GM – PSA – съюзът на нуждаещите се

Среща на общото ръководство очертава контури на плановете.

Нуждаещите се: Дан Акерсън и Филип Варен

Паметната 66-а

1966-а е паметна в най-новата френска история: в писмо до президента Линдън Джонсън с внимателно подбран дипломатичен тон Шарл Дьо Гол обявява излизането на Франция от обединеното командване на НАТО. Последствията са драстични: закриване на щаба на НАТО в Париж, както и на американските военни бази във Франция. Този непознат по нашите ширини акт на национално достойнство и до днес е тотем на френската стратегическа независимост, и символ на отказа от приемане на американска доминация. Тогава Щатите са слисани от тази смелост, но нямат друг избор, освен да се подчинят на непоколебимата френска воля.

Корпоративен брак

От началото на годината насам – първоначално с разбираема свенливост, а впоследствие съвсем открито – двама от намиращите се в най-трудно положение европейски автомобилни производители – Peugeot-Citroen и GM ( по същество Opel) поеха по трънливия път на корпоративния брак.

Opel e един от феномените в автомобилната индустрия: произвеждащата все по-добри в техническо отношение автомобили компания, която вече осем десетилетия е собственост на падналия през 2008г., но спасен впоследствие гигант от Детройт, е в ръцете на доминиран отвъд океана опeративен мениджмънт, който очевидно не знае какво да прави с нея. В резултат, загубите от 1999-а насам са хронично явление - около 14 млрд. долара за периода. Няколкото поредни опита за преструктуриране не дадоха резултат, а липсата на достатъчно германски рационализъм в многонационалния борд на компанията определено бие на очи. Като прибавим към това ниската утилизация на производствен капацитет – малко над 70%, което е далеч от печелившата норма от над 80 – и свръхекспозицията към свиващия се европейски пазар, получаваме марка, която се стреми да поддържа изкуствено висок пазарен дял и ограничено регионално присъствие на непоносимо висока цена. Това е път без изход.

От друга страна са PSA, чийто спад през 2011-а е внушителните 9%, а утилизацията на капацитет – скромните малко над 60%. Финансовите резултати през миналата година се влошиха с над 700 млн. евро спрямо 2010-а, благодарение на комбинирания ефект от хронична неефективност на родното производство и нездрава структура на продажбите, произтичаща от популярността на марката предимно на слабите южноевропейски (плюс френския) пазари. И те като братята си по съдба от Рюселсхайм имат висока и небалансирана експозиция към Европа, което ги оставя без резервен изход, когато нещата на континента не вървят. Свръхдокачливият френски индустриален патриотизъм не даде възможност на родните производители да се преструктурират, закривайки работни места, което доведе до подобна по сложност ситуация, макар и с други формални причини.

Огромната глобална корпорация GM, която по ирония на съдбата отбеляза рекордна печалба за 2011-а, е в състояние сама да постигне икономия от мащаб (както и да поддържа Opel още неопределено време), докато PSA няма този лукс.

В такъв контекст не е чудно, че френският лъв е принуден да преглътне гордостта и да преговаря с недолюбваните американци за дългосрочното си оцеляване.

PSA рисуват бъдещето, докато GM първо се учат да ходят

9 май беляза първата съвместна среща в Детройт на общото ръководство, съставено от по пет висши представители на двете компании. Представителите на PSA бяха напълно открити в надеждите си съюзът да надхвърли значително първоначално коментирания формат. А той е: съвместни покупки и логистика, както и евентуалното разработване на модели върху общи платформи. Те нескрито се надяват на много повече, като обща разработка на двудискова автоматична трансмисия, която много им липсва, и малка кола за развиващите се пазари.

Генералният директор на Peugeot, Фредерик Сен-Жур, рисува мащабна картина на бъдещето пред Кориере дела сера: „Ще представим кола в D-сегмент, кросоувър, компактен миниван и два модела в В и С-сегмент.”

За разлика от него вицепрезидентът на GM Стив Гирски - член на управляващия комитет - каза през април, че в Ренейсънс Център* ще са внимателни в подбора на съвместните проекти: „Съществуват много възможности за задълбочаване на отношенията, но преди да тичаме трябва да се научим да ходим.”

Да, всички те са Opel, но далеч не всички имат бъдеще в 

него

Паралелно с това от Opel отхвърлиха твърдения в медиите, че следващото поколение Zafira ще се разработва от новия пъртньор, заплашвайки стотици работни места в дизайнерския технологичен център в Рюселсхайм, с което се появиха и първите макар и изкуствени напрежения.

Главният изпълнителен директор на GM Дан Акерсън наскоро даде да се разбере, че компанията му е заинтересована от френската дизелова технология, както и че съществуват възможности в Азия и Южна Америка, но избегна детайли.

Азиатският шеф на PSA каза през април, че заедно с GM могат да произвеждат автомобили в Индия, което вероятно ще сложи край на плановете за собствен завод, но GM побързаха да отхвърлят този ентусиазъм с репликата, че това не влиза в непосредствените планове. Това, което влиза е предстоящият логистичен договор (въпрос на седмици), докато съвместното предприятие за общи покупки вероятно ще е факт през четвъртото тримесечие на годината.

Недоизказана надежда

Същината на проблема е, че предвид технологичния срок за разработването на съвместни модели, очакваните икономии от мащаб няма да дойдат по-рано от 2016-а, което кара мнозина аналитици, чието мнение споделям, да поставят под въпрос изначалния смисъл от съюз между компании със сходни слабости.

В допълнение, новият френски президент Франсоа Оланд не дава особени надежди за промяна в отрицателното си отношение към съкращаването на неефективната заетост в автомобилния сектор, а съществуващите трудови договори в Opel не позволяват съкращения до 2014 г.

Цената на индустриалния патриотизъм на Петата република 

вече е непоносима

Но има и още: в дъното на корпоративния съюз стои една фундаментална, но все още недоизказана надежда, че френско-американският пакт с ключово германско участие, освен всичко друго, ще увеличи шансовете за политическа подкрепа в преструктурирането им. Хронична политическа намеса и силни профсъюзи са постоянната пречка пред опитите им за съкращения на капацитет с цел обуздаване на разходите. В това време преките германски конкуренти не се поколебаха да използват тежките времена и написаха прилежно домашното си – черна работа, която сега им се отблагодарява с блестящи финансови резултати и безапелационна доминация.

Преди няколко месеца Юрген Пайпер от базираните във Фарнкфурт Bankhaus Metzler отбеляза: „Това е съюз на нуждаещи се.” Самата истина.

 

*Главната квартира на GM в Детройт (бел. авт.)

Сп. "Тема"

Из чаршията

Audi Q1/2012 

Ето и кратка справка за резултатите от първо тримесечие на 2012-а:

Audi е една от марките, за които няма криза на автомобилния пазар.

Дългиата версия на А6 е популярна партийна и новобогаташка 

лимузина. Проблемът е, че наскоро ККП реши занапред да използва 

само китайски транспорт.

Тримесечието е рекордно в историята на компанията: доставени са от 346 137 автомобила, което представлява ръст от 10,8%. От тях в ЕС са регистрирани 172 831, което е ръст от почти 4% на фона на свиващия се континентален пазар.

В Щатите, които са един от най-важните им пазари и където Audi изостава от преките си конкуренти, ръстът е 16,1% или 29 470 коли.

В Азиатско-тихоокеанския регион четирите кръга доставят 108 078 коли, което е ръст от над 35% - нещата там вървят повече от добре. Основната причина е Китай, където са доставени над 90 хиляди – завиден ръст от над 40%.

А4 е гръбнак на гамата и в България.

В Германия най-продаван е моделът A6/A7, който е на отличното шесто място, а А3 и А4 са 19-и и 22-и.

Обединеното кралство класира най-добре А3 (14-ти), а А1 е 30-и.

Във Франция през март инголщатци имат седем модела в топ 100, като най-напред е А1 – 36-о място.

На забавящия през първото тримесечие своя спад испански пазар, А3 е 21-и, а А4 – 29-и.

В Италия най-добре се представя А4 - 38-о място, а А1 е 43-о.

Q5 вече си пробива път и в Щатите.

В САЩ, където имат да догонват BMW и Mercedes, са извън топ 100: А4 е 103-и, а Q5 е 125-и.

В Китай картината е съвсем друга: партията и новобогаташите харесват дългата версия на A6, благодарение на което тя е на челното за такъв клас коли 31-во място.

В страната на махараджите - Индия, където властват Suzuki и колесния минимализъм, логично няма класиране в първите петдесет.

В друга от BRIC-държавите – Бразилия, марката от дунавския баварски град е представена от А1 чак на 134-о място.

Audi А1: малкият с големи претенции

Пристигна версията с пет врати на още едно малко возило от висок клас.

Версията с пет врати определено е по-практична.

По-близо до масите

От 1997-а, когато Mercedes първи се престрашиха да опитат в жанра на субкомпактните автомобили от висок клас, минаха 15 години. За тези 15 години се случи много: разположеният отпред двигател, съчетан с предно предаване отдавна не е мръсна дума, а самите автомобили постепенно изпълниха със съдържание словосъчетанието „малък премиум”. Тримата „братя по оръжие” на германската автомобилна индустрия - Audi, BMW и Mercedes - в крайна сметка слязоха при широките народни маси с все по-успешни превъплащения на темата. Както наскоро говорихме, сегментът расте главоломно и никой не може да си позволи аристократизма да подмине желанията на мнозинството. Сериозните промени в клиентското поведение през новия век, както и глобалните икономически проблеми, доведоха до все по-богат избор от малки автомобили със самочувствие във всички класове. „Отгоре” тук слизат Audi, BMW и Mercedes, към които напоследък се присъединиха Lexus и Volvo, а „отдолу” идват KIA, Citroen и FIAT. Изборът е толкова голям, че човек е изправен пред реален проблем.

В историята останаха ранните неволи на А-класата: тя не се представи убедително на „лосовия тест”, което наложи впоследствие въвеждането на стандартна ESP система. Или пък футуристичното малко А2, което с изцяло алуминиевото си купе беше толкова авангардно и скъпо, че пазарът почти не го забеляза. Високите марки обаче учат бързо и днес резултатът е повече от убедителен.

Така малкият размер изобщо не означава малки претенции: хвърлете един поглед на току-що представения A1 Sportback, който е най-достъпният модел в гамата на Audi, и ще се убедите. 

Четири без пет по Инголщат

Мнозина спецове побързаха да заключат, че на баварския бряг на Дунава отиват твърде далеч с формàта „четири без пет” (дължина 3,95 м.) и това вече не е продукт на марка с висока репутация. Спорът с „разбирачи” е традиционно труден, но дори краткият преглед на последната версия с пет врати представя новото ауди като достоен малък събрат в гама, която напоследък се опитва да запълни всяка ниша. А там, където няма такава – създава нова. В подкрепа на това са и резултатите от миналата година, когато се продадоха около 200 000 от тази малка кола с висока добавена стойност.

Без трета седалка отзад е по-добре.

Накратко, в сравнение в тривратата версия, тук имаме няколко добавени сантиметра в дължината на покрива и няколко милиметра в ширина (1,91 м. с огледалата) и височина (1,42 м.). На теория това означава още малко пространство отзад, а на практика - за човек като мен с ръст над 180 см. - е тясно. Усещането отпред е точно обратното – илюзията за по-голям автомобил е пълна. Извод: третият заден колан е излишен. В действителност, това е кола за двама възрастни и две деца, поради което версията с двуместна задна седалка й отива повече.

Моторизацията като начало е прилична: три бензинови агрегата с директно впръскване и различно налягане на турбините, както и два малки дизела. Мощностите са от 86 до 185 к.с. за бензиновине и 90 – 105 за дизелите. По-късно през годината пристигат по-голям двулитров дизел (143 к.с.) и последна версия на 1.4TFSI (140 к.с.) с възможност за изключване на цилиндрите, първите отзиви, за който са повече от положителни. Volkswagen Group водят в малките бензинови двигатели с комбинирани компресори и вече няма голям производител, който не предлага под някаква форма намален обем, съчетаващ директно впръскване с турбини. А след почти повсеместното въвеждане на старт-стоп системите, изключването на цилиндрите изглежда е следващата ключова стъпка по пътя на енергийната ефективност. Много вероятно е те да са предпочитани пред дизелите. През лятото ще се появи и малка серия от 333 A1 quattro с 256 коня.

Скоростните кутии са 5 и 6-степенни механични и 7-степенна двудискова автоматична. Тя е едно от любимите ми технически постижения със светкавичната си реактивност и ниско тегло. Освен всички останали  предмства, сваля леко разхода на гориво и въглеродните емисии.

Неограничена персонализация

Сдържаният шик и цветови контрасти повдигат самочувствието 

ви отпред.

Откакто Mini въведоха модата на почти неограничената персонализация на новата ви малка кола, останалите ги последваха без двоумене. А1 не прави изключение с възможностите за външно контрастно оцветяване/фолиране и интериор, предлагащ от бяло до крещящ лайм, както и всички възможни декоративни елементи – от ринговете на обдухвателите до педалите. След кратко осмисляне на възможните комбинации, дори и най-малкото съмнение, че това е дамски автомобил се изпарява без остатък.

Което изобщо не може да се каже за пътното поведение на тежащата малко над тон и сто килограма кола: на най-радикалните спортисти воланът може да се стори вял, но всъщност е точен, благодарение на електронния диференциал, подпомагащ недозавиването и сцеплението в завой. Окачването е зряло за толкова малък автомобил, а смяната на посоката става с ентусиазъм. Единственото ми съмнение е към пакета S-line, включващ 17-цолови джанти и по-твърдо окачване. Спортно окачените автомобили не се чувстват добре по кърпените ни пътища и предлагат едно сурово изживяване, така че ентусиастите или ще преглътнат компромиса, или ще погледнат другаде.

Връщайки се към интериора, ще кажа само, че в последните години Audi станаха образец за класен автомобилен уют, който със своя високотехнологичен шик е пример за мирно съвместно съществуване между оптимален контрол и модерна, но сдържана функционалност. Малкият А1 не е изключение от този стил и усещането вътре естествено подлъгва за реалните размери на колата.

Багажникът е малък, но на кого му пука...

Любителите на джаджи ще се зарадват много на възможностите за безжична мрежова комуникация, които създават среда за интегриране на всичките ви WLAN-устройства, което е необичайно за малка градска кола. Багажникът е малък (270 - 920л.), но никой не купува такива коли заради вместимостта им, нали?

Съдбата на Audi A1 e да обслужва стилното градско придвижване на дамската половина от европейско семейство с доходи над средните, което не споделя разбирането „купувай най-голямото, което можеш да си позволиш”.

Късметът му в България ще е труден заради комбинация от ниска покупателна сила и друга потребителска култура.