Режим на атака – Opel Mokka

Светлината в тунела на Рюселсхайм идва от новия им малък джип

          Mokka e кола, нетърпелива да се движи.

Докторат 

„Атакуваме. Искаме да кажем на всички вътре и вън, че можем.“ Амбициозните думи на Карл-Томас Нойман - новият главен изпълнителен директор на германския производител с над 150-годишна история - предстои да бъдат доказвани. Казвам го, защото мога да напиша докторат по фирмено управление, анализирайки взаимоотношенията между GM и Opel - такива, че се питам кои бизнес училища преподават дисциплината „Как да загубите 17 милиарда долара за 15 години“. 

Като в приказките 

Но, точно като в приказките, напук на атрофията, марката не просто е все още жива; тя сякаш е запазила рефлекси за излизане от водещата към небитието спирала: в последните месеци най-после сме свидетели на воля за излизане от затворения кръг на пролетарския имидж, разчитащ на големите отстъпки, които не осигуряват придвижване нагоре в хранителна верига. 

Хубавата вест е, че това се променя: първо Adam, след това Mokka, а наскоро и Cascada са все продукти, насочени към края на обезличаването, поели курс към териториалните води на потребители и марки, носещи индивидуализъм, престиж и приходи.  

Mokka 

е пазарно най-значимият от трите модела в процъфтяващия млад сегмент на Nissan Juke и Skoda Yeti. Компактните возила с повишена проходимост жънат успех след успеха заради свежата си многофункционалност и добро съчетание между индивидуализъм и практична достъпност. Те събират разнородни качества в многоцелеви продукт, наричан накратко SUV, и поръчките на Mokka го доказват: вече в порядък 100 000 продажбите на изцяло германския автомобил са като живителен дъжд в рюселсхаймската пустиня. Е, явно трябва да приемем, че компромисите са част от живота: старейшините са решили да натоварят производството в Корея до степен, в която срокът на доставка е 8 месеца. Така хем пускат на пазара продукт, олицетворяващ надеждата, хем не му дават да консумира пълния си потенциал: в следващите месеци конкуренцията няма да спи, а пиковете на интереса в днешно време са кратки. За сметка на това обещават следващото поколение на чисто новия модел да се пресели в Европа… 

Но край на разсейването със странични обстоятелства, тъй като темата днес е Mokka.

И така: малкият Opel е свеж пролетен полъх с емблемата на блица в предната решетка, излъчващ позитивно ведра самоувереност и в покой; високият еднообемен 4х4 е с дължината на хечбек от С сегмент (4,28) и височина на джип (1,65). Външният вид излъчва нетърпение с бодра комбинация от ръбове и скосени линии, обръщайки главите на минувачите. И наистина: за четири дни събрах погледите от тротоара, дори и на децата, което е показателно за един едновременно желан и достъпен продукт, ориентиран към: „мъжете на средна възраст с много активен начин на живот, харесващи многофункционалните малки коли с характер.“ Това е комуникационен евфемизъм за структурните промени на потреблението в Европа, затиснато от пресата на дълговата катастрофа. Продължителността на живота се увеличава; хората искат да бъдат различни и пазят свободата си, без това да им струва състоянието, което нямат. А младите са бедни и не се прекланят пред колите като бащите и дядовците си.

Mokka е и награда за свободни хора с търпение: срокът на доставка ще опъне нервите ви, но пък гарантирам, че си струва чакането.

Късите надвеси дават вътрешен простор с място за четирима и багажа им, а петият колан е символичен, както обикновено. 

Тук му е мястото да кажа, че вътрешността е добро продължение на външния вид: купето е приветливо, с подобрени материали и намалена склонност към усложняване. Шофьорската позиция е висока, видимостта – отлична, а седалката – много удобна. Гордостта на „Опел“ с ергономично сертифицираните им седалки, благодарение на които преодоляването на средни разстояния става с лекотата на доста по-голяма кола, е напълно оправдана. 

Таблото на Mokka (с изключение на дребните копчета в централната конзола, поне четири от които могат да отпаднат само с промяна на функционалността на централния бутон) дава практически всичко, от което се нуждаете. Е, вечно недоволен като мен непременно ще открие кусури: графиките на дисплеите имат нужда от модернизация, а височината на сгъваемия подлакътник е неподходяща за човек с активно отношение към механичните скорости, така че го сгънах и забравих. Останалото обаче е много добре: от двете жабки до организацията на багажника – почти навред приятни цветове и материали, правещи онова, което очакваш. Уффф, въздъхвам с облекчение. 

Имах щастието да карам версията 1.4 Turbo/140 к.с., докосваща 50 000 лв. за двойно предаване и всичко от ценовата листа. Като казах двойно предаване да добавя, че то преразпределя въртящия момент от 100/0% в полза на предния мост до 50/50 в зависимост от сцеплението. Всичко това плавно и неусетно с вещината на най-добрите. Проходимостта не е чудо на извънпътния талант, но от този клас возила не го и очакваме; важното е, че при нужда имате умното съдействие на задния мост. 

Малкият бензин е тих, дори под напрежение, както и окачването - тишината в движение е впечатляваща за кола с този ръст и размери. 

Още по-добрата новина е, че такива са воланът (много добре проектиран и програмиран електромотор, водещ точно и с добро центриране) и окачването (тихо, стегнато, но не прекалено твърдо, с отлична странична устойчивост). Гледай ти, изглежда Opel най-после са намерили златното сечение на форма и съдържание – свежият вид и поведение са базови съставки на удоволствието. Факт: Mokka е возило със закачлив нрав, предразполагащо към каране заради самото каране. Звучи като лишено от смисъл, знам, но пък произвежда хормон на щастието. Принудителното пълнене даде очаквания линеен въртящ момент, а скоростната кутия – добре оразмерени предавки с плавна точност. 

           Седалките са много удобни.

Като любител на класния дизел обаче подозирам, че с новото поколение, идващо в началото на следващата моделна година, всичко добро в тази кола ще стане още по-добро. Чакам с нетърпение. 

Но няма да съм аз без още две забележки:

1. Контролът на движението по наклон не работи точно където трябва най-много – в града. Задържането на спирачните апарати в покой, за да не натискате постоянно педала, е безценно ежедневно улеснение и нямате нужда от планина, за да го оцените - донаписването на софтуера е проста работа;

2. Капакът на багажника (силно препоръчвам мрежата) има само една ръкохватка, която не е удобна от всяко положение.

И една препоръка: харесвам люк, но предпочитам стъклен покрив с функция за отваряне – би бил още един акцент в свободолюбието на Mokka. 

Не, няма да пропусна да смъмря и стандартите за измерване на енергийната ефективност, гарантиращи пълно разминаване с действителността, но те са еднакви за всички марки, не е до „Опел“. Подчинен изцяло на волната ми програма, разходът на тежащата под тон и половина кола така и не надмина 9, което е безнадеждно над измерените на стенд 6.4, но е все така отлично постижение за колесната машинария с характер. 

Вместо епилог

При целия драматизъм на ситуацията в марката с Mokka Opel показват, че имат сили да поемат по нов път. Продуктът е много обнадеждаващ и ми се иска да вярвам, че ще постигне заслужения си успех, въпреки северноатлантическия вятър.

Остават две неща: 

Най-после да култивират лидерска дързост, демонстрирайки, че могат повече от следването на тенденции, наложени от други, защото пазарният успех е немислим без самочувствието на водача;

И по-трудното: да излязат от ситуацията, в която най-големите проблеми са вкъщи. 

Ей, Opel, браво! 

Италианският колапс обръща FIAT към Германия

            В Италия 500L се представя прилично, но това изобщо на помага на FIAT

Изправен пред бруталната домашна реалност на почти половинвековно пазарно дъно, FIAT отчаяно търси продажби в Германия с отстъпки, надхвърлящи тези на останалите марки. 

Под влияние на политическата криза и дълговата катастрофа продажбите в Италия са в режим на свободно падане, а ситуацията е катастрофална за FIAT, който разчита на страната за над 55% от производството си. Резултатът е стотици фалирали автомобилни дилъри и работещи на половин капацитет заводи.

И независимо, че италианският пазар удари дъното, нерешителните резултати от изборите в края на февруари завъртяха спиралата на сриващото се търсене още надолу. Продажбите през 2013-а ще спадат с над 20% до около 1,11 млн., което е най-ниското ниво от 1966-а насам, прогнозират от автомобилните експерти CSP в Болоня. 

Да, но:

Мартенските резултати дори в Германия паднаха със 17 процента, с което възможностите на производители като FIAT да компенсират лошите си резултати намаляват.

Германските пазарни данни за февруари показват средни показатели на отстъпките им от 16,5% - най-високите в бранша, чета в числата на Autohaus PulsSchlag, а в Торино не са единствените, разчитащи на тевтонския спасителен пояс: средният темп на отстъпките на автомобилния пазар там отново е нараснал - до 11,7% през февруари.

Серджо Маркионе каза в Женева, че производителите ще разчитат на търсене другаде, така че ценовата война с европейски размах е факт, надхвърлящ Италия.

Пак според Маркионе липсата на политическо лидерство в родината му е „сериозен фундаментален проблем“: „Всеки период на нестабилност в държава или компания ражда съмнения и слабост в потреблението.“ След невъзможността изборите да излъчат сериозно мнозинство потребителското доверие към Италия спадна през март, а за капак на ботуша минават през четвърта рецесия за дузина години. Според индустриалната група Anfia през първото тримесечие италианският пазар спада с 13 процента до 355 000 коли, а FIAT – с 9,3. 

Праг на рентабилност 

При загуби от 700 милиона евро през 2012-а дълбокият пад на Италия ще затрудни Маркионе допълнително по пътя му към достигането на прага на рентабилност в Европа през 2016-а. И по-лошо: с всеки изминал месец това започва да ми изглежда като мисия невъзможна.

Кратък лъч надежда се появи миналият месец, когато търсенето на новия 500L доведе до 5,3% ръст, но той беше само в сравнение с миналия депресиран март, когато шофьорите на камиони стачкуваха.

Италианските неволи сринаха и пазарната цена на групата, стигнала до 5,1 млрд. евро от 22 през 2007-а. За сравнение VW, подпомогнати от експанзията си в Щатите и Китай, достигнаха ръст от 56 млрд. до 70,4 за същия период. 

FIAT контролира Chrysler Group, на която разчита да удържи приходите, докато не духне южнякът на Апенините. И правилно, защото продажбите им през март са нараснали с нови 5% - 36-ти пореден месец на ръст.

Маркионе планира да използва износа на по-скъпи возила Jeep, Alfa Romeo и Masеrati като „сламка“ за неизползвания производствен капацитет на домашните си заводи. 

Безизходицата продължава 

Описвайки най-мрачния сценарий експертите смятат, че евентуален 55-процентен спад през тази година (от нивата през 2007-а) би бил ужасен изход с разрушителен ефект върху сектор, даващ 12% от брутния вътрешен продукт на страната.  

В това време италианската политическа безизходица продължава вече втори месец, а 10-членен комитет е натоварен от президента Наполитано със задачата да формира консенсус за ново правителство преди изтичането на мандата му през май. 

Четири от петте най-големи европейски пазари се свиха през Февруари, а спадът в Италия е най-тежък. В Испания продажбите спаднаха с 10% въпреки субсидираните от правителството отстъпки от 2000 евро на кола; в Италия процентът е над 17. 

Дилърите дърпат кепенците 

За италианските автомобилни дилъри не остава друг начин да свалят разходите си, освен да затварят: за пет години броят на дилърствата е спаднал с 20% до 2800, а средната заетост - със 75 процента до 50 служители.

Анджело Коланери, който вече половин век продава коли с веригата Gruppo Colaneri в Рим: „В страната не можеш да намериш печеливш дилър.“

И докато идеята да се продават повече коли извън Италия може и да проработи, тя не помага с нищо на доставките в страната. С всички мерки за икономии и преследването на собствениците на скъпи коли за данъчни измами продажбите на скъпите емблеми също колабират. 

Porsche също плаче

           Гонитбата на данъчни измами разби продажбите на Porsche

За първо тримесечие доставките на щутгартци са спаднали с цели 36%, а на Lamborghini – „само“ с 13; Ferrari паднаха също с 36%.

Изпълнителният директор на Lamborghini Стефан Винкелман: „През 2008-а Италия беше пазар за 2000 суперколи годишно. Миналата година се сви до 600, така че вече е катастрофален.“ И тенденцията не се променя.

Новата реалност е рай за малцината действителни купувачи: в Милано от дилърите на PSA можете да получите 30-процентна отстъпка за Citroen C3 Picasso! И това в добавка към щедрата оценка за старата ви двеста и седмица. Така плащате в брой осем хиляди за кола на цена двайсет. Как да им откажеш… 

Приликата с България? 

Няма такава: дори в най-добрите си години нашият пазар бе с размер, който така и не напусна зоната на статистическата грешка. Само за кратко се водехме в групата „Emerging Europe“. Вместо лют червен пипер добавям щедра щипка хронична липса на покупателна сила плюс нула внимание от държавата и никаква политика и получавам рецепта за рухването на един сектор, който в момента се държи само благодарение на външната помощ на по-големите играчи, реекспортът на по-търсените марки и „преразпределението на сив ресурс“ да го нарека така възможно най-меко. Но това са изчерпаеми източници на живот: няма как да минем без съживяване на търсенето. А то не се вижда на хоризонта.

Много лошо.