Много заето: 2018

Време е за ретроспекция

    За 132 години от патент № DRP-37435 на Benz Patent-Motorwagen автомобилната култура обхвана необратимо синьото кълбо. Повече от всеки друг продукт в човешката история колата без коне оформи не просто глобалния икономически пейзаж, но и битието на милиарди. Само в Европа автомобилната индустрия наема над 13 милиона, около 9 в Щатите и почти 6 в Япония.

При цялата й доказана във времето устойчивост, тя познава отлично вкуса на постоянните промени. Едва ли има друга човешка дейност, която да е толкова последователен обект на изпълнената с регионални противоречия институционална, регулаторна любов, а в Европа, където склонността на Европейската комисия към хипернамеса е особено отчетлива, започвам да се питам от кое по-напред биха се удивили Хенри Форд, Фердинанд Порше или Киичиро Тойода – главозамайващият технологичен напредък в крайния продукт или неутолимия стремеж на институциите да го съсипят, регулирайки го. И наистина, ако автомобилните патриарси имаха възможността да надникнат във все по-затегнатите емисионни регулации, те не на шега биха се слисали. Да не говорим как би им се отразило ставащото в Китай, което вече надхвърля библейския мащаб. 

И така, едва ли има друг толкова всеобхватно глобализиран сектор, от който не просто идват технологични и пазарни новини, а представлява инструмент за търговско и геополитическо преразпределение на силите. Не стига това, а самите хора, които го водят, ме карат да си задавам постоянно въпроса човекът наистина ли е венец на творението или Библията фактологически греши. 

На фона на цялата й променливост 2018-а бе просто още един етап от този безкрайно криволичещ път, а нашето място на световната автомобилна карта остана непроменено. И все пак, каква година: автомобилите се оказаха в центъра на търговска война между двете най-мощни световни икономики, наложи се да усвоим новия акроним WLTP, предизвикал тежки главоболия в много офиси; някои от най-авторитетните индустриални водачи се простиха със свободата си, други – с живота си. Не на последно място, неизвестните около Брекзит остават, а с тях и несигурността около търговските отношения между Обединеното кралство и съседите по етаж – ЕС. 

У нас не пропуснахме да демонстрираме обичайната си неспособност да гледаме напред и ако днес ще говоря по-ядно за България, то причината е в неистово ни желание да останем малки. По всички показатели и във всеки смисъл, освен един – обемът на кошчето за автомобилен боклук, в което се превърнахме. 

Януари 

    Както вече е ставало дума, за автомобилната индустрия януари означава все повече CES в Лас Вегас и все по-малко NAIAS в Детройт. И тъй като двете изложения взеха опасно да си приличат, а още преди две години един дизайнер коментира: „тук вече не остана вълнение – всичко стана някак бездушно“, организаторите мъдро решиха от 2020-а да скъсат с лютите зими на канадската граница, премествайки го през юни. Освен всичко друго, това означава излизане от халетата край реката по слънчевите улици на града. Като единствен недостатък се очертават по-ограничените количества лед в шампанското на откриването, ала това е за сметка на връщането на духа.

    Автономният итнериор на Adient

На един от щандовете тази година имаше интересна инсталация, представяща преосмислянето на автомобилния интериор в светлината на автономията.

Водачът, или този, когото предстои да наричаме „водещият пътник“ вече няма да има нужда да седи в единия ъгъл отпред. Вместо това, всички ще обитават подлежащи на динамична конфигурация седалки в зависимост от начина на прекарване на времето си. Знаменито. Отговорът на въпроса какво всъщност правим, докато се преместваме от точка до точка в бъдеще ще е много разнороден. Моят за сега е, че не си представям да дремя в седалката, пък ако ще и да се ширя в средата. Водещ пътник – как ли не...

Автономията обаче не е нова тема. На световното изложение в Ню Йорк през 1939 г. GM представят визия за електромобили, задвижвани от вградена в пътя мрежа и управлявани по радиото. Това – в случай на заблуда, че под слънцето бъка от новости.

Месецът приключва в странен и малко неудобен лад с подробностите около тестовете на Volkswagen с въздействието на изгорелите газове върху маймуни. А и някои доброволци също. Е, най-вероятно не са само VW, а и практиката с тестове върху животни далеч надхвърля автомобилната индустрия. Темата е малко тревожна, поради което ние, разбира се, я избягваме. 

Февруари 

    Започнаха да се промъкват новини за голям спад в приходите на Nissan – проблем, който предстоеше да допринесе за напреженията в компанията по-късно през годината. Ала тогава още не знаехме.

В това, което се оказа бурна година за Tesla и нейния непостоянен главен изпълнителен директор, марката отбеляза най-голямата в историята си тримесечна загуба. Печелившо производство на автомобили в големи серии с подобаващо управление на качеството и веригата на доставките не е проста работа и в течение на следващите месеци станахме свидетели на странния подход към увеличаването на производствените обеми на Model 3. 

Упражненията по преструктуриране в General Motors стигнаха Корея, в която заводът, който някога обслужваше зле замисления и още по-зле осъществен опит за запознаване на европейската публика с марката Chevrolet, работи с много ниска утилизация на производствения си капацитет. В резултат на това Детройт обявиха предстоящото затваряне на завода в Гунсан за май: „Съоръжението в Гунсан се използва все по-слабо, изпълвайки 20% от капацитета си през последните три години, което прави продължаването на дейността му неустойчиво.“

В последните си оценки за дългосрочните глобални енергийни тенденции в нефтения колос BP (бившите British Petroleum) прогнозират, че през 2040 г. електромобилите ще имат едва 15% дял от световния автомобилен парк. Да, едва 15. Но заради интензивността на употребата им на тях ще се пада около 30% от пробега. Прогнозата продължава с още нещо интересно: общото потребление на енергия в транспорта ще се повиши с едва четвърт, независимо от факта, че търсенето на транспортни услуги ще се удвои, което отразява подобряването на енергийната ефективност на превозните средства. Въпреки растящия дял на алтернативните горива – преобладаващо природен газ и електричество – те виждат транспортния сектор все така доминиран от петрола (85% към 2040-а). Твърдението, че изкопаемите горива изглежда ще живеят по-дълго, отколкото в момента си представяме, изглежда съвсем на място в устата на петролния бизнес. Да видим.

И тази година бе белязана от входно-изходен трафик на шефския етаж. Както винаги е ставало, някои са очаквани, други – не. Светкавичното уволнение на президента на северноамериканското поделение на Ford, Радж Наир бе от вторите – дойде като гръм от ясно небе. Поведението му, както отбелязаха в синия овал, било „неподобаващо“ корпоративните правила. Каквото и да означава това.

На китайска земя съвместните предприятия и партньорства са всичко друго, но не и изключение. Поредната илюстрация бяха представените планове на BMW да произвеждат електрическото MINI с друг партньор, освен Brilliance – този път Great Wall Motor.

Българският февруари бе оживен: Аутомотив Клъстер България организираха PR събитие, на което да се похвалят за успехите си. Това, че клъстерът се опитва да структурира и създаде малка автомобилна, индустриална екосистема, разбира се, е похвално. За разлика от поредната демонстрация на пълната правителствена неадекватност. Емил Караниколов дойде, за да каже, че държавата възнамерява да инвестира 120 милиона в подпомагаща сектора инфраструктура – бе видимо неподготвен. Въпроси от типа на с каква стратегия, в какво, как и кога никой не зададе. По дефицита на конкретика ще ги познаете…  

Март

  Месецът тръгна с приятна конференция, съорганизирана от „Капитал“ и евродепутата Петър Курумбашев. Тук държавата, вместо да излезе и обясни как си представя бъдещето на модерната мобилност в страна с БВП над 4 пъти по-нисък от средния в ЕС, избра да отсъства. За съжаление, това не бе единствената демонстрация на институционален и интелектуален недоимък по автомобилните теми през годината. С държавна администрация, чието ниво на компетентност по темите на моторизацията и мобилността е около това на възпитаник от училище за деца със специални образователни потребности нищо няма да направим. Много-много и не държим, като гледам.

Иначе март означава Женева. Разположеното удобно до летището и с човешки мащаб автомобилно изложение, както обикновено, показа много и очерта тенденции, като тази с непоносимостта към дизелите, която подсказва опасно високи континентални нива на институционален апетит към хиперрегулации.

Някъде по това време сякаш започна да се чува и гласа на Тръмп за причинените от колите търговски дисбаланси – казус, който загрубя с едностранното въвеждане на мита за вносните стомана и алуминий. 

Важна и чакана с нетърпение премиера – Jaguar I-Pace. С 90-киловатовата си батерия и находчив дизайн, това е първият пряк конкурент на Tesla Model X. Magna вече го произвеждат – в Грац.

Бракът между Volvo и Geely направи нова интересна крачка, когато китайците обявиха, че амбициозната им марка Lynk & Co ще се произвежда в завода на „Волво“ в Гент. От началото на 2019 моделът 01 ще слиза от конвейера на XC40.

Ford излязоха с американска стратегия до 2020-а, предназначена да освежи ¾ от моделната им гама, сваляйки средната възраст в шоурума от 5.7 на 3.3 години. Отвъд голямата северноатлантическа вода обещават и пълна свързаност, предвещаваща появата на дистанционни софтуерни ъпгрейди и миграция в облака, която американците наричат Transportation Mobility Cloud. Как точно ще изглежда мобилността в облака тепърва ще разберем, но за облика на хардуера е сигурно: по-малко традиционни седани, повече SUV.

Колко бързо идва електрификацията ли? Ето друго виждане – това на новоизбрания изпълнителен директор на ZF, Волф-Хенинг Шайдер, според когото компанията се позиционира за около 40-процентен дял към 2030-а. Очевидно по-оптимистичен от BP.

Бухнах се в дълбокия сняг с X-класата на Mercedes-Benz. Радостта от зимните шофьорски кефове ме подсети, че в търсенето на ниши поведението на производителите се радикализира. А тази е доста любопитна за премиум марка.

Предизвикателствата на бъдещето понякога предизвикват и друг тип екзотика – поведенческата. Безпрецедентното споразумение за сливане на бизнеса в мобилните услуги между BMW и Daimler ще роди обща компания, улесняваща сътрудничеството между двама архиконкуренти.

   Jaguar I-Pace

От провинция Гуандун дойде чудесна картинка – първата автомобилна вендинг машина. Супер тест драйв центърът в Гуанджоу предлага над 100 коли за тестово каране с идеята да улеснява избора. С мобилно приложение от платформа за електронна търговия преглеждаш наличните коли и си запазваш час за получаване. Цена от 16 долара, селфи за потвърждение. Това е част от визията за новата автомобилна търговия на Alibaba Group, в която партнират Ford. TMALL, запомнете.

Април

    Най-после: Fiat Chrysler Automobiles оповести намерението си да разработи и приложи план за отделянето на бизнеса на Magneti Marelli от групата, обособявайки го в нова холдингова структура, разпределяйки дялове сред акционерите си. Отделянето на Magneti Marelli от FCA е отдавна отлагана, стара история, с която италиано-американците се опитват да наберат капитал и увеличат инвестициите в основния си автомобилен бизнес.

Волфсбургска политика на директна предавка: след загадъчно прессъобщение Херберт Дайс бе избран за председател и главен изпълнителен директор на Volkswagen Group на мястото на Матиас Мюлер. Това е част от план за ускоряване на промяната в огромната компания, превръщайки я в по-ефективен организъм.  

Поредното партньорство: контролираният от Toyota производител на камиони Hino Motors и Volkswagen Truck & Bus подписаха споразумение за създаването на дългосрочен, стратегически съюз в бизнеса с товарни автомобили.

Bosch обявиха технологичен пробив в дизеловата си технология, „обещаваща намаляване на емисиите от азотен окис до безпрецедентни нива“. Новото развитие бе оповестено на годишната корпоративна пресконференция, на която „Бош“ обявиха и рекордните си резултати. Според тях, технологията ще позволи на производителите да свалят NOx емисиите на дизеловите си двигатели така драстично, че ще са в състояние да покрият бъдещите емисионни стандарти без допълнителни технологии. Тайната е в комбинация от управление на впръскването, горивната смес и интелигентен температурен контрол. Предизвестената смърт на дизелите се отлага?

Spark увеличиха електромобилите си в София. Амбициозни са, харесвам дързостта им да опитат, но има да изближат много сол по пътя към доказването на устойчивостта на бизнес кейса си – рано е за обобщения.

Май

    Намиращите се в германски ръце Rolls-Royce също не устояха на лудостта по SUV-та и представиха Cullinan. Маркетинговите шамани-виртуози от Гудууд този път са избрали името на най-големия, намиран някога, диамант (3 106 карата): „Висок автомобил за всякакви терени, превръщащ идеята за автентичното, луксозно извънпътно приключение за първи път в реалност.“ Според повелителите на екстатичния продуктов текстопис, луксозното пътешествие е вече без усилие, навсякъде. Суверенът на абсолютната свобода е пищно надарен: 571 к.с./850 Нм стигат до четирите двигателни и управляеми колела, а цената му започва от 250 000 паунда.

В духа на сходна пищност Aston Martin планират през 2021-а да пуснат първия истински луксозен електрически джип – няма да усетим кога ще дойде.

   Проектът TMALL

С напредъка на годината производителите с британски инвестиции ставаха все по-гласовити в предупрежденията си за рисковете, асоциирани с несигурните сценарии за Брекзит: макар и с много различен тон, сходна загриженост вееше от BMW и Toyota. 

На радара светна точка с надпис WLTP; начална дата – 1 септември. 

С безумното си поведение не пропусна да блесне отново Илън Мъск. Този път по време на традиционното обсъждане на финансовите им резултати. За тези, които не го разбират, автомобилният бизнес действително е ад…

Юни

    Президентът Тръмп също не пропусна забележките си по адрес на германските производители. Това в разгара на търговските войни, които Щатите поведоха на всички фронтове. Една от любимите ми е, че ще преследва Mercedes-Benz, докато не остане и един на Пето авеню. Подобен тон на вдигане на напрежението резонира напълно с изолационистките му ценности, ала неприятната истина е друга – пазар се печели с качествен продукт, не с мита.

 

В последна голяма публична изява преди трагичната смърт на Серджо Маркионе Fiat Chrysler представиха стратегическите си планове.

Volvo представиха финансови и оперативни цели, „които ще поставят компанията като водещ играч в глобалния автомобилен бизнес в средата на следващото десетилетие.“ Амбицията тук е половината от продажбите да идват от електромобили, 1/3 да са автономни, а 50% от предлаганите нови коли да минават през абонаментната платформа Care by Volvo.

Volkswagen и Ford подписаха меморандум за разбиране и проучват „стратегически съюз, замислен да подсили конкурентоспособността на всяка компания, подобрявайки глобално клиентското обслужване.“ Производителите споделиха, че проучват възможностите за потенциални проекти в различни области, включително разработването на товарни автомобили. С напредъка на годината ситуацията претърпя още развития.

Нова криза във Volkswagen Group: арестът на главния изпълнителен директор на Audi Руперт Щадлер. Още едно от „дългите“ последствия от дизеловия скандал този път е свързано с опитите му да влияе на потенциални свидетели. 

В това време подопечните му представиха виртуалните си огледала за обратно виждане с предстоящ дебют в серийната версия на прототипа e-tron. По-тесни от конвенционалните, те намаляват ширината на колата с 15 см, сваляйки въздушното съпротивление и шума от вятъра. Иди, че после прави прибързани изводи за важността на шефовете…

VW пък обявиха, че увеличават дела си в калифорнийската технологична компания QuantumScape, създавайки съвместно предприятие за комерсиализация на нови батерийни технологии към средата на следващото десетилетие. 

Юли

    Д-р Ралф Шпет, шефът на Jaguar Land Rover, подсказва рисковете от нещо, което ще наблюдаваме в следващите месеци – лоша Брекзит сделка. Той призовава за сигурност за бизнеса, предупреждавайки, че допълнителни тарифни и изобщо търговски разходи при подобен сценарий биха им стрували около милиард паунда годишно. Това е времето, в което Обединеното кралство носеше ореол на солидност в представите ми. Впоследствие се погрижиха да не остане много от него. 

В Щатите Доналд Тръмп отново качи температурата на дебата за търговските взаимоотношения, този път плашейки с 20-процентни мита за вноса от ЕС. Поведението му започва да подсказва, че американците са си избрали за президент един успешен бизнесмен, не политик. Икономическите му успехи са очевидни (не, че ще успее да разгони мерцедесите от Пето авеню), ала по големите геополитически въпроси го няма никакъв. Тя и тази тема е доволно сложна, за което подсказаха самите американски производители, намеквайки, че подобни действия всъщност ще навредят на тях. 

Джо Кезер – главният изпълнителен директор на Siemens излъчи брутално предупреждение за важността на германските компании в управлението на индустриалния преход към електрифицирана автономия. Кезер подсказа нещо, за което говорихме впоследствие – предстои колосална секторна промяна, а рисковете от калпавото й управление имат грозни имена: масова безработица и социални вълнения в Германия: „Ще продължаваме да имаме коли по улицата, но те няма да са електрически, а горящи. Успехът на Германия зависи от тази една индустрия.“ 

Най-после Opel на печалба! Звучи като утопия, но не е. Така става винаги, когато отлагани с десетилетия проблеми попаднат в правилните ръце. Терапията е болезнена, но резултатите са факт.
 

Земята отново напомни за себе си: опустошителни наводнения и свличания в Япония спряха производството в няколко завода, предимно западните префектури, както и Осака. Mazda, Nissan, Mitsubishi и Daihatsu, както и мнозина доставчици, пострадаха.

   Серджо Маркионе си отиде

Изненадващо за мнозина си отиде умният и прозорлив Серджо Маркионе. Бизнесмен, икономист, философ и политик, той бе несъмнено ексцентричен, талантлив и влиятелен индустриален водач. За 14 години успя да преобрази FCA. Arrivederci, Sergio, ще ни липсваш…

С разкриването на плана за нова корпоративна структура, замислена да даде повече гъвкавост на основните бизнес направления през предстоящата голяма индустриална трансформация, Daimler се присъединиха към клуба „Нека се преструктурираме“. Ако акционерите склонят, през 2020-а в Щутгарт ще се разделят на три консолидирани бизнес направления.

Заради новите мита върху колите с американски произход BMW вдигат цените в Китай. В светлината на трудните китайски решения, това е поредната илюстрация за горчивата орис на автомобилиста да живее сред постоянната променливост на глобалните регулации. Да абсорбираме тарифите в трансферните цени на едро, преглъщайки по-ниски маржове, или да ги прехвърлим към крайното потребление на един вече не така агресивно растящ пазар е Хамлетов по същество въпрос.

Ситуацията на българския автомобилен пазар остава умерено безнадеждна. Докато продажбите са все така в капана на ниската ни покупателна сила и ограничено вътрешно търсене, автомобилният ни парк продължава да старее, а делът на дизелите – да расте. Просто още един аспект на бедността.

Август

    Докато местната автомобилна общественост слуша празните приказки, че сме тръгнали „на роудшоу“ в търсене на автомобилен инвеститор, BMW влизат в Унгария, до Дебрецен. Поредният реален инвестиционен милиард, за който нямаме качествата да се преборим, ще има годишен капацитет от 150 000, давайки работа на над 1 000. Заводът ще има една производствена линия, на която ще се правят електрифицирани и конвенционални коли.

Колко далеч са полупроводниковите батерии от автомобилно приложение? Ако питаме Volkswagen, ще ни кажат, че виждат възможното им серийно производство някъде към 2024-2025-а.

Добри неща правят в Hyundai: там работят върху звуковите вълни в купето. Става дума за „звукови балони“ (отделни аудио зони), които ще дадат възможност на хората да слушат каквото искат, без слушалки и без да пречат на другите. Може би е начин да се реши вечната бордова война на съдържанието без присъщата на слушалките физическа изолация.

Август е тих месец, но Илън Мъск не е такъв човек – суетата няма ваканция. Голямата му уста проговори в Twitter за преобразуването на компанията от публична в частна. Саудитският суверенен фонд – обикновени празни приказки, които след това естествено се обърнаха срещу него: погнаха го справедливо и акционери, и регулатори. А бяха времена, в който носеше свръхестествената, божествена аура на идеалите и упованията на милиони религиозни електромобилисти. Излезе обикновен грешник.

Volvo представиха новия си трицилиндров бензин T3, предназначен да разшири гамата на компактния им кросоувър XC40. Аз пък цяла година воювам с Кирил и Методий за тоя термин, а не съм гениален словотворец като професор Балан и още не съм изковал достойна, патриотична терминология.

   Увеличиха се Spark-овете в София

С наближаването на сроковете производители със заводи в Обединеното кралство, зависими от търговията с континента, дават все повече публичност на Брекзит притесненията си. Този път е ред на Ford, които казаха в очите на британските политици, че ще предприемат „всички необходими действия“ за опазване на бизнеса си. Само допреди няколко месеца все още изглеждаха солидно – нали ви казвам.

Септември

    Изскърца още едно звено от причинно-следствената верига на търговските войни: Ford споделиха, че се отказват от плановете си да внасят Focus Active от Китай в Щатите. Причината са митата, както се досещате. Кумар Галхотра – президент на Ford North America: „Предвид отрицателния финансов ефект на новите мита, решихме да не внасяме този автомобил от Китай.“ Инак плановете бяха моделът да замени стандартния Focus на американския пазар в светлината на преориентацията на моделната им гама към пикапи и джипове.

Ето го и мигът на WLTP: пазарнияг август показа остър ръст (почти 1/3) в сравнение с 2017-а. Името на причината е Worldwide harmonised Light Vehicle Test Procedure и по-конкретно крайнят срок на влизането й в сила – 1 септември. В превод това означаваше инвентаризация: всички прегледаха какво в складовете им става за продаване (т.е. има хомолагиця по новия емисионен стандарт) след тази дата и какво следва да бъде засилено максимално бързо навън преди нея. Цената на големите летни продажби се върна с лихвите през следващите месеци, а междувременно се оказа, че някои са доста по-добре подготвени за промяната от други.

Volkswagen представиха модулната си електрическа платформа (MEB) в Дрезден. В компанията вярват, че новата технологична рамка държи ключа към формулировката „електромобил за всички“. Целта е 10 милиона, а към 2020-а VW планират продажби от 150 000 електромобила, 100 000 от които made in Germany. Предвид опита им с MQB преди години, не се съмнявам, че ще се справят. Това подсказа какво голямо предстои в автомобилния производител с най-много служители в индустрията: ключовите за бъдещето технологии и производства с най-висока добавена стойност са запазени за Германия. Както ще видим след няколко месеца, за останалото дори не можем да се облизваме.

В това време в Словакия предстоеше откриването на новия завод на Land Rover (основно Discovery).

Hyundai свирят в камерния състав на автомобилните производители, вярващи във водорода. В сътрудничество с H2 Energy меджу 2019 и 2023 Hyundai Motor  ще доставят на швейцарския товарен пазар хиляда камиона с горивни клетки. Това в духа на очертаващите нови, технологични разломи по линията богатство-бедност в транспорта, за които е ставало дума неведнъж.

Базираните в Испания доставчици Ficosa представиха дигиталната си система за обратно виждане (използваща камери и дисплеи вместо традиционните огледала) в предстоящия e-tron на Audi. Lexus също споделиха намеренията си да я използват в дебютиралия месец по-късно в Япония ES.  

Създадоха ли Audi нов сегмент с Q8 бе въпросът, който си задавах на организираното от колегите ми събитие по представянето му. Инголщат се владее от царете на нишите и може би току-що са открили поредната? И това жълто, хм…

   Rolls-Royce Cullinan

На Пловдивския панаир Mahindra оповестиха влизането си в България. Плановете за балканска експанзия започнаха, както е прието по протокол, със „Златен медал“ за KUV100. Интересното е, че виждат пряката си конкуренция в Suzuki и VW, не Dacia. Нека не подценяваме най-големия световен производител на трактори – притежават Pininfarina все пак.

Октомври

   Очакван пазарен махмурлук след августовския пир – септемврийският спад е с 23.5%. В България инерционно все още растем – пазарните ни отклонения изостават като всичко останало. 

От Париж Патрик Колер, шефьт на Faurecia, също е на Брекзит вълна: „За нас проблемът е как ще постъпят клиентите ни: ще се адаптираме, но часовникът тиктака. Всичко прилича малко на търговска война: търговската война не е от полза за никого – няма победител.“ Мъдри слова…

Илън Мъск постигна споразумение с Комисията за ценни книжа и борси (SEC), според което ще отстъпи ролята на председател на компанията, но ще запази оперативната – на главен изпълнителен директор. Част от договорката е назначаването на двама нови независими членове на борда, които да уравновесят диспропорционалното му влияние в компанията. Все още има държави, в които трябва да внимавате какви ги говорите.

В Китай се вдига вълна на загриженост относно ефекта от забавящия се растеж и търговското напрежение със САЩ върху търсенето на нови автомобили. Китайските дистрибутори отпочнаха лобистка инициатива за сваляне на данъци в подкрепа на автомобилния пазар. Случвало се е и преди, така че изглежда като да чукат на отворена врата: наближава 2019, която се очертава като първа на пазарен спад след 1990-а.

В знак на либерализиране на чуждестранния инвестиционен режим в Китай BMW Group възвестиха увеличаване на дела в джойнтвенчъра BMW Brilliance Automotive (BBA) до контролните 75%. Това е свързано и с удължаване на договора до 2040 г., ръст в производствения капацитет, нови модели и работни места. Обратно на това Ford обявиха план за преструктуриране, свързан със съкращаване на работната сила.

Отслабеното търсене в Поднебесната империя удари Jaguar Land Rover, принуждавайки ги да спрат за две седмици производството в Солихъл. Никой не харесва насрещния пазарен вятър – най-малко синдикатите. В това време обаче прерязват лентата на историческия си нов си завод в Нитра: за първи път британски автомобилен манифактурист стъпва в Централна Европа. Инвестицията е част от глобалната им експанзионистична стратегия – след китайското съвместно предприятие (2014), бразилския завод (2016), обезпечаван от индийското производство (2011) и това в Австрия (Magna в Грац) от 2017-а.

Новият силует на стопилите излишни мазнини Fiat Chrysler все още не е оформен, но замисленото по времето на Серджо Маркионе отделяне на Magneti Marelli е част от пътя към него. Сватбата е извършена, а женихът е японец – Calsonic Kansei.

Отново Брекзит (и как иначе): Ford предупреждават, че отсъствието на изходна сделка „ще ощети значително британската конкурентоспособност“. Едно дълго прессъобщение обясняваше, че евентуално търговско споразумение в канадски стил, с всичките му гранични усложнения, ще сложи край на добре смазаната в момента верига на доставките между Великобритания и ЕС. Към гласовете се присъединяват ACEA и CLEPA, но уви – политическият спор продължава без особени изгледи за консенсус. 

Едно от най-бруталните събития на годината беше убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги в консулството им в Истамбул. Зловещото събитие отказа хора като Бил Форд и Дара Косровашахи (Uber) от участие в промотираното като „пустинния Давос“ тридневно инвестиционно шоу, на което Мохамед бин Салман трябваше да блесне като реформатор.

В края на месеца VW рапортуваха смущаващите почти 19% спад. Това имах предвид, когато казах, че не всички са еднакво подготвени за WLTP.

Държавата предлага нова методика за изчисляването на данък МПС. Провалът е пълен: не само защото мярката е лишена от по-широкия контекст на стратегия за модернизиране на автомобилния ни парк. А и заради абсолютния размер на промяната, който не предполага превръщането му в инструмент на някаква по-смислена автомобилна политика. Каквато в България отчаяно и самопожертвувателно продължаваме да не желаем.

Ноември

    Автомобилните компании правят коли, нали? Хм, с този опит да се преоткрият като транспортни доставчици, без да засегнат традиционните си силни страни на производители, в наши дни отговорът на подобен наглед прост въпрос е все по-малко очевиден. Подсещат ме Ford Smart Mobility с придобиването на Spin – базираната в Сан Франциско компания за споделяне на електрически скутери. Идеята е да се предложи алтернатива за първата и последна миля. „Придобиването на Spin е последната стратегическа стъпка на Ford в мобилното пространство, с която компанията създава мобилен портфейл, помагащ на клиентите им в по-лесното, бързо и евтино придвижване“ – четем в прессъобщението. Така де, все пак транспорт…

   Платформата MEB на Volkswagen

Сред шоковете на годината бе ареста в Япония на един от живите модели на автомобилния патриархат – индустриалецът-творец на Renault-Nissan, Карлос Гон. Подозренията в умишлено подценяване на личните му приходи и финансови нарушения ме подсещат за пореден път, че хората не стават богове, колкото и високо да ги поставиш. Само расте суетата им, а в сериозните държави – и последствията от нея.

Токийското следствие очевидно има подкрепата на Nissan, които са провеждали вътрешно разследване и чевръсто го освободиха от председателското място. Не така остро реагираха в Renault, където, макар и номинално, Гон запазва поста си на главен изпълнителен директор. Подозренията са много и тепърва ще научаваме повече за вътрешните напрежения, предизвикали това развитие.

Посред нарастващите предположения за задълбочаване на любовта между Ford и Volkswagen, Джим Хакет подсети уместно, че предвид преките им конкурентни позиции развитието на партньорството с VW е „деликатен танц“. Абсолютно. Ще следим стъпките му и през 2019-а.

И понеже през ноември говорихме за инвестиции, започвам с това, че Bosch отварят завод за производство на чипове в Дрезден. Един милиард – най-голямата единична инвестиция в историята им.

Запомнете GLC F-Cell: това е електрифициран автомобил, съчетаващ горивна клетка и заряден хибрид. Първите продажби на уникалната задвижваща система ще са в Германия, където достъп до високотехнологичния Франкенщайн ще има и от пролетта на 2019-а през услугата Mercedes-Benz Rent.

В медиите се просмукаха новини, които оставиха впечатлението, че имаме някакви шансове пред Турция да привлечем инвестицията на Volkswagen Group в завод в Източна Европа. Самото обстоятелство, че сме в състояние да обсъждаме подобна тема по такъв начин подсказва колко дълъг път имаме за извървяване като сериозна автомобилна инвестиционна дестинация: от драстичното повишаване на брутния си вътрешен продукт през втората ни индустриализация до осигуряването на достатъчно добре подготвените от образователната система сини яки и държавна администрация, която да има качеството да партнира на подобен инвеститор. Не се радвам да го кажа, но в момента дори не сме започнели да се движим по него. А е спешно – загубихме цяло поколение време.

Toyota и PSA възвестиха „пренастройване на сътрудничеството в Европа“. Резултатът е, че французите излизат от чешкия джойнтвенчър за малки автомобили, подсилвайки сътрудничеството в лекотоварната гама.

Декември

    „Преструктурирам“ вероятно е автомобилният глагол на годината.

GM оповестиха затварянето на завод в Онтарио, други два в Щатите, както и още два – за двигатели: „В допълнение към по-рано обявеното затваряне на завода в Гунсан, Корея GM ще закрият дейността на други два извън Северна Америка до края на 2019 г.“ Всичко това подсказва, че ще е водещият глагол в General Motors и през 2019-а. Това впрочем е част „тръмпизацията“ на американската автомобилна индустрия, която започва да се интересува все по-малко от ставащото извън родината си. Основанието ми да го кажа е, че крайната цел на упражнението е да се предложи работа на повечето от 2 800-те наети почасово в подлежащите на затваряне домашни заводи.

Според Volkswagen, последното поколение двигатели с вътрешно горене на едноименната марка ще бъдат разработени през 2026 г., след което всички погледи ще се обърнат към електричеството. Съобщението им дава пореден повод да говорят за електромобилната си стратегия и предизвикателствата на бъдещето, които ще глътнат внушителните 23 милиарда до 2023-а. Това представлява около 1/3 от общите планирани инвестиции в групата, адресирани в четири основни посоки: електрическа мобилност, автономно придвижване, мобилни услуги и дигитализация, на автомобилите и заводите. „Преструктурирам“, да…

Интересно от северноамериканската автомобилна столица: от Ford дойде, че започват ремонт на монументалната, 105-годишна сграда на централната гара в Детройт – Michigan Central Station в историческия Корктаун. Вдъхването на нов живот в тази детройтска забележителност ще я превърне в център на нов район, а декларираният стремеж е „да се оформи бъдещето на транспорта“. Проект и половина.

Научихме имената на новите членове на борда в Tesla: Лари Елисън (съоснователят на Oracle) и Катлин Уилсън-Томсън (изпълнителен вицепрезидент и глобален директор по персонала във Walgreens Boots Alliance). Не вярвам да го усмирят.

Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA) изразява „сериозна загриженост“ по отношение на приетите от ЕС въглеродни емисионни регулации, влизащи в сила от 2030 г., намирайки ги за „много предизвикателни“. Склонността на ЕК към хиперрегулиране не е новост и не подлежи на изживяване преди собственото й преструктуриране.

Въпреки всичко, глобалните продажби ще отбележат нов рекорд: базовият сценарий е за нови 96 700 000 по пътищата.

Колкото до България, мина още една година, в която пропуснахме да направим нещо смислено за качеството на моторизацията си – поведение, което ни отрежда тъмния, посредствен ъгъл на доволните от битието си маргинали.

Притежаваме ли ума и характера да излезем от него е въпрос, който все така ще ме вълнува и през 2019-а.

   Michigan Central Station - Детройт

Беглецът: Mitsubishi Eclipse Cross 1.5T

Червеният диамант му отива, но…

    Ето, че дойдоха времена, в които корпорацията „Мицубиши Мотърс“ би следвало да се чувства далеч по-добре, отколкото преди пет години, да речем. Когато през 2014 г. се появи зарядно-хибридната версия на Outlander, тя моментално оглави продажбените класации в държавите с регулации насърчаващи колите с кабел. Не че някой от тях, като Холандия, не схванаха бързо политическия характер на привилегированите му покупки, преосмисляйки стимулите си, и не че в България в средата на 2015-а той имаше цена, но трансформационният му ефект в Европа бе безспорен.

И въпреки, че тази водеща техника не оказа сходен глобален ефект върху продажбите на Mitsubishi, успехът на други модели в Азия направи така, че да прекрачат заветния милион. Не ще и дума, че година по-късно тъкмо това развитие подтикна Nissan да придобият контролния пакет върху трите ромба, превръщайки ги и в партньор на съюза с Renault година по-късно.

С такъв попътен вятър в платната „Мицубиши“ направиха смела стъпка в екосистемата на средните кросоувъри, където вече успешно обитават породи като Nissan Qashqai, Toyota CH-R и Volkswagen T-Roc. В днешни дни тя определено представлява един от най-динамичните автомобилни сегменти в Европа, а Mitsubishi имат силна репутация в двойното предаване, така че на хартия очакванията от новия Eclipse Cross са да поднася четири двигателни колела, независимо от моторизацията си. Да, ама не съвсем: в чувала с амбициите си новият модел носи, освен смелостта да се превърне в най-доброто, което японците са доставяли, да бъде и най-адаптивното към вкусовете на времето. А в Европа това ще рече 80% предно предаване. 

Дизайнът 
 

    Базиран на модифицираната и актуализирана платформена генетика от по-големия Outlander, в Eclipse Cross има нещо от концептуалната дързост на XR PHEV II, без драмата на повърхностите и ъглите му.

Дори в този си по-умерен вид Eclipse Cross прескача сегментния праг с аурата на един от по-хващащите окото обитатели – не на последно място заради клиновидната си задна част – и със сигурност би предизвикал още по-силен смут, ако Toyota и Volkswagen не го бяха изпреварили. 

Под очевидно смелата му ръбеста външност с изнесени назад колела се крие технологичен напредък, благодарение на който устойчивостта на усукване е подобрена осезаемо над Outlander, не само заради променената предна носеща архитектура, но и заради употребата на структурни лепила, използвани около отворите за вратите, задния капак и колелата. 

Цялата тази предизвикателно ръбеста композиция с вид на беглец от ралито Париж–Дакар е окачена върху комбинацията преден макферсън/заден мултилинк, въоръжена с инструменти (предпазни клапани в амортисьорите, пружини с модифицирани характеристики на разтягане, скосени опори на предните носачи и специални втулки в задното окачване) за усъвършенстване на представянето на шасито, отвъд динамичните стандарти на Outlander. Електромеханичното усилване но волана отново е заето от по-големия брат, но е по-директно и с нови компоненти.

Интериорът

    Въпреки по-скоро радикалния си външен вид, вътрешността на Eclipse Cross не си поставя за цел да изненадва или възхищава. Вместо това, дизайнерският език е на страната на консерватизма, което в превод на български ще рече преобладаваща функционалност и логика. За съжаление, нямах шанса да карам най-високото ниво на  оборудване и се наложи да приема реалностите на преобладаващо обикновената, твърда пластмаса, с което впечатленията за интериорното охолство, въпреки контрастните шевове върху текстила, бяха само в сравнение с Outlander, не и с конкуренцията. 7-инчовият централен дисплей изглежда на място; не такова е впечатлението от бързината, качеството на графиката и логиката на навигацията из него, която остава все така причудлива за навиците ми.

Между седалките е разположено нещо, замислено като многофункционален, сензорен навигационен панел, чиято характеропатия, изразяваща се в свръхчувствителна антиинтуитивност, отново ме принуди да се оправям по добрия стар контактен път – с докосване на дисплея. Като никога ми се наложи да призная, че има операционни системи, които се лекуват само с Android Auto – за първи път ми е.

Пространството представлява кутия, пълна със смесени дарове: шофьорът и навигаторът му няма за какво да мрънкат. За тяхна сметка търсещите късмета си отзад няма да го намерят над главата си: цената на драматичното скосяване е сурова и дори ръстово подранили тийнейджъри са осъдени на контакт с тапицерията на тавана. Хубавата новина идва от пространството за краката – там проблеми няма.

И въпреки, че в огледалото за обратно виждане разделеното на две стъкло на петата врата напомня пясъчен часовник, а отворът на багажника е със странна форма, мястото в него е напълно прилично, под високия му под попаднах на тайна, прелестна бърлога.

Движението

    Дори в епохата след Дизелгейт, представянето на вида кросоувър с гама от един, при това бензинов, двигател е смела стъпка. Хубавото е, че вече се предлага и дизел с двойно предаване и конвенционален автоматик (бензинът е с вариатор).

И така, късмета си опитах с 1.5-литровия турбо бензин (163 к.с.) с предно предаване и механични скорости. От него също дойдоха смесени новини: с широкия си диапазон от въртящ момент той никога не оставя тежкия под тон и половина Eclipse Cross без дъх. Това е жив и весел агрегат и въпреки, че по-добре да не влизате в червения диапазон на оборотомера му, целият път до него е напълно задоволителен. Струва си да кажем, че предавателните числа на 6-степенната „ръчка“, въпреки прецизния ход на лоста, ми дойдоха въздълги и сивички: този агрегат обещава повече потенциал за разгръщане, отколкото трансмисията му позволява.

Въпреки това, способността на мотора да потъне назад във фоновия шум при ниски обороти на дълъг път е толкова ясно изразена, че Eclipse Cross ме свари неподготвен с тихия си и мек бензинов нрав.

За марка като Mitsubishi – историческият доставчик на призов рали хардуер и транспорт, предназначен за най-суровите условия на планетата – нещата с поведението на пътя ми дойдоха размити. Казано накратко, нивото на оборудване Intense се носи цивилизовано, но пътното му поведение е далеч от сегментните стандарти.

Предлагам да започнем с возенето, защото при движение със стандартно темпо двигателят звучи осезаемо дистанциран, без кой знае какво отношение към дискретните амплитуди в окачването, което превръща придвижването с Eclipse Cross в култивирано упражнение, предвид теглото и най-вече цената му. И тъй като по един или друг начин пътната агенция полага последователни усилия за поддържането на голяма част от асфалта у нас в средновековно състояние, при движение по покритие с подобни качества, с неизбежната ниска скорост, вибрациите отдолу влизат в купето, с което нуждата от още работа по демпферните характеристики на окачването става очевидна, ако ще се мерят с водещите в сегмента, естествено.

Много вероятно е версия с двойно предаване да се справя по-компетентно с тежките завои, на които подложих предното, но контролът на шасито поднася една голяма въпросителна. 1.5-литровият бензин, генериращ добро ускорение дори при стръмни изкачвания, демонстрира готовност за ускорение по всяко време. Големите странични отклонения в завой обаче не дават възможност да усетиш границите на сцепление на гумите – до степен, в която свръхчувствителните системи против приплъзване са в постоянна война с тях. Това с уговорката, че въпросните особености не се разкриват незабавно: при непретенциозно, ежедневно темпо мицубишито води относително хармонични преговори със завоите. 

Опитайте да настъпите газта обаче и ви посреща буря от трудно за управляване шаси и ревностно настроен софтуер за стабилност. Правя обоснованото предположение, че ESP-то е така агресивно калибрирано, само за да прикрие проблемите в сцеплението на предното предаване. Работата е там, че, отвъд базовия контрол на поведението на колата, окачването видимо губи контрол над масата й, което води и до непредсказуемост в завой. Това естествено ще разочарова по-енергичните шофьори, които биха могли да се подведат от обещаващата спецификация: карането на това „Мицубиши“ е по-трудна и обезкуражаваща работа, отколкото би трябвало. Много разчитам на четирите водещи колела.

Заключението

    Eclipse Cross определено не е без постижения. Най-напред, от гледна точка дизайн, той е в огромна степен като себе си: ръбест, странен и червен, няма как да не обърнете глава след него. После идва бензиновият му агрегат, демонстриращ симпатична смес от ентусиазъм и огнева мощ, гарнирани с приличен разход (8.8 – 9.8 в моя случай). Смислено развитие открих и вътре – качеството на материалите е отбелязало забележим прогрес, макар и само по стандартите на марката.

Агресивният подход към ценообразуването и добрите остатъчни стойности със сигурност ще привлекат потребление към версиите с двойно предаване, дори на нашия скромен, лишен от покупателна сила, нанопазар.

При целия чар на бойкото си, алтернативно излъчване обаче, предното предаване е далеч от сегментния стандарт за поведение и управляемост. Нека опитам така: Mitsubishi Eclipse Cross е смел и способен, но лишен от маниери, ентусиаст.

В такъв контекст не ми е трудно да предскажа дефицит на тълпи от вдъхновени последователи. Въпреки че някои със сигурност ще му простят динамичните недостатъци, които дори чудесният червен Red Diamond не е в състояние да маскира, не съм сигурен, че ще го виждам често.

За десетте месеца в Европа са продадени точно 22 116. В България – уви, продължаваме да не знаем. 

Всичко, за което днес не остана време, е в сайта им.

Ето как: Dacia Sandero Stepway Limited TCe 90

Един къс курс по пазарен ръст

Лекцията – вместо увод 

    Когато мисля за Dacia, обикновено затварям очи и се понасям на кратко пътуване във времето…

Годината е 1999-а: изпадналата в кома от декапитализация румънска марка бе придобита от Renault Group за смешните 50 милиона долара. И как иначе: с модели, датиращи от времето на лиценза за Renault 12 (1969), колите на северните комшии не на шега приличаха на мъртви.

Ала случиха на човек: син на основателя на Международния валутен фонд, племенник на Жан-Пол Сартр и роднина на д-р Алберт Швайцер, главният изпълнителен директор на „Рено“ по това време, Луи Швайцер вижда в берящата душа румънска марка потенциал да се превърне в мост към френската пазарна интернационализация.

Историята започва през 1992, когато Volkswagen Group надделяват в търга за Skoda, а в Булон Биянкур приемат достойно поражението и продължават да сънуват колата за 5 000 евро, която да бъде „модерна, здрава и достъпна“. И въпреки, че по думите на Швайцер плащат „почти нищо“ за придобиването, във времето французите инвестираха почти 3 милиарда в нещо, което не само се превърна в европейски пазарен хит (тази година в Европа ще се продадат около половин милион при глобална цел 700 000), но отведе Renault в региони като Латинска Америка, Русия, Африка и Близкия Изток, превръщайки дръзката идея на мосю Швайцер в реалност.

Идеолозите зад продажбите в Миовени днес харесват феноменологията на „интелигентната покупка“ и паралела с бюджетни марки като Lidl, H&M и Rayanair. „Колите стават по-тежки, по-мощни и по-скъпи; Dacia е позиционирана обратно на тези тенденции“ – са думи на Силван Корсимо, оглавяващ продажбите и маркетинга на Dacia и гамата Renault Global Access (предимно ребрандиран Logan).

Така от смъртния си одър се роди марка, която през миналата година помогна на „Рено“ да продадат почти милион и половина от Global Access, налагайки я като прагматичен и рационален избор – вид първа стъпка към цивилизованата моторизация за много региони. Ето как една емблема без истински, технологично нов модел от 2012-а изнася кратката си пазарна лекция.

Sandero Stepway Limited

    Представлява един добре премерен опит в жанра на свободолюбието (увеличен просвет, „джипообразно“ излъчване) с едва доловим аромат на изключителност (приятен бежов металик, двуцветни колела, черен лак, контрастна тапицерия и климатроник), побиращо се в цена от 25 000. Всичко в тази ограничена серия очевидно е правено с мотото „повече за по-малко“ на ум.

Една идея по-комфортен от базовия Sandero, версията Stepway Limited следва дискретно поднесения фейслифт от 2017-а, който има всички шансове да ми хареса. И тъй като вече бистрихме преобилно базовия модел (който едновременно ме втрещи с квазиавтоматика си и респектира с достойната си обща концепция), днес ще се концентрираме върху разликите. 

Освен набиващите се на очи чисто визуални и естетични отлики, първата истински осезаема е лесното влизане – 40 милиметра повече се усещат. Както се усеща и контрастната тапицерия, гарнирана със 7-инчовия, чувствителен на допир дисплей на инфоразвлечението. Добавени са още финтифлюшки с информативно-разглезителен за суровата природа на скромното мини характер от рода на камера за задно виждане и климатроник. Седалките са все така плитки и къси, ала цветовете и шевовете им ги правят доста по-приветливи, дори в очите на неуморния търсач на кусури.

Добре познатият трицилиндров, 0.9-литров турбо бензин от Renault е вързан за 5-степенна, ръчна (слава богу!) трансмисия. Без да блести с нищо, представянето им в тандем е прилично, а механичната гладкост – напълно адекватна. Е, и днес няма да си кривя душата с твърдения, че е на средното за сегмента ниво: вибрации се просмукват през структурата и педалите на тежката малко над тон кола, а леката и не особено претенциозна скоростна кутия настойчиво напомня за безцеремонния френско-румънски подход към функционалността.

Хубавото е, че Stepway Limited се държи на пътя по-добре от стандартния хечбек: въпреки по-изразения наклон в завой, бързо осъзнаваш, че всъщност много малко е жертвано в името на одеждите на псевдокросоувъра (простете, Кирил и Методий чистия ми български). Отзивчивостта на окачването и волана са напълно поносими, а добавената височина прави само добри неща за оперативната ефективност в първичния инак характер на шасито.

Допълнителната вертикална амплитуда на колелата води със себе си повече отстъпчивост към безмилостната българска асфалтова реалност, без да лишава Н. В. Водача от така съществения контрол. Което превръща Sandero Stepway Limited в осезаемо по-удобна кола за обитаване (мислех да употребя и „каране“, но все пак ще се въздържа – не ме съдете строго) и на дълъг път.

На фона на минималистичините очаквания инфоразвлечението носи приятни изненади. Не, че прави нещо особено или е лишено от ограничения, но грамотната му функционалност е факт.

Това е методът, по който формулата на френските шефове – (съществуваща технология + минимум опции + преки канали за продажба + семпли и нестандартни методи за строеж на клиентска лоялност) - скъпи кампании² – ражда продукти като ограничената серия на Sandero Stepway. За него очевидно ще изхарчите около 10 000 над стандартния Ambiancе, но в замяна ще получите много повече, отколкото очаквате. 

Ето така се расте с 14% за 11 месеца.

Всичко по същество ще откриете в сайта им.