България 2011: батерии на колела

Годината е 2011, тече второто десетилетие от новия век, месецът е февруари, а събитието – първата по рода си у нас конференция: “Електромобилите – предизвикателства на новата мобилност”, организирана от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Ентусиазирано се записвам за участие – нали толкова години се занимавам с коли, а електромобилите са част от бъдещето... 

Ден по-късно си тръгвам с много, ама много смесени чувства:

От една страна, министър Трайков е очевиден ентусиаст, а конференцията – раздвижване на пластовете. От друга – от него чух само общи уверения, че възнамеряват да обмислят бъдещи мерки и форми на диалог. 
Отсъствието на министъра на транспорта пък направо ме смая. Всъщност, това министерство никога не е имало смислена политика за модернизация на автомобилния парк в България, така че поне демонстрира постоянство. 

Друг основен играч от публичния сектор – местната власт – беше представена само от софийския кмет Фандъкова и нейният земестник по транспорта. Чутото от тях ме пренесе в средата на XX в., когато общественият електротранспорт в градовете на Европа се е развивал бурно – метро, тролеи, трамваи... 

Частният сектор не ме изненада: бизнесът – дребният и среден, който би трябвало да е гръбнак на обществото - дава признаци на живот и ентусиазъм, но без адекватна регулация ще си остане само с ентусиазма.

Междувременно, през лятото Исперих стана първият град с действаща зарядна станция, при това проектирана и произведена в България. Прекрасно – стига всичко ново се е случвало в София. В това време гордите собственици на трите нови електромобила са тъкмо там, лишени от достъп до ток на публични места. 

През септемри, като част от организиран от RWE с комуникационна цел тур, в София видяхме Tesla Roadster. Вече бившият министър на транспорта реагира като индиански вожд пред първата пишеща машина: "Впечатляващо, невероятно ускорение, момчето, което го кара, каза, че се ускорява по-бързо от порше". 

През октомври – отново конференция. Този път на в. Капитал: „Електрическите превозни средства като фактор за устойчиво градско развитие”.

Отново Трайков информира, че е създадена муждуведомствена работна група (кой знае защо тези формулировки винаги ме подсещат за преходността на хората във властта), а участието от страна на МИЕТ е поверено на интелигентен младеж, който на повечето ми въпроси по същество вдига рамене. Министерство на транспорта отново е пас. Както винаги. 
Останалото ме накара да се чувствам като на научно-популярна сказка за ползата от здравословното хранене пред севернокорейски партиен актив. 

И все пак е повече от нищо – утешавам се аз – и се чудя колко ли ще са продадените електромобили до края на годината при тази дадености – 7 или с 50% повече? При цена от около 35 хиляди евро покупката на електромобил няма никаква икономическа логика, а първите клиенти са или големи ентусиасти с възможности, готови да преглътнат ограниченията на технологията и липсата на стимули, или компании, търсещи изпреварващ зелен PR. 

 

Една от тях - Глобул - сподели в презентацията си първите впечатления от електромобила, а те накратко са: купихме скъпо ограниченията му.

Участие от страна на общините – този път нулево; нито един представител, а потърпевшите от бранша споделят, че процедурата по проектиране, одобрение и пускане в експлоатация на най-обикновена зарядна станция и мол не се различават. Дори дарение не можеш да направиш.

В края на ноември, на пук на процедурите и с активното съчувствие на публичния сектор, започва инсталирането на първата зарядна станция в София. Новината е добра.

Паралелно с това - театър: Валентин Николов внася предложение за освобождаване от ДДС на електромобилите, за което предварително е ясно, че противоречи на евродирективата и няма да мине в бюджетната комисия на парламента. Тъкмо затова няма и европейска страна, в която насърчаването на електромобилите да става през ДДС. Казано иначе – несръчна демонстрация на опит за стимулиране на продажбите, която завърши така, както беше започнала. Необмислено.

В края на годината - още една добра новина извън София: и община Чепеларе става зелена. Но нали електромобилите за сега са най-подходящи за ежедневни маршрути в големите градове? Няма значение, това е крачка по праведния път на публично-частното партньорство.

И накрая – продажбите на електромобили през първата половина на 2011г.:

1.     Германия – 1020 (380)

2.     Франция – 953 (5 000)

3.     Норвегия – 850 (17 524)

4.     Обединено кралство – 599 (6 400)

5.     Австрия – 347 (2 571)

6.     Дания – 283 (20 588)

7.     Холандия – 269 (4 936)

8.     Испания – 122 (6 500)

9.     Швеция – 111 (470)

10.  Италия – 103 (1 200)

11.  Португалия – 93 (9 442)

12.  Белгия – 85 (10 907)

13.  Чехия – 43 (271)

14.  Ирландия – 36 (5 000)

15.  България – 4 (0)

16.  Румъния – 2 (3 700)

В скоби са посочени максимало допустимите субсидии в евро за всеки пазар.

Както виждате - имаме повод за гордост: без субсидии продаваме двойно повече от три пъти по-голямата Румъния.

И така: изминалата година за електромобилите в България е като 1492 г. за Америка - открихме ги и вярваме, че са нещо велико. Как ще постъпим с откритието, обаче, е една съсвем друга история, която обещава драматичен сюжет, пълен с обрати.

Стоян Желев и Йорданка Фандъкова вдигат покривалото.