сряда, 18 януари 2012 г.

Слабостта на цифрите

Когато в навечерието на Кримската война Котел е избран за доставчик на шаяк за униформите на турската армия, администрацията в сливенския санджак е имала много точна представа за структурата на занаятчийството в града и потенциалът му да задоволи такова екстремно търсене. Бизнесът в тази свободна територия със статут на офшорна зона в Османската империя е бил ясен благодарение на добрата статистика, която е създавала точна представа за възможностите му. И всичко това става в период на тежък упадък на Отоманската държава. 

Близо 160 години по-късно, статистиката за регистрациите на нови автомобили, която КАТ предоставя на ААП срещу 10 000 лв. без ДДС, би разсмяла до сълзи и османската администрация, и котленските еснафи. 

Двете страници халваджийска аритметика, оформена в Word и изпратена по факс(!), чиято цена в никакъв случай не отговаря на българското законодателство, повеляващо разходоориентираност на държавните такси, съдържат информация, която дори не е сборувана точно. Човек чете и не вярва, че във второто десетилетие на XXI век в Европа е възможно един цял икономически сектор да получава "данните" за дейността си в толкова примитивна форма.
Коректно е да кажа, че справката от КАТ е направена въз основа на "показатели, посочени в писмо от ААП" от края на 2011-а, но ми е почти невъзможно да повярвам, че съюзът на вносителите е в състояние да поиска данни с такова качество. Eвентуалната цел е била да се плати възможно най-малко, защото кой знае - с някои допълнителни подробности току-виж сумата се утроила... Все пак ще проверя.

Азбучна истина е, че нормалната бизнес-навигация предполага висока степен на информираност по основните показатели в съответния бранш. С всичките ми забележки към утвърдилия се в годините статистически формат на ААП, той предоставяше информация, осигуряваща прилична аналитичност. Така структурирана тя даваше възможности за пазарен, продуктов анализ и планиране на дейността, които пък създадоха ритъм на работа, осигуряващ известна устойчивост. А сега - с този "рабош" работата на вносители и търговци става още по-трудна заради невъзможността да планират както трябва. Тъкмо в тежкия момент на оскъдни ресурси и насъщна нужда от хирургическа точност, ще се работи с приближение, а дистрибуторите ще екстраполират поведението си от минали години в търсене на верния път. Мога да си представя що за упражнение е бюджетирането в такива условия и изобщо какво е качеството на всички бизнес-процеси.

Същевременно не бих искал да съм на мястото на ръководителите на местните представителства на производителите, защото им предстои да станат обект или на недоумение, или на офис-анекдоти в централите. И в двата случая щетите са трайни. В това време депресията принуждава сектор, в който са направени инвестиции за няколко пъти по-големи продажби да се свива до степен на упадък. Ситуация лоша от всяка гледна точка.

Признавам, че сегашното положение е плод не само на средновековното състояние на една държавна институция. В течение на повече от двайсет години асоциацията на вносителите на автомобили не разбра, че постигането на общите интереси предполага здравословна доза единство на всяка цена. Това й попречи да упражнява последователен конструктивен натиск за модернизация и печалните последствия са факт: по автомобилните въпроси държавата се държи като аутист, а вместо точна и навременна информация, без която не могат, играчите в бранша разчитат на благоволението на КАТ, МИЕТ и НСИ с надежди за краен резултат преди пролетта. 
Излишно е да казвам, че освен точна информацията трябва да е и навременна за да има смисъл.
И така: положението едва ли може да стане по-лошо и се надявам това да принуди дори най-фундаменталистки настроените да проумеят важността на общите цели.

В този контекст изводите са ясни и без забавната справка:

1. Продават се малко и предимно евтини автомобили с ниска добавена стойност. Така скромната печалба от продажбата им не помага за устойчиво бъдеще на бизнеса; сервизната дейност спада заради намаляващ оборот, отстъпки и променящи се клиентски нагласи. За паричните потоци и задълженията не ми се и говори. В тази ситуация бих искал да се срещна с всеки, който е с позитивно EBITDA;
2. Реекспортът е неконтролируем, но няма да помогне на най-усърдните си привърженици в дългосрочен план, защото - дори с мълчаливото разбиране на производителите - европейският пазар ще спада;
3. Даже при пожелателно предположение за стопен наполовина реекспорт в сравнение с 40-те процента, благодарение на които през есента станахме нетен износител за Германия, пазарът отново се свива с до 10%. Ако обаче тенденцията се е запазила, нещата стават драматични - сривът е 30%;
4. Съотношението в продажбите нови/употребявани леки автомобили (без отчитане на износа) гони 1/13...

И така: слабостта на цифрите тази година е както във формата, така и в съдържанието.


Изглежда забавно, но не е.


Няма коментари:

Публикуване на коментар