Сред лъскавия американски оптимизъм и експонатите на започналото вчера изложение в Детройт, ми направи впечатление изявлението на Серджо Маркионе - главният изпълнителен директор на FIAT и президент на Европейската асоциация на автомобилните производители ACEA, - контрастиращо на традиционния за Северна Америка бодряшки дух, който е в състояние да поддържа оркестъра на „Титаник” дори и след потъването.
Посланието е към обременения от несигурност и хроничен свръхкапацитет европейски пазар, от който тази година не се очаква растеж, а Маркионе зове към консолидация. Той би искал да участва в процес, който в перспектива да доведе до създаването на компания, съпоставима по размери с Volkswagen AG:
„Ако вземете двама европейски играчи и ги съедините ще получите верния отговор. Имаме VW с 20% пазарен дял в Европа. Мисля, че се нуждаем от друг с обхвата на Volkswagen. Как става? Това е Рубик куб.”
„Ако вземете двама европейски играчи и ги съедините ще получите верния отговор. Имаме VW с 20% пазарен дял в Европа. Мисля, че се нуждаем от друг с обхвата на Volkswagen. Как става? Това е Рубик куб.”
Ако извадите думите му от контекст ще решите, че това е поредната квази-амбициозна тирада, която ще забравим на следващия ден. Но те са казани от един от лидерите в автомобилната индустрия в контекст, който ще бъде определящ за средносрочното й бъдеще и заслужават внимание.
В последните няколко години, както във всяко друго отношение, така и в автомобилния сектор, силите се разделиха на Германия и останалите: ако BMW, Daimler и VW показват финансови резултати за пример, останалата Европа не може да се похвали със същото. Германците навлизат в бурята с вълшебна комбинация от технологии, преструктурирано производство и висок кредитен рейтинг, докато за съпрениците им далеч не може да се каже, че са залягали над уроците, когато му е било времето. Впечатляващо е, че германските производители успяха да оптимизират традиционно смятаното за скъпо родно производството до степен, в която стана по-ефективно от това на преките им конкуренти в Централна и Източна Европа. При това положение, бъдещето не е по силите на самотен играч и това е същественото в думите на един от автомобилните архиереи. Нито губещият в Европа FIAT (Chrysler кърпят финансовите резултати на съвместното предприятие, но при висшето счетоводно инженерство нищо не е напълно сигурно), нито PSA със свръхекспозицията си към Стария континент са в устойчиво състояние и това не може да продължава безкрайно: падането на барометъра непременно ще катализира процесите.
По-нататък Маркионе добавя, че партньорът може да бъде "от всеки цвят, стига да носи нивото на конвергенция, което търся". Икономия от мащаб се получава при производство в порядък от 8 - 10 млн., което в момента е по силите само на GM, Toyota и VW, а според собствената му наскоро занижена прогноза продажбите през 2014 ще бъдат 5,7 млн. Търси се трети.
Европейските очаквания на Маркионе за нулев растеж през 2012-а се допълват от прогнозата на Карлос Гон за 3-процентов спад.
По-нататък Маркионе добавя, че партньорът може да бъде "от всеки цвят, стига да носи нивото на конвергенция, което търся". Икономия от мащаб се получава при производство в порядък от 8 - 10 млн., което в момента е по силите само на GM, Toyota и VW, а според собствената му наскоро занижена прогноза продажбите през 2014 ще бъдат 5,7 млн. Търси се трети.
Европейските очаквания на Маркионе за нулев растеж през 2012-а се допълват от прогнозата на Карлос Гон за 3-процентов спад.
Времето се разваля, Маркионе е напълно сериозен. |
Няма коментари:
Публикуване на коментар