Колата на човека – развита във всяко отношение
Снимки: Renault Group |
Няма какво да го увъртам: обикновеният човек кара Duster. От 2010-а до момента производителят е
пуснал по пътищата около два милиона и половина в един постоянно нарастващ
производствен темп, който днес брои около 1000 дневно.
Въпреки че второто поколение вече бе към края на живота си и не предлагаше
хибрид, той стана най-продаваният европейски SUV сред индивидуалните потребители,
а с този по-умно изглеждащ и още по-практичен трети номер целта пред Dacia е да
се справи. Още по-добре.
Както многократно съм повтарял, привлекателността на Duster винаги е била в
простата, практична издръжливост – качества, с които в Миовени през последното
десетилетие завладяха тази пазарна ниша с достойна за завист вещина. И как
иначе: румънците коват основите на достъпността, пестейки от глезотиите на несъщественото,
което ги доведе до създаването на автомобили, безпрецедентно подходящи
за целта.
Обръщайки плочата от „чувства се евтино, но поне е евтин“, второто поколение отбеляза уверена крачка напред, докарвайки нещата
до една действително много прилична кола на несравнима цена.
Въпросът, който се върти в главата ми и днес, е как третият Duster се справя
спрямо предходното издание? Краткият отговор изглежда ясен: паркирайки сред
финалистите за кола на годината, новото издание изглежда по-добро почти във
всяко отношение. Да видим как…
Дизайн и стил
Нека от начало да се разберем: „Дачия“ не просто правят фейслифт на
версията от второ поколение: за първи път качен на CMF-B платформа, това е автентично нов автомобил. Модернизиран
както вътре, тъй и вън, придобил един несравнимо по-здрав, макар и не напълно
уникален дизайн, той, освен всичко друго, подобрява прагматично вътрешното си пространство.
При цялата му стегнато геометрична визуална убедителност мантрата на Duster –
всичко, което ви трябва и нищо, което не ви засяга – остава непроменена.
Е, без развитие не може и третата версия най-после е преминала към по-модерната
платформа на Renault, което ще рече, че техническият й преглед следва да се
слуша като албум с най-популярни хитове от творчеството им. Това е защото технологичните
основи тук се споделят с Renault Clio, Nissan Juke, а също Dacia Sandero и Jogger; за 2024 той получава и 1,2-литров, мек хибрид от
Renault Austral.
Преосмислената двуобемна, геометрична външност с висока линия на стъклата идва с послание
за устойчивост: Dacia прилагат предварително оцветена пластмаса за предпазните
панели, а долните странични прагове и арките на колелата са направени от здрав,
частично рециклиран и небоядисан материал, на име Starkle, чияато функция е да се драска, без да дразни.
Входна точка в гамата е добре познатият 1,0-литров двугоривен трицилиндров агрегат,
работещ на бензин и LPG, а 1,6-литровият пълен хибрид от Jogger и различните
рена върви единствено с автоматик. Е, жалко: дизелите паднаха в жертва на
Брюксел, но, слава богу, все още се смята за праведно да има Duster с двойно
предаване – очаквано най-вървежната му версия у нас.
Ако новото джипообразно на вид е по-едро от старото, то знайте, че не е;
във всеки случай не и много: под сантиметър е по-широк и по-дълъг от преди.
Една идея по-ниско, в комбинация с отличителните фарове и почти Jeep-овата си решетка, със сигурност изглежда някак
по-зло, или както казват в „Дачия“: „всичко съществено, без измишльотини.“
Вътре
Y-образните мотиви в екстериора се пренасят вътре – вентилационните отвори
правят впечатление веднага; модулните покривни рейки за багажник се завръщат, а
шестте ‘YouClip’ точки за
закрепване на разни безценни за пътуването ви неща позволяват на производителя
да изкуши клиентите си с каталог полезни аксесоари.
По-ниските нива на оборудване сивеят, но моят Extreme бе удостоен с щипка цвят в таблото, контрастни детайли и седалки с лого; изобилието от ниши и кутии – на ниво. Макар и модернизирани на цвят, обработка и текстура, пластмасите остават твърди и склонни към недотам комфортен тропот и резонанси при по-остри неравности и дълбоки аудио амплитуди.
Обаче работата вътре не опира само до нови материали: дигитализацията – нещо, от което не съм напълно сигурен, че Duster се нуждае, е вече тук. Ниските нива на оборудване имат аналогов облик с малък TFT екран в средата и стойка за телефон вместо централен дисплей – нещо, което, освен че повече отива на непретенциозната душа на тая техника, изглежда като по-надеждния подход. Освен дигитализирана пред мен, колата ми бе с обърнат в посока капитана 10,1-инчов, чувствителен на допир дисплей на бордовата мултимедийна система. И двата изглеждат прилично и работят сравнително добре, но, освен по-претенциозната му графика, така и не усетих добавената стойност от екрана пред водача.
Очакванията ми върху централния дисплей бяха да видя версия Google на
системата в последните рена, но Duster всъщност използва правен по поръчка
интерфейс, който логично е по-евтин и не следва коловоза на Renault. Сравнително
елементарен и прост за навигация, ала също така и доста бавен: дефицитът на
процесорна мощност е очевидната причина – икономията е мащеха на
производителността. Музиката не харесва FLAC формати, а след изваждането му върху USB-то ми невидима ръка беше създала фантомни
празни папки.
Нещо и за похвала: навсякъде, където има значение, в „Дачия“ държат на копчетата:
физически панел управлява вентилационната система; група физически бутони има и
вляво от волана, както и в самия него. Един от тях настройва всички т. нар. системи
за подпомагане на водача (част
от които с постоянната си и несръчна намеса са по-скоро тежка досада, отколкото
полза) на персонализирана
настройка, което всъщност е начинът, по който – с променлива успеваемост,
признавам – постепенно започват да работят всички съвременни коли.
Инженерите твърдят че миграцията към новата платформа им е позволила да
създадат по-богато вътрешно охолство при сходна площ. И не лъжат: с малко
повече пространство за краката, пътниците отзад действително дишат по-леко, а
обемът на багажника е набъбнал до 478 литра.
По заповед от Брюксел
И за голямо съжаление на моите български колеги Dacia се отричат от дизела
в най-популярната 4x4 версия на Duster. Това става в полза на рехав двугоривен трицилиндров
турбо бензин със 100 коня, 6-степенна ръчна скоростна кутия и два резервоара по
50 литра, даващи му за сметка на това теоретичен пробег в порядък 1400 км.
Другите версии включват предно и двойно предаване на микрохибридния TCe 130
и Hybrid 140, който използва новото, по-пестеливо задвижване, комбиниращо
1,6-литров бензинов агрегат с 94 к.с. и два електромотора (49 + стартер-генератор) с общо 140. Hybrid 140 е автомобил
с два педала, който е до 80% електрически в града и използва 20% по-малко
гориво от конкуренцията. Дължи се на така наречената
„серийно-паралелна архитектура“, даваща възможност за най-широко комбиниране на
трите агрегата с цел намаляване на въглеродните емисии, потегляне по подразбиране на ток включително.
Принос в крайния резултат има и разработената от Renault DP World F1
многорежимна, несинхронизирана, четиристепенна трансмисия без конвенционален
съединител.
Ако поемете дълбоко въздух, свалите пулса, разтоварите адреналина още преди
тръгване и оставите на електромоторите да носят напрежението, хибридът е
приятно гладък. Проявите ли малко повече напрежение или решителност – казано по
друг начин, всяко по-динамично каране
или дълги участъци изкачване – знайте, че е предразположен към объркване и
нестабилност. Така, стига да стоите далеч от магистралата, той има потенциал за
много пестеливост – 6.5/100 в моя случай.
Веднъж натиснали десния педал до пода и изчакали излизането от
първоначалната му мъртва точка, усещате как, за да изпревари, Duster сваля поне две предавки, но всъщност е
прилично бърз, стига да не е натъпкан до козирката с хора и потреби, естествено.
Ако мога да обобщя, хибридът не обича да го юркат: демонстрира го не само с
напрегнатия звук под напрежение, но и с не особено похвалната гладкост на
трансмисията си, което само ме подсеща, че най-популярен тук действително ще
бъде TCe 130 с двойно
предаване. Без да е от първостепенно значение, нещо сходно подсказва и ускорението до
100 (10,1 секунди), което е с някоя и друга десета по-бавно
от бензина с предно предаване и логично се дължи на 76-те килограма разлика в
теглото (1380 срещу 1304 кг) и трасмисиите.
На път
Dacia ме подтикна да я поведа на различни маршрути: от много живописна
кариера, северно от Балкана, до лошия междуградски асфалт и нивите на инак
гладка Тракия.
Ревизиите по инак пределно простото окачване водят до подобреното му
справяне с големи неравности при ниска скорост, каквито по волята на Пътната
агенция изобилстват из Отечеството. За щастие воланът, макар и с добре познатия
си индиректен нрав, има някак повече власт около позицията право напред – добре
дошло на магистрала. Цялостното впечатление от управлението е много
по-прецизно, елиминирайки клатушкането и колебанията, които мъчеха предходния
модел. „Дачия“ мъжки устояват на изкушението да инжектират третото си поколение
с фалшива спортност, нищо че наследения от
последните рена волан подсказва нервност, с която днес нямаме нищо общо.
Както стана дума, шумът от пътя е забележимо по-нисък, а подобреното
поемане на вертикални неравности с по-голяма амплитуда е само в полза на вече
приличния комфорт при возене. Подобреното управление се отразява и на по-продължителното
гълтане на километри без умора, а способността за движение по магистрала е в
рамките на благоразумното приличие: тиха и гладка при едно условие – да не изпадаш в излишна еуфория.
Новият Duster е запазил сравнително мекото пружиниране на стария модел,
което прави возенето му с преобладаващ плюшен нрав, дори когато чувам тропотът
на 18-цоловите колела из дупките.
Е, със сигурност няма да предизвика G-класа или Ineos Grenadier, но може да се движи по
доста остри пропадания, да катери хлъзгави хълмове и да използва контрола на
сцеплението, за да се измъкне от ситуации, в които едното колело виси във
въздуха. При някои препятствия контролът на сцеплението е шумен и свалянето на
предавка би било по-уместно, но Duster със задвижване на четирите колела може
да бъде изненадващо полезен извън асфалта.
Колата на човека – да завършим
Е, продължава ли Dacia
Duster да бъде всичко, от което се нуждаем?
С някои от добавените в трето поколение дрънкулки – част доброволни, като
дисплеите, част принудени, като „помощта“ за поддържане на лентата – той сякаш
има склонността да кривне към предлагане на повече, отколкото ви трябва, или пък
действително желаете, плащайки по един или друг начин за това.
Без да изпадам в дълбока философия за толкова компактен (4,34/1,81/1,66 м) SUV, в крайна сметка тази лишена от суета кола е не
чак толкова далеч от много други в нейния сегмент, а същевременно струва значително
по-малко (с всичките й финтифлюшки версията, която карах, бе в порядък малко над 58 000) – факт, с който няма начин да се спори.
Половин година, откакто е в продажба, първите собственици би следвало да са
едни доволни хора: нали това е тя, Dacia Duster – колата на човека.
Всички подробности, за които не ми остана време, ще откриете в сайта им.