания не ще да са
проблем би била крайно смекчена.
Приликите с възпитаника на спортното училище в Щутгарт обаче свършват тук,
защото Arteon SB
видимо няма
същите претенции: позицията на седене вътре е по-висока и въпреки, че седалките
са с прилична дълбочина и странична опора, а воланът се регулира в широк
диапазон, енергичната му амбициозност е запазена за версията R
– близостта с Passat Variant
е очевидна. Там, където той блести обаче е пространството: не, не багажникът, който с вдигнати седалки е
практически идентичен с този във фастбека (разликата идва след сгъването на облегалките им), а отзад. Там разполагате не просто с
пространство, а с планини от него: по-широко е от Mercedes-Benz
E‑клас и с толкова място за краката, че се чудите какво
да го правите. Volkswagen имат
основания за гордост: отзад е мерна единица за простор в сегмента.
Както и в Passat, големият
централен капацитивен екран на навигационната система представлява широката врата за достъп до общуването с колата, с изключение на разположения под него
контрол на климатизацията. Малко търпение да си настроите преките пътища и да
свикнете с дългите (изключването
на системата за поддържане на лентата след всяко палене е все така вълнуващо,
например), и сте готови.
Зарежда малко бавно в някои случаи, но общо взето безпроблемно, а дигиталният
инструментален панел пред така наречения водач (с общо 20-те си напреднали подпомагащи системи VW
ме подсещат, че е време да освежим
терминологията за возещия се зад волана) е конфигурируем до n-та
степен. С изключение на обстоятелството, че разходката из дългите менюта и
безкрйни подменюта отнема време и внимание, но нали това мечтаехме – компютрите
на колела. Ето ни ги.
Освен края на физическите бутони, Arteon оставя в миналото и кабелната връзка при интеграцията на „Apple
CarPlay“ и „Android Auto“ с бордовото инфоразвлечение: въпреки
многото променливи около това кои приложения работят и кои не, функционалността
„App-Connect Wireless“ е прилична за начало, а и подлежи на текущ
ъпгрейд.
И така, според каноните на Волфсбургската интериорна школа, всичко вътре е
подредено, спретнато и рационално. Само си мечтаеш за по-ярка и контрастна
тапицерия, с която да озариш купето, разведрявайки черното, представяйки го и за
по-специално, отколкото е всъщност.
В движение
На мен се падна да опитам по-големия от двата спящи под затварящия се като
мидена черупка преден капак двулитрови дизела: 200 коня, 400 нютона (1
750 – 3 500 оборота), два последователно разположени
селективни каталитични редуктора, всеки с отделна система за впръскване на AdBlue. Е, няма начин: към дизелите точно Volkswagen
тъкмо сега подхождат свръхвнимателно
и резултатът е четири пъти по-ниски емисии на азотен окис. И тишина: дългите
високи предавателни числа на 7-степенния автоматик с два съединителя и
икономичен мапинг предразполагат към работа на ниски обороти и въпреки, че под
натиск долавяте звука на дизел, той остава някъде далеч – сякаш не в тази кола.
Както вече се досетихте, под ефектната си външност дизеловият Arteon
SB не крие нищо особено бодливо и
това е напълно приемливо. 1 651-те килограма метал се раздвижват до 100 за 7.4
секунди, но не те са най-важните, а преднамерено умерената увереност, с която
силата на двигателя се прехвърля към двойното предаване. Свръхапетит за
напрежение тук няма: колата е възприемчива към натискане, ала лекият
прогресивен волан и умишлено омекотеният характер на активното окачване не я
правят бърза според традиционните разбирания. Думата е отзивчива.
Да, при цялата динамика на външността му и тези черни, гланцирани 19-ки,
изпълващи правилните големи радиуси на арките на колелата, Arteon SB определено не е бруталната корава ракета
от Германския туристически шампионат DTM: в нрава му няма нищо първично и неистово; макар и добре балансиран (с позната склонност към недозавиване) и владеещ тялото си, това е транспорт,
предназначен за неусетното предъвкване на стотици километри прав асфалт, не за
препускане по кривите на Нюрбургринг. Това минимално закъснение между
завъртането на волана и реакцията на предницата при влизане в завой, този
допълнителен грамаж мекота и ход в шасито, и преднамерено освободения, лек
страничен наклон в завой; това спокойствие и неусетна гладкост в DSG-то само добавят съставки в разтоварения
чар на комбито, което е напълно приемливо. Ключовите думи в брифа тук са били
удобство и предсказуема сигурност; дори големите му колела са някак
по-уравновесени върху прав и бърз асфалт, отколкото по бавен, крив паваж.
Даденостите на генотипа тук подсказват безапелационно потенциала за R
версия: добре направен макферсън с четириточков мултилинк отзад, халдексово двойно прадаване, по-силният мотор,
блокиращият диференциал и по-твърдата настройка подсказват много забавление на R
хоризонта. Ала не тук. Тук има
друго: почти 900-километров, удобен и лишен от драма пробег с един 66-литров
резервоар – удобство, което само дизелът би могъл да ни предложи.
За тая обща атмосфера на умереност и благоденствие спомагат, както вече
казах, не по-малко от 20 (двайсет) системи за шофьорско подпомагане, които
дори не съм в състояние да изброя. Регулациите за стандартното им вграждане в колите
напоследък само се развиват, така че онези като мен, разчитащи да запазят
активното си участие в движението зад волана, ще имат все по-тесен хабитат: в
името на сигурността, както ни убеждават (с право донякъде, признавам), се лишаваме от добрите стари кефове от карането.
Но млъкни сърце…
Дребна утеха в тия мрачни мисли предлага истината, че една от разликите
между просто добрата и страхотната кола прави аудиосистемата. Работещи
напоследък с Harman Kardon, Volkswagen
предлагат в Arteon
700-ватов усилвател с дигитална Ethernet
архитектура и 11+1
говорителя с подобаващи ецвани в 60-градусов
диагонален мотив, свръхтънки стоманени решетки. Системата има достоен звук –
напълно достоен за 2 401-те лева от ценовата листа.
Елегантните нюанси в занаята – вместо епилог
В лицето на Arteon Shootig Brake, за който вече се разбрахме, че не е shooting brake, Volkswagen обективно са направили добър продукт: красив, стремителен,
просторен и добре сглобен, той дава обет за лежерна употреба на една извънредно
конкурентна за този по същество премиум сегмент 5-цифрена цена. Това, че често
ги виждате по улицата не е никак случайно.
Активът, чийто блясък така и не съумя да ме заслепи в тая му версия, бе
тръпката от карането, която и без друго сме на път да ни отнемат. Колко това ще
повлияе на някого другиго е индивидуална тема, още повече, че силният му коз в
ръкава е излъчването за ефектна, благородна и безропотна надеждност на безкрайно дълги
разстояния.
–
Тънкостта на жанра в този случай според мен е, че Shooting Brake-ът изглежда някак по-завършен, ала и
по-хладнокръвен от своя фастбек брат – един от елегантните нюанси в занаята на
тая аристократична автомобилна порода. А, да и още нещо: ако видът му ви
привлича, както мен, знайте че разликата в цената им е всъщност символична.
Всичко пропуснато днес ще наваксате в сайта им.