България 2011: лошо и добро

Лошо

Расте ли българският пазар на нови автомобили през 2011?

Накратко: не. Системният проблем е заложен в информацията за продажбите, която излиза във вид на обобщени данни от Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България (ААП), а не от КАТ, както би трябвало. За тази стандартна, но много важна статистика от Пътна полиция искат петцифрена сума.

При това положение не е чудно, че информацията за българския автомобилен пазар никога не е била надеждна: било от "политически" съображения (все се намира вносител, който има нужда да "пипне" цифрите по една или друга причина), които най-често са адресирани към производителя, или направо заради накърнена гордост, която кара някои пък изобщо да не дават продажбите си, докато за колегите им екстраполацията се превърна в условен рефлекс. И все пак ААП разпространи за членовете си сравнение между отчетените продажби и реалните регистрации в КАТ през 2010-а, в което ясно личeше кой какво прави.

В контекста на спадащата икономическа активност и устойчивата пазарна тенденция надолу, някои търговци се огънаха пред мимолетната сладост на реекспорта: при немислимо ниските цени тук и растящо немско търсене износът не закъсня. До 40% от пазара(!), според МИЕТ. Тенденцията е осезаема още от края на 2010, а в средата на 2011 вече се отразява и на търговския баланс с Германия: през декември стана ясно, че за деветмесечието той е положителен и България е нетен износител на автомобили.

Така и не разбрах каква е ползата: реекспортът е един от смъртните грехове в бранша, защото ощетява пряко ценовата политика на производителите, която е индивидуализирана за всеки по-голям пазар и/или регион. Ерозията, която предизвикват такива сделки не остава скрита и се наказва сурово. При това положение е странно изнесените коли да се отчитат като продажби в България. Да, някои от тях се регистрират, но с цел по-трудно проследяване (което е голяма заблуда) и не стигат до пазара. Няма защо да се лъжем: секторът е в тежко състояние; има участници, които едва се крепят и това ги тласка към крайности. А колкото и да е странно за страничния наблюдател, 2-3 места по-напред в класацията, постигнати по този начин, не спасяват никого, но временно подхранват егото на не един шеф и трайно рушат доверието. Като всичко останало и това е въпрос на култура.

И накрая неизбежното се случи. Имплозия. 

През Октомври, вече официално,  ААП с нескрита меланхолия преустанови подаването на информация: "Надяваме се, че средствата за масова информация разбират добре причините, поради които временно преустановяваме разпространяването на изкривена информация и вярваме, че МВР и НСИ са в състояние да предоставят публично необходимата информация". 
 

Тук му е мястото да кажа, че през последните две десетилетия държавата така и не формулира политика към автомобилния си парк. В следствие на това структурата му е най-лошата в ЕС, а властите така не събраха на едно място компетентност и воля за обновяването му. В същото време секторът не намери сили и желание да окаже достатъчно категоричен натиск за формирането на държавна стратегия, а последвалият нормативен хаос и пълна липса на последователност са напълно логични, както и следствията от тях, които не се нуждаят от изброяване.

Така се стигна до 2011-а, в която съотношението между продажби на нови и употребявани автомобили - под натиска на спадащата покупателна сила и устойчивата липса на стимули - достигна и може би надмина 1/10, защото информацията за продажбите на употребявани коли винаги е страдала от неопределеност.

В крайна сметка се надявам, че поставени под комбинирания натиск от десетилетия несвършена работа и трудни макроикономически обстоятелства, пазарните играчи ще осъзнаят и поправят грешката. 

Колкото до хронично недъгавите регулации - банално е, но новата реалност (която някои все още наричат криза) е възможност. За съжаление, не съм оптимист: чудото, което ще ни изведе в авангарда на съвременната автомобилизация няма да се случи и през 2012-а. Не и докато не намерим трайни решения на всички неуредици в сектора. Дотогава ще си останем малък пазар с чудновата логика и хронични структурни проблеми.  

Лозето иска мотика.

Добро

България отново е на картата на автомобилната индустрия. "Виновникът" е Литекс, а мястото - с. Баховица край Ловеч. Стартът на завода на Great Wall беше отлаган няколко пъти, предполагам най-вече заради пожелателно планиране, но не това е важното. В началото на 2012-а, надявам се, от него ще излязат първите автомобили. Очакванията звучат реалистично: 2 000 през първата година. Това е естествено, както с оглед пазарните реалности, така и заради нуждата от технологично време за усвояване на продукта и липсата на традиции у нас: образователната система не подготвя кадри за автомобилната индустрия и трябва да бъдат създавани в движение. Неслучайно в момента чужденците в завода са повече от българите.

При всички случаи, стартиралото от септември въвеждане на Great Wall в България е добрата новина от пазара. Да - марката няма репутация и посрещането й ще е предпазливо; да - някои от дистрибуторите са новосъздадени компании без предистория, а част от собствениците им нямат нищо общо със сектора; да - моментът е много труден за налагане на нова марка.

Но наред с всичко останало, това е крачка към модерната българска индустрия, която създава работни места и развива цели региони, а за такова начинание няма неподходящ момент. 

Най-трудното тепърва предстои и съм сигурен, че ще има сюжети за много мили спомени от първото родно производство, но това е нормалният път и Литекс Мотърс заслужават поздравление. Успех!

Очакванията за 2012 са за още от същото, но добрата новина е факт: Литекс Мотърс са много близо до старта.