Формата и съдържанието най-после хармонират
От адска я преобразихме в страшна –
въведение
Останало е някъде в главата ми от автомобилните списания, които някога
попивах до кора:
Пресконференция при европейското представяне на второ поколение Kia
Rio. В хармоничен и допълващ се
двуглас шефовете на двете марки обявяват общата амбиция Hyundai/Kia да станат един от петте най-големи
автомобилни производители в света. Чета това, а в еврофилския ми мозък вече
бълбукат подигравателни мехурчета; едно от заглавията дори ми е останало в
главата: „Името й е Rio и е
боклук“. Някога бе лесно да им се надсмееш…
Tucson не просто води гамата на Hyundai в България без напрежение, но разширява маржовия хоризонт на дилърската мрежа |
Както обикновено, истинската работа свърши доброто старо продуктово развитие, създаващо все по-добри и по-добри превозни средства от обикновената им ежедневна гама. Помогна му правилната идентификация на растящите сегменти и насищането им не просто с агресивно позиционирани коли, а с реално качество и съдържание. Струва ми се, че с друго подобно преобразяване могат да се похвалят само в Skoda.
45 години след първия износ на шест хечбека Pony за Еквадор Hyundai Motor Group са не просто четвъртият по големина световен автомобилен производител, но и най-малко пострадалият от пандемията в голямата десетка. Или както казват вътрешните хора: „От адска я преобразихме в страшна марка“. Каквото и да мислите за тях, Hyundai сполучиха и в двете.
Чувствената спортност
И така, Tucson е от последно поколение модели на „Хюндай“: по всички визуални и съдържателни стандарти пред погледа ми е модел, по-впечатляващ от предшественика.
В свят, в който сякаш всяка седмица излиза нов средноразмерен кросоувър или
SUV, впечатляващата външност
на Tucson няма начин да му
навреди. Смело навиреният нос може и да не е по вкуса на всички, но без
увъртане признавам, че това е от случаите, в които визуалната дързост е ловко
преценена. Това е ядката на успешния дизайн: не толкова странен, че
преднамерено да ви отблъсне, ала достатъчно и характерно привлекателен, за да
накара непознати да го пожелаят.
Разположен между компактния Kona
и пълноразмерния Santa Fe, той е и малко по-голям от модела, който
наследява (4,50/1,87/1,65), но остава все така компактен, за да
запази лесната си за паркиране маневреност.
Като изключим твърдението за пионерския дух, който през 2004-а някак ми се
губеше, думите на вицепрезидента по дизайна Санг Юп Ли изглеждат защитени: геометричните
алгоритми на дигитализираната „параметрична динамика“ налагат видими в своята
повтаряемост шаблони, които те наричат „параметрични бижута“, придаващи му,
вярват те, прогресивен вид.
Въпреки известната профилна аналогия с Toyota
RAV4, Tucson е автентична индивидуалност, при това
предизвикателна по един приятно непознат досега от „Хюндай“ начин, който
двуцветната синьо-черна външна комбинация с хромирани акценти и отличително скулптирани
странични равнини, линии и обеми само задълбочава. Скосените напред колесни
арки в моя случай са плътно запълнени от стандартните за най-високото ниво на оборудване 19-цолови двуцветни
колела с размер 235/50.
Дисплеите са два: 10,25-инчовия инструментален блок прилича на подпрян зад волана голям смартфон, но в един свят, в който нестандартните и сложни графики са обзели умовете и сърцата на производителите, Hyundai се придържат към разумния графичен избор на двойка кръгли уреди с ред предупреждения, излизащи на единия, когато е необходимо. Страхотна идея: при изпреварване и престрояване оборотомерът се превръща в дисплей на камерата за обзор на мъртвия ъгъл.
Центърът е доминиран от втори дисплей с идентични размери и три етажа
бутони (физически за
вентилацията – слава богу), в
чиято архитектура е инвестирана мисъл: колкото по-високо и близо до линията на
погледа на каращия са разположени, толкова по-малко механични и по-чувствителни
на допир стават те. Макар и много, истинските физически бутони – очевидно
най-лесният и интуитивен метод за управление на нещо в трудно видими места –
остават предпочитан избор: добре е да им го запишем в графата с плюсове за
поука на настояващите да погребват всичко под сложни и дълбоки менюта.
За сметка на това между седалките е гладко и рамкирано със същия черен лак
от вратите: трансмисията се управлява с бутони, което предполага да ги гледаш; скоростен лост определено би бил по-добро решение, но и тук дизайнерите
неизбежно дават жертви пред олтара на духа на времето.
Решенията са несъмнено интересни, предизвикващи да ги изследваш, и точно
заради това предразполагат към нестандартни материали, тъкани, текстури и
контрастни цветови комбинации – черното ми дойде някак банално. За сметка на
това с контрастното си 4-спицово решение воланът настойчиво напомня Audi.
Зад всичко това е разположен 620-литров багажник с широка врата и видимо надеждни на надраскване пластмаси, който в моя случай имаше нужда от малко допълнителна организация за укрепване и фиксиране – функционалност, по която си падам.
В движение
Под предния капак намерих 4-цилиндров, 1.6-литров, 48-волтов микрохибриден бензин със система за постоянно променливо управление на клапаните, регулираща продължителността на отварянето им в зависимост от пътните условия и поведението на задкормилното устройство. 180-те му коня и 265 нютона въртящ момент, появяващи се чак на 5 500 оборота не звучат като атлетични предпоставки: каран кротко агрегатът е безспорно тих, но побутнат в „спортен“ режим – когато трансмисията се опитва да го държи под малко изкуствено напрежение – звучи някак бездушно. Да, 7-спенният автоматик с два съединителя и режим на автоматично изключване от скорост по инерция е сръчен и гладък в повечето случаи, но истината е, че спортното каране не е стихията на тази кола; ако искате нещо повече, посетете горната част на ценовата листа, обитавана от революционно настроената N версия; днес обаче общуваме с колесна техника за цивилна употреба. Въпреки че скоростната кутия има вродена склонност към забавено понижаване при изпреварване, въртящият момент, доставен от електромотора, помага при маскирането на всяко ускоряващо затихване. Добрата новина е, че с тегло от малко под тон и шестстотин Tucson е относително лек и дефицитът на мощност не личи досадно – разбира се докато не го изкараш от зоната му на комфорт (до 100 за 9 секунди), – а еластичността между 60 и 100 от 4.8 сек е все пак поносима – обстоятелство, дължащо се отчасти и на меката му хибридна същност.
Приятната новина е, че зад качествата на шасито прозира нарастващото влияние на бившия шеф на „Отдел М“ в BMW Алберт Бирман: това е първият им SUV с активно окачване, макар и само в два режима. Казано накратко, то разширява коридора на постижимото в движение с Tucson: усеща се като добре премерен компромис, способен както да се справя със серийни неравности и гребени върху суровия битум по демонстрационните участъци на доскоро щедрата в аванс Пътна агенция, така и да контролира масата си в завой, когато стъпите на някоя от изпъстрените със завои по-гладки (и много по-редки) отсечки.
Поведението по вертикала сякаш е малко по-строго от сегментните стандарти,
което би могло да доведе до леко блъскане на големите му колела из
по-бруталните отсечки, докато чисто механичното сцепление е предостатъчно за
мнозинството пътни ситуации и бъдещи потребители; трябва да ясно обаче, че не
са налага да стигате далеч, за да се подсетите, че недозавиването е ефективен
метод за превенция на всички спортни пътни увлечения.
Да обобщим: в този си вид – макар и използваемо отзивчив и динамично надежден – той не е машина за вълнение на амбициозните шофьори. Това съвсем не означава, че Tucson е неприятен за водене по предизвикателно извит асфалт, но сигурната, стабилна и разумна лекота е много по-високо в списъка му с приоритети от пряката ангажираност с шофирането. Имайки предвид преобладаващото съдържание в дневника със задачите на автомобили като този, характерът му е тъкмо такъв, какъвто трябва, а в изграждането му системите за стабилност участват активно, без да досаждат по границите на сцеплението – една съвсем уместна рецептура за преглъщането на големи разстояния.
Някога – вместо епилог
Пристигането на четвърто поколение Tucson изглежда важен крайпътен камък в историята на Hyundai; смелият му, непримирим и елегантен
екстериор е ярко отклонение от наследството на приятните за гледане, но кротки
предшественици.
Сходна е и сегментната картина, в която е заел подножието на топ петицата, без при това продажбите му да са самоцел |
Разбира се, той не е идеален: външният вид може да дойде предизвикателен за
някои; ако се абстрахираме от версията N-Line, шофьорският ангажимент изглежда е извън менюто. Ала
теглим ли чертата неизбежно ще осмислим, че това са все дребнави мрънкания върху
солидния фон на един фундаментално смислен и съдържателен фамилен многоцелеви транспорт.
–
Някога амбициозното стандартно оборудване, агресивната цена и чугунена гаранция бяха сред основните причини да избереш Hyundai Tucson пред европейските му конкуренти. Това бе
някога. Днес мотивацията за избора е вече друга – формата и съдържанието най-после
хармонират.
Останалото, както винаги, е в сайта им.