Експресът: Opel Zafira Tourer 2.0 CDTi

Вече трето поколение на еднообемния семеен ван не спира да смята колко прави 5 + 2

Външният вид на „експреса” излъчва стремителен транспортен шик

Несъчетаемото 

се появи като концепция на автосалона във Франкфурт през 1997-а, а две години по-късно – и на пазара. Тогава Zafira предложи първо поколение система за интегриране на третия ред седалки в колата, без да се налага демонтирането им. Резултатът беше голям успех, който петнайсет години по-късно се изразява в над два милиона продажби, а последвалите конкурентни копия на концепцията показаха, че работата в тази насока си струва. Не след дълго сегментът на средните многофункционални ванове се пренасели от предложения с различна успеваемост, а Opel съхраниха амбицията да останат еталон в сегмента, пълен с возила, предлагащи превоз за седмина с най-различни компромиси.

Колко прави 5 + 2?

Естествено седем. Факт е, че вкарването на трети ред седалки за превоз на чуруликащата част от семейството на къси разстояния се оказа привлекателна концепция, която набързо стана популярна. В какъв процент от времето изобщо ги използвате е отделна работа, но мисълта, че ги имате, когато се наложи, явно действа успокояващо за мнозина. С времето обаче стана ясно, че цената на компромисите е висока: ще я усетите под формата на тегло, размер или пътно поведение, поради което урбанизираните всъдеходи обяснимо бързо прелъстиха публика от вановете. Резултатът на този шарен сегмент в България е скромен пазарен дял от 3%, доколкото „данните” от ААП изобщо си струват вниманието. Въпреки данъчния кредит.

Zafira Tourer

е трето поколение многофункционален пътнически автомобил, предназначен да превози на кратки разстояния петима възрастни плюс две деца, или по-малко пътници с багажа им. Създателите му твърдят, че са търсили стремителното внушение и изчистената елегантност на високоскоростните влакове. И са успели: всичко в дизайна на Zafira Tourer сочи стремително напред: от фаровете през скосеното предно стъкло до пластиката на вратите, линията на стъклата и задния спойлер. Големите арки на колелата побират с лекота 18-цолови колела, а с цвят на черен шоколад „експресът” Zafira Tourer е истински шик. Ще го усетите и по обърнатите към вас глави на улицата.

Най-високата версия - Cosmo предлага комбинация между 165 коня от 2-литров дизел и шест-степенна автоматична скоростна кутия. Дългият 4.66 и висок 1.69 автомобил за фамилен превоз е широк метър и осемдесет и осем и тежи над тон и шестотин.

Вътре се озовавате в интериор с две основни цели: да събере седем души и да продължи очакванията от външността – цели, които са частично постигнати. Защо частично ли?

     Мястото отпред е обилно, но интериорът ме стресна с преднамерена 

     сложност и неподходяща комбинация на цветове и материали

Защото широката вътре Zafira Tourer едновременно привлича и плаши с какафонията от линии, сред които правата определено не е на почит. Вместо това миш-машът от пресичащи се дъги, диагонали, заоблени ъгли и стилизирани геометрични форми явно си поставя за цел де се почувствате предупреден за функционалното изобилие, което предстои. 

Като започнем от подвижния таван на панорамното предно стъкло, преминем през пълния с приятни функционални изненади централен подлакътник и завършим със сгъваемата централна задна седалка, която се превръща в подлакътник за подвижните в две равнини странични седалки, Zafira не спира да предлага. Третият ред места в този клас става само за деца на къси разстояния поради царящата клаустрофобия, която не предразполага към дълъг път. Е, дори това не е малко при дължина под 4.70, подпомогната от голямо междуосие. За сметка на това багажникът е голям и би бил още по-голям, ако седалките, които мнозинството никога не използва, можеха да се свалят. Но това противоречи на концепцията „всичко на борда”. 

На първите два реда обаче цари изобилие: пространството отпред е щедро и дарява с добра панорама; А-колоната е разделена на две и старият проблем със страничната видимост е решен. Положението се е влошило само в посока назад, където заради комбинацията от много тъмно тонирани стъкла и електрохроматично огледало за обратно виждане, с тъмни очила в слънчев летен ден не виждате почти нищо. Производителят трябва да промени характеристиките на огледалото, когато външните стъкла са толкова тъмни. В последствие разбрах, че подозрителното фолиране е поставено допълнително, така че препоръката отпада, но имайте предвид последствията.

Арматурното табло е просторно и допълва графичната интериорна сложност с функционалност, която е в състояние да тласне всеки водач с по-скромен опит към наемането на шофьор: изключително комплексната централна конзола е претрупана с ненужни копчета. Вместо да запазят изчистеността на концептуалния Tourer, дизайнерите и инженерите от Рюселсхайм видимо са гонили рекорд за брой бутони на квадратен сантиметър. 

От тази сложност има изход и той е в добрите интегрирани интерфейсни решения за управление на всички вторични настройки и в Opel биха могли да заемат едно от тях. Всъщност, има нещо като многофункционален бутон с функции и менюта, но около него гъмжи от дразнещи копчета. Добре, че поне дисплеят не е чувствителен на допир, защото на цялата тази сложнотия й липсват само отпечатъци от пръсти. Иначе изобилието от ниши и пространства, част от които умело скрити, е впечатляващо и би могло да отчая всеки родител или крадец - според случая.

В тази конфигурация отзад е много широко, но седалките са плитки

Предните седалки са добри: дълбоки и с настройки, както на опората под коленете, така и зад тила, в тях седите удобно. Същото не може да се каже за задните, защото те са практически плоски – това е цената, която плащате за модулността: не можете да ги сгъвате и местите достатъчно, ако са дълбоки. Поради това, дори в най-щедрата конфигурация (със сгъната централна седалка и преместени навътре странични), отзад изобилства от място, но не се седи добре. Спокойно, това не е проблем само в Zafira, а съпътстваща щета във всички автомобили с подобна функционална гъвкавост. 

Графиката на вътрешното осветление се състои от червени линии във вратите и межу седалките, и действително напомня влак, но мен ме подсети и за касетофоните от края на 80-те години на миналия век, при които светенето и мигането се почитаха повече от звука. Прекалено е: интероирът в скоростните влакове е семпъл и изчистен.

Приключвам вътрешната тема с една дума за качеството и цветовете: въпреки, че пластмасата никъде не дразни, комбинацията от светло и тъмно сиво не подсилва усещането за качество, а перфорираната кожа на седалките е възгруба и пореста. С други цветове и комбинация между добре обработена алкантара и текстил нещата сигурно изглеждат класи по-стилно.

Характерът

Завъртате стартера, включвате на директна и тръгвате. Първите усещания са свързани с тишина, смущавана само от шума на двигателя – той е малко над стандартите на експресния покой. Окачването пък е интересна комбинация между мекота и отлична странична стабилност: колата вози меко, но завива с минимален наклон. Това е постигнато с интересно техническо решение на задното окачване, чиято лекота и компактност очевидно не е за сметка на стабилността.

С двама души двигателят ускорява достатъчно, за да осигури спокойно изпреварване, но с пет плюс двама Zafira има нужда от новия рюселсхаймски дизел с каскадни турбини и 195 к.с., за да не изпробвате как жена ви взема "фа" на трета октава. Възрастта на този личи: под 2 и след 3500 оборота силите му се изпаряват. Скоростната кутия почти не топи от ускорението, но влошава всички останали показатели, което ме подсеща, че отдавна има по-модерни решения от хидравличния преобразувател на въртящ момент.

Разход на гориво? Без да прекалявам постигнах 8.4, което е точно 40% над от лишените от реализъм лабораторни данни, но е прилично предвид жадния автоматик.

Воланът е малко индиректен и твърде лек, но Zafira завива точно.

Всичко това несъмнено предразполага към дълги пътувания, но предполага и няколко забележки:

Zafira Tourer не спира да предлага

Къде е Старт/Стопът? За кола с това оборудване той вече се подразбира. Надявам се още от новата моделна година да го открием в комбинация с модерна трансмисия.

Най-високото ниво на оборудване би трябвало да включва и някаква форма на мрежа в багажника. Да, има релси с подвижни куки за багаж, но мрежата е задължителна в модерна кола с високи организационни претенции. После се оказа, че мрежа все пак има, но е толкова дълбоко скрита из нишите в багажника, че минах без нея. Така е с вановете: за да откриеш всичките им тайни, както на Индиана Джоунс, ти трябват поне четири серии.

Навигационната система не предлага трииизмерна графика, а тази в колата, която карах, буквално полудяваше на десетата минута, въртейки се спонтанно обратно на часовниковата стрелка. Вярвам, че проблемът е индивидуален.

Вместо заключение

Със Zafirа Tourer Opel отново са постигнали много както в техническо, така във функционално отношение в ограничени външни размери.

 

Проблемът на този автомобил е, че в опита да надскочи себе си, без да е отблъскващо скъп, показва и слабости, които не подхождат на возило с претенциите на законодател в класа. 

И добре, че е така, защото, ако настоящите модели бяха идеални, не би имало нужда от нови.

Сп. "Тема"

SEAT – черната овцa на Volkswagen

По пътя към целта да стане най-голямата автомобилна групировка, Volkswagen не желае постоянно губещ филиал като SEAT.

            Без решителността на VW този завод сигурно би станал лунапарк.

За разлика от борещите се за живот FIAT, Opel и PSA, VW се справя добре със задълбочаващата се европейска дългова криза, отчитайки растящи продажби и печалби, откривайки и нови производствени мощности в обещаващите пазари на Китай и Русия.

Междувременно загубите на SEAT от 2008-а броят вече около милиард евро, а испанският филиал е бил на печалба в само една от последните десет години – рехава работа, която във Волфсбург явно са решени да оправят, независимо от предположенията за предстоящото закриване на марката.

Сринат и смачкан от стегнатия до последна дупка колан на икономиите, испанският пазар е в ситуация на свободно падане: мрачните прогнози за 2012-а стигат до годишен обем от дори под 700 000, което е невиждано от средата на 80-те години на ХХ век. Вижте само: през рекордната 2005-а Испания продаде над милион и половина автомобили, а 2011-а приключи с осемстотин хиляди, което е почти на половина.

В тази ситуация SEAT е единствената от петте големи марки в групата, чийто финансови резултати са в червено – видяхме от публикуваните в средата на лятото финансови резултати.

Фердинанд Дуденхьофер от Центъра за автомобилни изследвания към университета на Дуйсбург-Есен: „SEAT е безспорната черна овца в стадото на VW. Икономически по-смислено е да го затворят и да използват мощностите за другите марки: Skoda покрива същите сегменти и е напълно надежден масов бранд. Защо да държат SEAT?” – пита Дуденхьофер, самият той бивш мениджър в PSA.

Испанският автомобилен производител беше купен през 1986-а с цел подобряване на експозицията към бързорастящия тогава испански пазар. После минаха години в опити да се преодолеят загубите от неусвоения половинмилионен капацитет на основния завод в Марторел: производството в близост до Барселона спадна с близо една трета до 345 000 през 2010-а. 

Преди две години VW поде вълна от съкращения на разходите, а от юни 2011 премести производството на малкия Audi Q3 в Марторел с цел утилизиране на капацитет. Планът на завода е да сглобява сто хиляди Q тройки и други четири моделни линии на SEAT.

Иначе испанските проблеми на „Фолксваген” започнаха в началото на 90-те, когато глобалната рецесия помете продажбите и разби амбициозните цели на германския родител, който инвестира сериозно в завода и развитието на нови модели, като малката Ibiza и седанът Toledo.

Трите възможности

„Имахме три възможности: да ликвидираме SEAT, да съкратим наполовина производството, или да преполовим работниците” – пише патриархът на VW, Фердинанд Пийх, в издадените през 2002-а изключително интересни мемоари - "Auto.Biographie".

Крайното решение е в полза на марката, а работниците са съкратени с една трета до 15 000 в края на 1994-а. Днес работната сила брои 14 хиляди.

Две десетилетия и половина по-късно няма следа от изчерпано търпение във VW, въпреки че от производителя казаха, че се надяват на печалба догодина. Болнавият бранд има най-широката си моделна гама в историята, включваща вече и обновената Ibiza, която прави повече от половината от общите продажби. На парижикия салон през септември се очакват новости и от Leon.

            Новият Leon - продавачът на надежда за SEAT.

„Новият Leon играе решаваща роля в стратегията за растеж на SEAT” – каза идващият от FIAT шеф на германските операции на марката Манфред Кантнер пред Ройтерс. Той споделя, че колата се базира на новата MQB-архитектура на групата, позволяваща широка употреба на стандартизирани компоненти в малкия и среден клас на Audi, VW, Skoda и SEAT. 

За разлика от GM, който пази Opel от навлизане в рентабилните отвъдморски пазари като от огън, VW правилно иска SEAT да се еманципира от кризисната си родина, за да овладее потенциала на Русия и Китай, което и стана по-рано през годината. В SEAT планират до края на 2012-а да открият петнайсет нови автосалона в главните китайски градове, отговаряйки на тенденцията за ръст в търсенето на малки спортни коли от младите китайци.

„VW подсилва ангажимента си към SEAT, свързвайки го здраво с модулната си производствена система и подавайки им отвъдморското спасително въже” – казва Албрехт Денингхоф от базираните във Франкфурт анализатори Silvia Quandt. „Във Volkswagen определено има елемент на „никога не свеждай глава” – продължава Денингхоф, добавяйки, че справянето със SEAT е част от голямата цел да бъде изпреварена TOYOTA като най-голям световен производител до 2018 година.

Отварянето към извъневропейски пазари изглежда е най-добрият метод за качване на обемите. Скоро четох предсказанията на IHS Automotive, че доставките на SEAT биха могли да порастнат с над 75% (до над половин милион) през 2018-а, надскачайки растежа на Ford и Opel повече от двойно.

Междувременно, във Волфсбург не смятат да лежат на лаври: „Не бива да смятаме, че сме превзели височината, или че VW вече е богат и непобедим. Вместо това се нуждаем от ясно виждане за силните страни и рисковете - тогава ще сме в състояние да се справим със слабостите” – завършва като по учебник директорът, отговорен за персонала, Хорст Нойман.

Същевременно дилърската мрежа в Източна Европа не изпада в екстаз при мисълта да предлага SEAT, а там, където тихата съпротива все още надделява, изглежда е време да преглътнат политическите реалности, сред които е фактът, че ще трябва да участват в борбата за живота на малкия испански брат.