Трети пореден месец на ръст в Европа

Испания и Volkswagen подпират тенденцията, а в България възпроизвеждаме същото

Продажбите на нови автомобили в Европа растат за трети пореден месец – най-дългият позитивен период от четири години. Тенденцията се дължи на ръста на търсенето при Volkswagen и Renault, и е първи плах сигнал за край на пазарния спад.

Регистрациите в ЕС и ЕАСТ са дръпнали с 0.9% през ноември – чета в изявлението на ACEA от днес. Ръстът следва тенденция от +4.6% през октомври и 5.5% през септември, а главните действащи лица са VW Golf и Skoda Rapid, както и малкият шарен Франкенщайн на Renault – Captur.

Индустриални шефове плахо коментират, че пазарът се стабилизира на дъното, но ръстът е съвсем друга тема. Континентът обаче крачи бодро към шести пореден годишен спад, тъй като регистрациите за 11-те месеца падат с 2.8%. 

Ниско търсене 

Добрата новина обаче не скрива, че числата се въртят около най-ниските, регистрирани, откакто ACEA започна да брои през 1990-а. С изключение на ноември, който е третият най-лош ноември в историята, всички останали месеци тази година са в най-добрия случай втори най-слаби.

От петте големи европейски пазара най-добре се представя въвелата отново бонус схема за стимулиране на подмяната на парка Испания (+15%) и дежурният отличник в последните две години – Обединеното кралство (+7%); Германия, Франция и Италия спадат. 

Аналитиците не очакват стръмно възстановяване, а от офиса на Nomura в Лондон правят интересното наблюдение, че „добрите икономики не показват автомобилен ръст, а там, където има ръст, няма добра икономика.“ 

Кой расте 

Единствените големи европейски производители, отбелязали ръст, са Volkswagen и Renault. Ръстът при VW идва от едноименната марка, „Сеат“ и „Шкода“, докато „Ауди“ спада. 

При Renault добрите новини идват най-вече от „Дачия“, чийто ръст от почти една трета няма как да не предизвиква завист.

Ноември носи добри новини за почти всички японци – Toyota, Lexus, Suzuki, Mazda и Mitsubishi растат, докато Nissan е в покой в навечерието на новия моделен цикъл на Qashqai. 

PSA продължават надолу по наклонената плоскост: дали 308 ще „дренира“ свлачището е рано да се каже; в отборите на Jaguar Land Rover и Volvo се радват на ръстове. 

България - още от същото

Както обикновено, за България ACEA цитират „данните“, предоставени от самите вносители чрез ААП - фриволно разводнени с мощен реекспорт и липса на числа от значими местни пазарни играчи, като Hyundai и Mercedes-Benz, и по-малки като Infiniti, SsangYoung и Porsche. 

По тази причина днес няма да кажа нищо повече, освен че чакам с голямо нетърпение прескъпо продаваната статистика за регистрациите в КАТ, от които ще излезе картина, доста по-близка до реалността, предразполагаща към по-смислен анализ. Повече по темата за старите дрехи на царя – през януари.

Единственият очевиден извод е, че докато не се променят устойчивите пазарни характеристики - немислима за XXI век комбинация от бедност, политическа нестабилност, устойчиво лоша бизнес и макроикономическа среда, пълно неглижиране на автомобилната политика от страна на държавата, липса на манталитет у самите пазарни участници и катастрофална демография - ще продължаваме да възпроизвеждаме още от същото: рецесивен пазар на нови автомобили с деградираща качествена структура и реекспорт, поддържащ жизнените функции на късметлиите, правещ собствените им пазарни данни напълно неизползваеми. 

За съжаление, поради липса на други източници, ACEA продължава неволното ни ежемесечно унижение, преписвайки преднамерено сгрешеното домашно на ААП - кисело напомняне за маргиналността на един системно незначителен пазар, съществени промени в който не се очакват.

          Причината за лекомисленото поведение на министри от различни
          правителства в българския автомбилен сектор далеч не е само у
          тях: автомобилните хора трябва да се погледнат в огледалото

 

„Добрата“ новина от „Литекс Мотърс“ е износът на първите 75 коли за Италия; лошата – че изпълняват половината от собствената си годишна цел – 4000 автомобила. Според френския консултант Inovev за деветмесечието са произведени 1559, което би трябвало да означава малко над 2000 на годишна база. 

В самата Италия по данни на UNRAE за 11-те месеца са продадени точно 215 Great Wall-а и местните особености не предвещават шеметен успех в условия на устойчиво спадащ пазар и почти празни местни заводи, нуждаещи се отчаяно от насърчено търсене. Дано не са се увлекли в пожелателен анализ. 

Въпреки здравеца и менчето в ръцете на Драгомир Стойнев, с такива показатели в Баховица рискуват да отворят свободно пространство за вече оглеждащия се за втори завод в региона Qoros. 

Всичко ще продължава така, докато ръката на министъра предпочита червения конец пред писалката, с която да напише стратегията за автомобилизация на България с хоризонт поне още едно поколение.

А на „Литекс" да пожелаем всячески успех, защото без производство и износ няма да има България.

Физкултурни самоличности: Renault Sport Twingo/Clio

Смяната на поколенията ще смекчи разликите

Дори крайният франкофоб не може да отрече: исторически Renault правят малки спортни коли за пример - от Alpine A110 през 60-те до Megane R.S. днес в гамата им винаги има нещо за душата на моторизирания физкултурник. 

Twingo R.S.: Френският териер за германски съсели 

Няма ги добрите стари времена в училище, когато имах касетофон и плакат на Renault 5 Turbo на вратата! Времето на леката и опростена спортна техника е безвъзвратно отминало - не останаха малки коли за каране: размерите и  килограмите растат, двигателите и трансмисиите се усложняват и на бедния шофьор му остава само едната визия. Затова преди Париж 2014 бързам да пробвам последната спортна микрокола, направена за каране без посредник. 

С кръгли фарове, дълбок преден спойлер, разширени арки на колелата, малко задно крило, хромиран ауспух и 17-цолови лакирани черни джанти (внимавайте с паркирането!) Twingo R.S. прилича на дребен квартален скандалджия, прекарващ половин ден във фитнеса и още половин - пред огледалото. Отсечени, форми, малък размер - умилителна гледка, напомняща умалено копие на прахосмукачка Philips от 80-те. 

Че Twingo е в края на кариерата си личи и вътре: голям волан, първо поколение LCD дисплеи, евтини копчета и твърда пластмаса. Рецепта за ужас, ще кажете. Нищо подобно: ориентираното към шофьора табло е прегледно, без много финтифлюшки. Всички кожено-алуминиево-цветни акценти са на мястото си, както и дълбоките като гнездо седалки с цветни колани и контрастни акценти – какво повече му трябва на човек.

Шофьорската позиция е малко странно висока - при подскок с добра амплитуда ще ударите глава в тапицирания таван и воланът не се регулира на дълбочина, но това е част от пейзажа на Twingo R.S. – натурални изживявания отвъд оптиката.

Под капака спи 1.6-литров, атмосферен бензин със 133 коня, вързан към 5-степенна скоростна кутия. Моля?! Колата оживява над 4000 оборота и толкова къси предавки означават постоянна работа с дясната ръка и левия крак, възнаградена с ускорение от 8.7 секунди. Това е факт, както е факт и че точният волан, сцеплението и относително неутралното поведение в завои, както и отличното междинно ускорение ви карат да се заливате от смях, докато возилото с нрав на териер гони германските съсели по асфалта.

На бензиностанцията угрижен съсел с Audi A6 смутено попита колко коня е. Отговорът го смути още повече. Twingo R.S. е много в малко и младшата му категория само подсеща за безвъзвратно отминалото време, когато колите бяха малки и механични, а касетофоните – с дръжки. Това е свързано и с разход, защото френският картинг ускорява до 6750 оборота и свисти като ненадейно осъзнал се класово бойлер. Индикаторът за ограничителя на оборотомера свети… зелено; точно така, не жълто, не червено, а зелено. Сякаш ти казва: дойдохме си на думата!  Превключването на предавките, с изключение на 1-2-ра, е точно; такъв е и електрически усиленият волан, през чийто голям диаметър виждам оборотомера. Не че с такава кола не можете да недозавиете или да се завъртите, но трябва специално старание.

Средният разход от 8.2 – 9.0л, неутешимо над обещаните 6.5, изпива 40-те литра в резервоара на екс. Какво пък, ако някой очаква икономия, просто е сбъркал адреса; любителите на пътния и акустичен комфорт също да почукат другаде; вътре е шумно, а сваленото Cup окачване - с диамантена твърдост. Това е положението със спортните коли от старата школа. Тази позволява да изключите напълно стабилизиращата система и да се отдадете на волни експерименти в кабинета по физика. 

Twingo R.S. е последен вопъл на изчезващия вид достъпна, проста и всеотдайна техника, заради която обичам колите. Хората от Renault Sport са се справили. 

Clio R.S.: Лъскавият труженик на автоматика и турбината  

Ако говорим за важността на произхода, гамата на Clio R.S. гъмжи от прославени предшественици като златистите джанти на пуриста Clio Williams и неговите братя. Но времената се менят и за разлика от обществения климат изглежда не благоприятстват радикализма. 

Clio R.S. е по-големият и много по-различен брат на Twingo: 5 врати, 1.6-литров бензин с турбина, ранен въртящ момент и високотехнологична трансмисия с два съединителя са големи разлики. Сбогом на 2-литровия атмосферен „пълнеж“, ръчните скорости и фундаментализма. 

Драматичната оптика доминира външността, допълвана от яростно жълто, черни 18-цолови джанти с червени спирачни апарати, спойлери и разположени в двата края правоъгълни изпускателни накрайници. Скритите в С колоната дръжки на задните врати прикриват практичността на Clio, а хващащият окото дизайн продължава вътре, където цари черно-червена спортна елегантност, доминирана от дълбоки ниски седалки с контрастен шев и таблетен дисплей в централната конзола. Останалото е познато от простосмъртния вариант и крайният резултат е стилна атмосфера с приятни акценти, част от които (като мултимедията и бутона в скоростния лост) звучат откровено евтино в сравнение с конкуренцията. Общото впечатление обаче е за предразполагаща към каране среда. 

В движение 200-те коня под капака дават усещане за сила и Clio R.S., без да е ракета, има пъргав, стегнат и удобен нрав: двигателят е гъвкав, с авторитетен звук, а в автоматичен режим съединителите превключват сръчно. Е, не толкова, колкото пионерите в технологията, а в ръчен режим свалянето на предавки под напрежение е нервно, което ме накара да помечтая за 6 ръчни и педал. 

От друга страна, при „нормална“ употреба всичко е наред: виртуалният диференциал владее грамотно недозавиването, воланът, макар и голям като в Twingo, e добре премерен, подрънкващото из прашните софийски потайности окачване има отличен страничен контрол, а част от характеристиките подлежат на настройване със системата RS Drive. Целият пакет обаче е някак рафиниран и четата на Renault Sport е поработила доста върху превъзпитаването на палавата дяволитост на предшественика. 

Не мога да отрека обаче, че колата изглежда много добре и ако не бях исихаст по убеждение, можех да приютя поне дузина спретнати доброволки, готови да споделят съдбата на шофьора в болест и бедност. 
Казано иначе, в Renault явно се опитват да разтегнат максимално групата на потенциалните клиенти, като с риск да разочароват привикналите с бруталното минало пробват да приласкаят и ценителите на лустрото с умерен усет към компромиса. Един от характерните му аспекти е представянето на мултимедията – от качеството на графиката през звука и телефонната интеграция резултатите дори не се опитват да се постараят: навигацията е бавна, а до пълноценна интеграция на телефона така и не стигнах. Аудиофилът в мен бе пронизан в сърцето от буфер, поддържащ само 22 албума от иначе голямото USB. Eх… 

Петте врати на колата засилват практичната й страна с прилично място отзад и голям багажник. 

Няма да съм аз, ако подмина темата с разхода: от обещаните под клетва 6.3/100 няма и помен: заетият от Juke Nismo агрегат показа позната лакомия – 9.2 – 10.4 в зависимост от настроението на задкормилното устройство. Това обаче е кола за каране и никой не очаква сиромахомилство от 200 конски сили. 

Clio R.S. e елегантен цялостен пакет, в чиято естетична опаковка ще откриете  компромиси. 

Няма съмнение, че Twingo и Clio са две много различни физкултурни самоличности в Renault Sport: малкият механичен териер (около 38 000 лв. прилично оборудван) няма много общо със струващия 56 000 лъскав градски труженик на автоматика и турбината у по-големия брат. 

Французите са във фаза на смяна на поколенията и скоро контрастите в характера им вече няма да са така драматични. Жалко. 

Сп. "Тема"

GM - жена на борда: Мери Бара

Първата жена шеф в автомобилната индустрия трябва да донесе просперитет и последователност в амортизирания от промени автомобилен Голиат

Доскоро никой извън корпорацията не беше чувал името на новия генерален директор на някога безсмъртния колос General Motors. Кариерата й обаче не е новост и никой вътре не се изненада, когато преди две години бе назначена за старши вицепрезидент по продуктовото развитие. 

Бивши шефове в компанията описват родената на 24 декември 1961 г. в Уотърфорд, Мичиган Мери Тереза Макела като GM ветеран с 33-годишен стаж, отрано забелязан от програмата за ранно идентифициране на таланти „Развитие и наследство“. „Винаги беше в челото на списъка“ – спомня си бившият директор на притежаваната от GM North American Car Group, Дон Хакуърд. 

Още на 30 Бара е разпозната като „висока топка“, доказано и с назначението й за асистент на вицепрезидента Хари Пиърс. „Беше отлична възможност за добиване на представа как работи корпорацията“ – спомня си бившият главен финансов директор Майкъл Лош. 

Продължителната й кариера започва на 18 като стажант-инженер в предградието на Детройт Понтиак, където в продължение на 40 години баща й произвежда инструменти. Това може да ни подведе да я обвиним, че е част от стария режим, докарал гиганта до фалита и последвалото през 2009-а спасяване с парите на данъкоплатците. Впрочем, на 10-и декември Министерството на финансите на Щатите продаде последните си акции - част от драматичния план за спасяване, глътнал почти 50 милиарда долара, 10 от които – преки загуби. 
Но партньорите на Ринейсънс ценър на Уолстрийт не споделят тези съмнения: „Тя е най-доброто от „стария“ GM – модерно мислеща в съвременния свят“, разказва един от инвестиционните банкери, работил над 40 години с тях. 

Пенсионираната през 2004-а Лин Майърс – една от първите жени-шефове в Детройт: „Това не е обичайната практика от миналото; Мери не се страхува да опита всяка възможност.“ 

Мнозина цитират радикалния й подход при преструктурирането на залинялата структура на продуктовото развитие, а пенсионираният през 2010-а вицепрезидент Гери Кугър смята, че „Ако нещо има нужда от поправяне, тя прави необходимото“.

Майката на двама тийнейджъри е описвана от колегите си като достъпна, спокойна и приобщаваща: „Не губи спокойствие дори под голямо напрежение; обмисля внимателно и когато говори ние слушаме. 

           Екипажът на Ринейсънс център смело пренебрегна морското поверие

Друг бивш началник в автомобилния колос - Нийл де Кокър, заедно с когото са в университетското настоятелство на Китъринг, я описва като „Човек с подход към хората, добър събеседник и внимателен слушател. Със студентите разговаря като майка и това обикновено не е начинът, по който си представяте директора на един от най-големите световни производители.“ 

Близки до Бара служители си спомнят сръчността й при справянето със сложната и травматична ситуация по преструктурирането на инженеринга и продуктово развитие: „Познавате ситуациите, в които някой идва, променя нещата и оставя след себе си трупове, нали? Мери не е от тях – тя може да уволни някого, а после той да я прегръща и да й благодари“, „Говори много за спечелването на умовете и сърцата на служителите. За мен тя е мотивиращ лидер.“ 

Проблемът с пола в доминираната от мъже вековна индустрия се коментира навред, но и най-често се отхвърля като фактор за назначението й. Вместо това надделява мнението, че шумотевицата около първите жени в индустрията вече не е актуална и фокусът трябва да бъде върху опита й, който наглед пасва идеално за вожд на General Motors.

Бившият шеф на екипа със специално назначение на Обама, приложил спасителния план през 2009-а, Стивън Ратнър: „Нямам никакво съмнение, че са избрали Бара, защото е най-подходяща. Компанията премина през такива премеждия, че не си представям да направят нещо, само за да творят история.“ 

След поредната порция фундаментални промени в един от най-големите автомобилни производители остава да видим дали това, сочено като идеално, назначение ще доведе дългоочаквания просперитет и последователност в една изморена от хронични промени корпоративна структура, „смляла“ през годините много силни личности в името на оцеляването си. 

Флотският офицер Дан Акерсън заслужава уважение за това, че дава път на справедливостта - една автомобилна компания да бъде оглавена от един автомобилен човек, пренебрегвайки старото морско поверие, че жена на борда носи нещастие.