2012: какво да очакваме

"Нищо ново" е краткият, но изчерпателен отговор.

А новото би било държавата да формулира стратегия и конкретен план с ясни мерки за въвеждането на нискоемисионен траспорт. Което няма да се случи и тази година. Вервайте ми.

Ако си доставите удоволствието да прочетете всички "Бели книги", които са издавани по темата, освен с леко замаяна от общите приказки в сложни съставни изречения глава, ще останете и с впечатлението, че съдържанието им не е създадено за да бъде прилагано. Единствената видима цел е постигането на смътен, общопожелателен и едва смилаем бюрократичен спам. Айнщайн беше казал, че ако не можеш да говориш просто по дадена тема, значи не разбираш от нея.

Признавам, че тук-таме се маркира намаляване на въглеродните емисии, но всичко приключва с точката на единственото сложно изречение.

Вече 23 години няма системно държавно мислене и поведение по темата за модерната автомобилизация в България. Очевидно институциите никога не са си поставяли такава цел,  а очакването за формулиране на ясна визия и конкретни действия за постигането й е направо нахалство. Резултатът може да бъде обобщен накратко така: и преди, и след 2007-а - нищо. Да, напреднали са леко с английския, тъй като сравнително прилично преписват и превеждат евро-документите. И дотам.

Стихийното поведение на държавата се разнообразява от време на време с някоя симпатична солова акция като тази на електро-ентусиаста Трайчо Трайков, но това само засилва общото усещане за институционална немощ. Признавам, че бездействието е много дразнещо и не вещае оптимизъм на автомобилния хоризонт.

Това е и причината да не очаквам нищо различно: в суровите времена на новата реалност, каквото има да става - ще стане без участието на държавата. В най-добрия случай ще видим спорадични регулаторни промени по конкретни поводи, но системното мислене не е в главите ни и изглежда, че още дълго ще e извън тях. 

А, забравих да добавя и някое и друго "предложение" като това от края на 2011 за освобождаване на електромобилите от ДДС. 

Пари за стимули в бюджет 2012 естествено няма, а ако искаме в някой от следващите да има - и то преди електрическата тяга да остарее морално - трябва да заработим днес. 

И проблемът не е само в липсата на разбиране, че модернизацията на автомобилния парк е важна във всяко отношение: данъчната концепция е захвърлена някъде в 80-те години на XX век, а ситуацията с техническите прегледи е направо жалка. 

Да не пропусна, че неопределените обещания за "новия програмен период - 2014 - 2020" ще продължат; с една октава по-високо, защото сме една година по-близо. До какво точно сме по-близо обаче едва ли ще разберем.

В този контекст пазарът на конвенционални нови автомобили ще продължи да се свива и да живее на ръба, съпътстван от неизбежните последствия, а свежите електромобилни попълнения ще бъдат все така малки, но шумни, вместо да е обратното. Пазарът на употребявани автомобили ще е все така изоставен от държавата, а средната възраст на парка все по-настойчиво ще налага употребата на понятието "скрап".

Прохождащото отново родно производство ще получи "внушителна подкрепа" под формата на държавни поръчки - за около 400 Great Wall-a, както е обещал наскоро министър-председателят. Е, като не са в състояние да направят друго - поне да изпълнят задължителната програма, която е част от подразбиращите се ангажименти на държавата. Стискам палци заводът в Баховица да тръгне, даже и с известно закъснение, но с достоен български продукт. Предстои да разберем и дали присъствието на Opel Ampera/Chevrolet Volt ще бъде символично.

И така: през 2012 ще получим още една порция от претопленото: "Нищо с гарнитура от приказки".

И тъй като съм позитивен по природа - обещавам да не оставям без внимание и най-малкия положителен знак: доброто трябва да се насърчава.

Хоризонтът не е ведър.