Казусът PHEV в овощарството

Ерозията на зарядния хибрид

    В страните с утвърдено автомобилно потребление plug-in хибридът (PHEV) изглежда като идеалният отговор на електромобилната дилема: черпите ток от батерията за местни нужди и използвате конвенционалния двигател на дълъг път.

Вездесъщите европейски политици обаче недолюбват идеята и са създали строги въглеродни емисионни правила, за да принудят производителите да го изоставят. От една екологична група ги наричат „фалшиви електрически превозни средства“; изпълнителният директор на Tesla Илон Мъск също не ги харесва, като ги презира като земноводни или преходни. Продажбите в Европа намаляват, но американците купуват повече зарядни хибридни и популярността им досега не е привлякла вниманието на нито един изявен политик. Калифорнийските регулатори, смятани от някои за безмилостни и твърдоглави в стремежа към електромобила, показват неочакван разум, подкрепяйки предимствата на PHEV в надпреварата за екологичност.

Потребителите, обмислящи да пръснат сериозни пари за електрическа кола (истински едновременно евтин и използваем електромобил на мен все още ми предстои да видя), ще се сблъскат с много негативна реклама. Е, да, на хартия теоретичната им производителност звучи вълнуващо и изборът вече е много голям, но може ли да се вярва на технологията? Какво стана със задвижването, което позволява прилично градско каране само на електричество, давайки някои права за гордост от приноса в спасяването на планетата и същевременно прогонвайки тревогата за пробега?

Зарядните хибриди комбинират двигател с вътрешно горене с малка батерия и електрически мотор, за да лишат от грижи по-дългите пътувания; по-малката батерия намалява разходите, както и употребата на потенциално вредни изкопаеми като литий, кобалт, никел, графит и манган.

Неустоима? Грешка

    Като изключим цената им, за която днес нарочно няма да говорим, сигурно ще се изкушите да си помислите, че това е неустоима комбинация. Ала грешите, европейските зелени лобисти ги мразят: те убедиха Европейския съюз и националните правителства да забранят продажбата на нови хибриди към 2035 г.; въпреки споровете, Великобритания все пак ги забрани от 2030 г. Какво точно ще стане с всички тези крайно прибързани и зле обмислени регулации в перспектива естествено е трудно още да се каже, поради което опростяваме разговора с още едно ниво, избягвайки днес и тази тема.

Базираната в Брюксел организация за екологични кампании Transport & Environment (T&E) е категорично против, заявявайки, че твърденията за екологичност на зарядните хибриди са преувеличени и те не бива да се допускат:

„Години наред емисиите на plug-in хибридите се базираха на нереалистични условия на шофиране. Новите правила (затягащи емисиите на CO₂ в ЕС през 2035-а) отразяват реалността, че PHEV замърсяват много повече, отколкото производителите на автомобили твърдят. Правителствата, които все още стимулират покупките на тези фалшиви електрически превозни средства, трябва да спрат вредните субсидии сега“, писа инженерът по емисиите на T&E Анна Крайнска в скорошна публикация.

Тя има няколко аргумента, първият от които е ограничен. Че с нелепите си твърдения за разхода на гориво на PHEV производителите са най-лошите си врагове е факт. Крайно преувеличените им твърдения за разход на гориво обикновено разчитат на фриволни предположения за използването на ток към ДВГ. Единствените числа, които в крайна сметка имат смисъл, са автономията на ток и разходът на термичния агрегат след изтощаването на малката батерия, който трябва да обезпечи автономия в порядък 500 километра.

Втората й точка се отнася до европейските правителствени субсидии, предоставени за зарядните хибриди, които провокираха скандал, но не би следвало да ерозират аргумента за индивидуалните потребители на масовия пазар. Факт е, че някои корпорации са се възползвали от държавните субсидии за покупка с цел да напълнят своите хибридни автопаркове. И проблем има: тези потребители на служебни автомобили пълнят резервоарите за сметка на някой друг и нямат стимул да използват технологията според първоначалния й замисъл. Зареждайки изкопаемо гориво, без да обръщат внимание на електрическия капацитет, не постигат нищо повече от това да дадат възможност на T&E да каже, че този тип превозни средства са дори по-лоши от техния конвенционален еквивалент, тъй като добавената батерия и теглото на електромотора означават, че общите емисии на CO₂ са по-големи.

Данъчните регулатори

    Това подлежи на корекция от данъчните регулатори, настояващи за максимално използване на електрическия капацитет или инсталиране на възможност за т нар. „гео-ограда“, която може да изключва двигателя с вътрешно горене в градска среда, ако батерията е заредена, разбира се. По всичко личи, че ограничаващите регулации ще лишат милионно европейско индивидуално потребление от достъп до тази концепция за свързване на технологиите. В Европа да, но не и в Щатите.

Глобалният автомобилен анализатор в JATO Dynamics Фелипе Муньос се съгласява, че регулаторите подвеждат купувачите на автомобили в Европа: „Проблемът със зарядните хибриди е друг пример за това как лошата политика може да съсипе една индустрия или най-малкото да не съответства на нормалното развитие на която и да е индустрия. Фактът, че Комисията реши да забрани plug-in хибридите в бъдеще, доказва, че има малка връзка между хората, които определят правилата в Европа, и хората, които правят автомобили“, каза Муньос.

И продължава: „Зарядните хибриди са отлична алтернатива за екологично шофиране в града и пътуване по-далеч без проблеми с пробега. Да, има шофьори, които не използват правилно технологията, но регламентът трябва да вземе предвид тези конкретни случаи, вместо да наказва цялата общност. При все това, правилата са си правила и въз основа на тази забрана не очакваме голям търговски напредък от тези автомобили. Всъщност през първата половина на 2022 г. техните регистрации в Европа са намалели с 12% (22% през юли, допълвам аз) и са надпродадени от чисто електрическите автомобили. Тази тенденция ще продължи, въпреки че технологията става все по-важна за продажбите на премиум марките. През първата половина на 2022 г. те например представляват 37% от европейския обем на Volvo, 27% от Land Rover, 34% от DS, 25% от Seat/Cupra, 42% от Jeep, 20% от BMW, 19% от Mercedes.“

Според консултантите LMC Automotive, в Германия субсидиите за зарядните хибриди намаляват и продажбите ще спаднат: „PHEV подлежат на неизбежно притискане. Че те имат преходен характер, винаги е било мнението на LMC и общоевропейската ни прогноза за тях показва, че търсенето им е на или близо до пика и с течение на времето ще намалява бавно, като в крайна сметка ще станат излишни или принудително (от ЕС) ще прекратят съществуването си от 2030 г. нататък“, четем в техен доклад.

Schmidt Automotive Research заяви, че през първата половина на 2022 г. електрическите превозни средства са завладели 57,7% от BEV/PHEV електрифицирания пазар в Западна Европа.

Батерията бие хибрида

    „С напредването на втората половина на годината се очаква чисто електрическите модели да продължат да се отдалечават от хибридите, като производствените мощности на BEV увеличават производството на фона на голямото натрупване на поръчки“, пише Schmidt Automotive.

С 22 884 продадени Ford Kuga PHEV бе хибридният шампион на Западна Европа през първата половина на годината, следван от Peugeot 3008 с 18 529. Повечето от останалите добре представящи се са премиум автомобили като BMW Серия 3, Volvo XC40 и Mercedes GLC.

Инвестиционните банкери UBS казаха, че спирането на зарядните хибриди ще окаже сериозно влияние върху премиум германците: „Ако PHEV субсидиите трябва да бъдат премахнати в края на тази година, немските премиум (производители), преди всичко BMW, вероятно ще бъдат негативно засегнати поради силната зависимост от това задвижване. Продажбите на PHEV вече започнаха да намаляват и очакваме значителен допълнителен спад през 2023 г.“, се казва в доклад на UBS.

В САЩ изглежда се случва точно обратното.

През август Ню Йорк Таймс излязоха със статия, озаглавена „След загуба на благосклонност към електрическите автомобили, зарядните хибриди печелят терен“. Там четем, че според Wards Intelligence в САЩ миналата година са били продадени 176 000 зарядни хибрида, спрямо 69 ​​000 през 2020 г.; тази година продажбите им могат да достигнат 180 000 при общ пазарен спад от над 1 милион.

   Източник: California Air Resources Board

Калифорнийският борд за въздушни ресурси (CARB) актуализира указа си за превозни средства с нулеви емисии и предлага да автомобилните производители да увеличат продажбите на леки батерийни електромобили, електромобили с горивни клетки и така наречените „силни PHEV“, достигайки 100% през 2035 г. Имайте предвид, че от 2026 г. „силните“ зарядни хибриди ще трябва да отговарят на много по-строги изисквания, включително по-дълъг изцяло електрически пробег от 80 километра.

Това е и причината, поради която зарядните хибриди не отпаднаха от окончателното решение на борда, а то е важно, защото към днешна дата 17 щата са приели всички или част от калифорнийските разпоредби за превозни средства с ниски и нулеви емисии, както е позволено в Раздел 177 от щатския Закон за чистотата на въздуха. Заедно те представляват около 40% от американския автомобилен пазар.

Затопляне

    Според Mercury News от Сан Хосе, Калифорния, CARB се затопля към ролята, която plug-in хибридите могат да изиграят в прехода към изцяло електрически превозни средства. Вестникът каза, че бордът вероятно е готов да приеме „ограничен брой високоефективни PHEV“, включително приблизително 80-километров реален, изцяло електрически пробег.

В статия, озаглавена „Калифорнийският борд за въздушни ресурси подкрепя Plug-In хибриди след 2035 г.“ четем, че CARB се съобразява с шофьорите без достъп до домашно зареждане и живеещите в отдалечените райони: „Автомобилистите без достъп до домашно зареждане могат да проявят все по-голямо нежелание да купуват електромобили, ако наличността на публично зареждане се окаже недостатъчна. Зарядните хибриди ще им позволят да продължат да разчитат на лесно достъпен бензин. Хората в селските райони, които обикновено шофират на дълги разстояния, също ще гравитират към PHEV, знаейки, че пестеливият бензинов двигател на хибрида винаги ще им осигурява адекватен пробег“.

В светлината на предстоящата енергийна суперкриза европейците може съвсем скоро да поискат регулаторите им да имат сходен разум и да се съобразяват с техните нужди, вместо да се вдъхновяват от крайни политици и зелените лобисти.

Д-р Дейвид Тътъл, научен сътрудник в Университета на Тексас към Енергийния институт в Остин, се съгласява, че PHEV ще бъдат важни в селските райони, където електрическото зареждане може да е оскъдно. Огромното използване на пикапи с ДВГ в селското стопанство и тяхната способност за теглене не са лесно постижими с електричество: „Ключовата цел е как да се намалят действителните емисии. Добре проектираните PHEV, използвани по правилния начин, могат да помогнат“, смята той.

Тук ключовата фраза е „намаляване на действителните емисии“, през целия жизнен цикъл на продукта при това – цел, която, знаем, подлежи на постигане с разнообразни средства.

Българският принос

    Както постоянно говорим тук по един или друг повод, хибридният български автомобилен контекст е едновременно лесен и труден за оценка. Лекотата произтича от обстоятелството, че липсват базови предпоставки за пазарен успех на този тип задвижване: всички подлежащи на измерване ветрове са насрещни, мерки за управление на пазарните процеси под формата на стимулираща държавна намеса (отношението ни към електромобилите, характеризиращо се с непоследователно, лишено от концепция бездействие, не е пример за подражание) няма, а на автомобилния си парк гледаме с примитивизъм, напомнящ отношението на древните към природните явления – дело на свръхестествени сили, подчиняващи се на своя божествена логика и поради това неподатливи на човешка намеса. Тази предпоставка, съчетана с фундаменталната и последователно култивирана липса на институционална експертиза, води до логично следствие: нито можем да измерим както трябва дела на зарядните хибриди, нито пък да наблюдаваме нещо повече от символичното им присъствие. Толкова по лесната част.

Трудната е свързана с обстоятелството, че данните от ACEA, в които България присъства със забележката, че числата са по оценка на ААП (а тя е неточна и непълна, тъй като се базира на неподлежащи на проверка данни от членовете й) демонстрират следното: за първото полугодие на 2022-а тук са продадени точно 56 plug-in хибрида – спад с 5,1% в сравнение с миналата година. Това – освен, че е 8,66 пъти по-малко от електромобилите – напомня още веднъж, че по данните от МВР (при целия им несъмнен напредък, който не бива да се подминава) има работа за едно поколение, ако ще се придържаме към досегашния темп. Така животът на зарядния хибрид тук е всъщност немислим отвъд корпоративните програми за социална отговорност, по силата на които средния и по-висок мениджмънт кара някой и друг хибрид с контакт. Това стига за дял от 0,38% в продажбите на нови леки автомобили при средно 8,7% в ЕС, а изводът, че в България няма предпоставки за съществуване на този вид задвижващи системи е категоричен с очевидността си. Ако не друго, отношението ни поне не е двойнствено.

    В контекста на поредните предсрочни парламентарни избори програмите на основните партии с шанс за влизане на пл. „Народно събрание“ № 2 не дават кой знае каква надежда, че на българската моторизационна проблематика може се гледа с трезв, експертен поглед. А и сега макропроблемите са други – една идеална предпоставка за бездействие. От подхода към най-общите формулировки (в единични случаи) или пълното мълчание по темата (преобладаващият лад) става ясно, че в единици от кандидатите за доверието на българския избирател виреят леки като хелий представи и шаблони, от които най-общо се разбира, че електрическа мобилност и декарбонизация са еднозначни, праволинейни и безалтернативни синоними, които очакваме да паднат от небето. 

Как и с какви ресурси ще се стигне до мечтания въглероден неутрелитет през 2050 е напълно неясно, а такъв факт като текущото домодерно състояние на екосистемата на българската мобилност изобщо и миграцията й в модуса на утрешния ден с оглед българските специфики просто не съществува – това е фактология от една реалност, за която място в родните ни политически глави не е останало.

По тази причина не бива да се изненадвате, когато прочетете новини като тази за миграцията на електромобилното производство на „Син Карс“ от Русе в Гюргево. По гигантските автомобилни индустриални стандарти Росен Даскалов може да е нанопредприемач, но поведението му е безпогрешен лакмус за шансовете на един малък, но реален автомобилен производител с трезва бизнес мисъл да постигне положителен икономически казус в неграмотно структурирана среда.

–

    Всичко друго са кухи приказки и преоскъдни, лишени от базова просвета, пожелателни клишета, които нямат и амбицията да я придобиват, а истинският български разговор за това по кой точно овощарски метод ще ашладисваме „Зелена сделка“ върху стеблото на изсъхналия български автомобилен корен предстои. Остава и да доживеем смисленото му начало.

HELP! – 2/3 от 2022

 Не е до „глупавия сезон“, нещата са в порядък по-сериозни

   Така пишат гневните норвежци на Илон Мъск: звучи все пак доста любезно предвид ниското качество на продукта и
примитивната организация на услугите зад него. Какво ли ще е, когато и на жълтите жилетки им омръзне от тая субсидирана
надменност...

     Този път категорично нямах колебание как да подредя прегледа на месец август, защото на помощ се притекоха събития, които на пръв поглед нямат връзка, но са част от по-сериозен, пряко касаещ ни, контекст. Да караме наред.

В рамките на последните седем дни от месец август американският щат Калифорния, който е с претенциите да бъде едновременно най-големият автомобилен потребител и авангард на американската четириколесна култура, обяви новата регулация на CARB (California Air Resources Board), според която от 2035 г. всички продавани в щата автомобили не бива да отделят парникови газове от типа на въглероден двуокис, а пътят до тази дата е осеян с междинни цели, започващи от 2026-а.

Само шест дни по-късно независимият калифорнийски мрежов оператор, поддържащ щатската електропреносна мрежа, издаде серия от бюлетини, предупреждавайки за „екстремна жега“ по време на празничния уикенд за Деня за труда, която „вероятно ще натовари мрежата с повишено енергийно потребление“. В тази връзка от оператора помолиха гражданите доброволно да намалят електроенергийното си потребление, избягвайки „използването на големи уреди и зареждане на електрически превозни средства“ по време на пиковото потребление от 16 до 21 часа. Дотук добре: това далеч не е първото подобно предупреждение, което и незабавно бе осмяно като „шега“ от републиканци в Камарата на представителите, а сложени едно до друго, двете съобщения спокойно биха могли да влязат в категорията най-луда двойка водещи автомобилни новини от седмицата.

    Буквално по същото време недоволни собственици на Tesla обявиха гладна стачка с надеждата да обърнат внимание върху хроничните проблеми с качеството на колите си, лошата комуникация с клиентите и примитивното ниво на сервизно обслужване в хладния норвежки електромобилен рай. Емблематичното подреждане на колите им, с които изписаха HELP, обиколи света, но не това е най-същественото, а обстоятелството, че с дните, в които на привилегированата електромобилна емблема изглежда й бяха прощавани всякакви груби фалове в името на едната религиозна въглеродна праведност изглежда свършено. Дали и какво точно ще благоволи да отговори Свети Илон на въстанническата си скандинавска конгрегация тепърва има да четем.

Събития като тези те карат неволно да се сещаш за „Дизелгейт“. Да, той бе грешка и виновниците си платиха (и все още плащат) скъпо. Най-просто казано, тяхното престъпление се изразяваше в това, че лабораторните емисионни тестове показваха едно, а в действителност те бяха нещо друго. И да, това нарушава правителствените регулации и води до големи глоби и затвор, а системата показа, че работи.

А сега си помислете за сценарий, при който се твърди, че емисиите при шофиране са едно, а всъщност са съвсем друго, само че този път в измамата са намесени правителствата. Е, при такова положение проблем няма, защото правилата не се нарушават и представлява точно описание на ситуацията при „превозните средства с нулеви емисии“, определяни като 0 CO₂. И тъй като никой не си навлича проблем по този начин, последствията биха могли да бъдат много по-лоши от „Дизелгейт“. Защо? Защото не следват проверки и баланси: просто голямо производство на CO₂ се замита под прословутия килим.

И така възниква логичният въпрос: предстои ли „Батериягейт“? И отговорът е, че никак не би било лошо; защото хората доказано сме склонни да напасваме реалността към убежденията си, вместо да приемаме фактите, които им противоречат. Леон Фестингер го е нарекъл когнитивен дисонанс. Колко е вероятно? Ако се облегнем на историческия опит от най-различни области на човешката дейност, никак не е за подценяване. И колкото по-скоро, толкова по-малки ще са щетите от колосалната заблуда, а и електромобилите най-после ще заемат истинското си полезно място в шарената матрица на реалната транспортна декарбонизация.

     Размишлявам аз по тези теми и защото вече сме в предизборна кампания, чието противопоставяне този път ще се върти около възгледи за геополитика и енергетика, докато гръбнакът на българската транспортна система и състоянието му отново ще останат облечени в заучени блуждаещи изречения от вчерашния ден, чиято днешна неадекватност, както сме правили много пъти, тук ще осъзнаем вдругиден. А до тогава партийните програми ще са пълни с оскъдни, общи и дълбоко празни приказки, подсказващи както техния доказан дефицит на експертиза и заинтересованост, така и нашите – на автомобилния отрасъл – нежелание и неспособност да говорим за проблеми с подобаващи сериозността им характер, разбиране и острота. Е, както би казал Остап Бендер – тук не е Норвегия!

Иначе, както виждате, в картината на българския автомобилен пазар промени няма и не могат да се очакват, докато продължаваме да (не)правим същото: дефицитът и литналите до небето цени на вторичния пазар отблъскват бедното му потребление, а новият е изкривен от последствията на компонентен дефицит, шоково поскъпване и вече неадекватни инструменти за измерване, поради което демонстрираме все още известен годишен ръст. Част от добрите новини извън нас е, че с разхлабването на пандемичните мерки несъпоставимо по-мощният Китай изглежда най-после се възстановява, а Франция е с първи месечен ръст (4%) от ноември 2021 г.

Споменаването на Франция ме подсеща, че в последния ден на август френският „Льо Монд“ излезе с информацията, че Citroen и Polestar са уредили спора за търговската марка на скандинавските електромобилисти, заради който те не можеха да продават на галския пазар от 2020-а. „Ситроен“ се аргументираха успешно във френски съд, че логото на Polestar наподобява историческия дизайн на двойния шеврон, който се използва от 1919 г., както и този на DS Automobiles, а купувачите биха могли да се объркат от приликата. И така вратата пред шведите най-после се отвори.

Фактически нито една от графиките, илюстриращи 2/3 от годишните ни автомобилни пазарни резултати, не говори за промяна: изпаднали сме в очевиден ступор, в който едни се молят времето на незапомнените им исторически маржове да продължи, а други се чудят какво толкова има в тия коли, та цените на движимото имущество настигнаха недвижимото. А в това време автомобилната ни екосистема деградира до незапомнени исторически дълбочини.

Поради предизвиканата от компонентния дефицит пазарна деформация, всякакви традиционни класации изгубиха смисъл: просто в момента се представят най-добре онези, които са способни да доставят. И от пръв поглед се вижда, че това преди всичко са азиатски марки, докато Dacia постепенно се окопитват от загубата на най-важния си тукашен модел.

     Електрическа мобилност по нашите земи няма: с дял от 0,20% от автомобилния ни парк електрическите превозни средства са безкрайно далеч от европейските реалности, а с прогнозирания от служебния финансов министър 11-милиарден дефицит ми е някак обяснимо трудно да си представя как ще отделим необходимите мозъчни клетки и финансов ресурс за безкрайно отлаганите декарбонизационно-обновителни мерки в тази грозна българска грамада от подвижен скрап. Не по-лесно ми е да си представя как ще справим с формулирането им, а именно да назовем проблема в цялата му сложност и направим нещо смислено за най-примитивния автомобилен парк в Европа, който от инструмент за модернизация превърнахме в заплаха за националната си сигурност.  Напълно съм се разделил с тая утопия, но още не съм духнал пламъка на надеждата за изненада.

–

     И не, не е до „глупавия сезон“*; нещата са в порядък по-сериозни. Както казваше баба, става дума за спасение от себе си, което, знаем, е една от невъзможните задачи на битието.

      HELP!

*Бележка:
Cambridge Dictionary: „Време от годината, обикновено през лятото, когато, поради липсата на важни политически новини, вестниците са пълни с маловажни истории.“

В нова бразда: Dacia Jogger

Това вече не е просто скромност

   Снимки: S.C. Automobile Dacia S.A.

Въведение

    През последните години автомобилната индустрия изпитва дефицит на щедрост откъм приказки за шеметен търговски успех. Ако изобщо има някакви, то те са по-скоро сред бюджетните емблеми, но нито една не е по-значима от тази на румънската марка на Renault Group, Dacia.

Модерната история на съседския бранд след приключилото през септември 1999-а придобиване от Renault започва през 2004 с пускането на разработеното в околностите на Париж първо поколение Dacia Logan. Продажбените числа впоследствие бързо се ускориха, а от 2014 насам позициите им се консолидираха стабилно над отметката от половин милион годишно.

Под формата на Sandero хечбек прездунавската марка вече има един от трите най-популярни модела в Европа, а неотдавна представи и първия си електромобил – Spring. Не е зле за производител, за който малцина извън Източна Европа само преди дванайсетина години изобщо бяха чували, не мислите ли? Това е и основната причина да придобият смелост, която ги освобождава от потребността да се водят по тенденциите, на които много масови марки робуват, напускайки сегмента, за който днес говорим.

По своята същност Dacia Jogger e хибрид между ван и комби в С сегмент, с авантюристична външност, даваща му възможност да завладее парче автомобилен пазар, което мнозина отписаха. Помислете само за Ford C-Max, Renault Scénic и Opel Zafira, чието място в портфейлите бе узурпирано от кросоувъри и SUV.

Както личи от външния му вид, той не е традиционният еднообемен ван и има малко общо с произвежданите в Мароко популярни свои предшественици Lodgy и Dokker: от външния стил през платформата до интериорното си оформление Jogger оре в нова бразда. Правейки го както стилистично, така и технически, той влезе в България със стартова цена от малко над 31 000 лв., която за най-амбициозната версия Extreme не надхвърля 42 000 – под прага на всякаква мислима конкуренция.

До появата на 1,6-литровия хибрид догодина, най-новият румънски модел се предлага с две версии – бензинова и двугоривна – на трицилиндровия турбо бензин от семейство HR и три нива на оборудване, от които днес общуваме с Extreme във версията му със 7 седалки. Има и такава с 5.

Jogger

    С дължина от 4,55 Dacia Jogger е една идея по-къс от типичния ван в С сегмент, което видимо не му пречи да предлага използваемо пътническо пространство за до 7 души. Висок малко под 1,70 и с 20 см. пътен просвет, той е с профил, по-висок от типичните комбита и с графично акцентираните си черни колесни арки, находчиво функционални покривни релси, смело оребрен преден капак и големи колела представлява нещо от фауната на авантюристичните возила, живеещи отвъд асфалта, но не много.

   Потенциалът на Jogger в гамата на Dacia е очевиден

Горната линия на предното стъкло има извивка, която не съвпада с тази на задните стъкла след В колоната и така колата изглежда сякаш е правена от два екипа, които не са успели да се срещнат точно по средата. Този ефект естествено е търсен и целта му е да подобри пространството и видимостта отзад, препращайки ни визуално към Skoda Roomster.

В Миовени обаче са решили да спрат дотук: Jogger няма нито двойно предаване, нито офроуд режим на системите за контрол на сцеплението, нито всесезонни гуми. Платформата CMF-B може и да е ограничаващ фактор в някои от тези направления, но със сигурност не е лимит в съотношението цена/качество, което е централно за позиционирането на Jogger. Това е същата архитектура, на която живее Logan III, а върху леко подобрения й вариант са разположени рената Clio и Captur.

От всичко това следва заключението, че механичният аранжимент е дълбоко конвенционален: напречно разположен двигател под предния капак, 6-степенна механична скоростна кутия и окачване, комбиниращо макферсън отпред с торсионната греда отзад.

Тук простотата определено е спестила тегло: с едва 1205-те си килограма Jogger е с над 200 по-лек от най-лекия Volkswagen Touran, но позволява да го натовариш с над 650 килограма, както и да му закачиш 1,2-тонно ремарке със спирачки. Естествено, че тук няма да видите стада от джогъри да теглят големи каравани, но с по-малка или палатка на колела ще се справи.

999-кубиковият турбо бензин произвежда 110 конски сили мощност и 200 нютон-метъра въртящ момент в тесния диапазон 2900-3500 оборота. Задвижване с два педала ще осигури 1,6 литровият хибрид от Clio E-Tech, който предстои да видим догодина.

И така, от широката предна решетка през здравите арки на колелата и черните „Extreme“ акценти до прегънатата горна линия на страничните стъклата и почти вертикалното задно, общият вид на Jogger е приятно функционален с умерена доза дух на лишено от суета свободолюбие.

Интериорът

    Въпреки очевидното старание, интериорът не е най-просторното 7-местно пространство за възрастни, с което можете да се сдобиете, ала същото важи за куп други компактни пътнически возила. Но: надмогвайки присъщата си скромност, вътрешността е приятно контрастна, с двуцветни шевове и широка текстилна лента, разделяща дискретно ориентираното към водача арматурно табло на две по вертикала: информационният поток, обслужващ карането (инструментален панел и 8-инчов централен дисплей) е отгоре; бутоните за управление – под тях.

Общото впечатление е за крачка напред в многофункционалността, сносната, приемливо-компромисна приятност, прицелена в покриването на практичните потреби от модерния живот. Усещането, че колата е базирана на мини от В сегмента получавате, когато седнете зад 4-спицовия й кожен волан: чувствах се някак кацнал там. Въпреки, че долната част на седалката е леко къса и странично плитка, пространството за краката ми е предостатъчно и зад волана се намествам добре. Освен висока, шофьорската седалка е и някак гъбеста в омекотяването си, и лишена от лумбална опора. Това е от онзи вид седалки, които заплашват да приспят задните ти части на дълъг път, въпреки че с моите това така и не се случи.

Преместите ли втория ред седалки леко напред, на третия ще откриете почти също толкова пространство за краката си, нищо че ще се чувствате като в маршрутно такси. Разумни по размер и достъпност са задните места, въпреки че пространството за коленете е ограничено, когато седя зад себе си. Облегалките им не просто се сгъват, а цялата седалка се превърта около основата на предния си ръб, така че двамата на третия ред буквално да се ширят. Седалките там се вадят индивидуално, лесно и са леки, отваряйки дълбоко товарно пространство.

Качеството на интериора надминава повечето от разумните очаквания; материалите в кабината изглеждат и се усещат обикновени, твърди и възгруби на места, но общият стандарт е напълно приемлив, имайки предвид цената.

Добре би било, ако звукът на вратите е малко по-малко кух при затваряне, а компромисите със себестойността – не така очевидни тук-таме, но истината е, че дори в тях няма нищо неприятно. Същевременно задачите по второстепенната практичност (пространствата за съхранение, захранването, поставките за чаши и частичното отваряне на стъклата в третия ред) са решени добре.

Върховото инфоразвлечение е организирано около навигационна система в 8-инчов дисплей с базова, но прилична графика и функционалност, както и Wi-Fi смартфон репликация за Apple CarPlay и Android Auto; USB портовете са два. Системата е просто структурирана, лесна за използване и отзивчива; звукът от шестте й говорителя не се отличава с особени качества, но и не дразни с ограниченията си, така че всичко тук е на нивото на очакванията, което е съвсем достатъчно.

Да се раздвижим

    Трицилиндровият еднолитров бензин звучи така, сякаш няма да му стигнат сили да се справи с гъвкавостта и работната етика, присъщи на Jogger, но в движение се оказа на нивото на транспортната задача. Възгруб на празен ход и не така охотно развъртим над 5000 оборота, както някои свои събратя, той е добър за дълъг път: има изненадващо полезен въртящ момент в средния диапазон, което позволява на колата да изтегля стабилно средните и дълги горни предавателни числа при изкачване и ускорение от ниски обороти и дава много за усещането за обща безпроблемна и лесна управляемост.

Даките спокойно могат да обмислят добавянето на малко по-голям двигател с повече сили за по-тежки теглителни ангажименти; никак не е немислимо тази кола да се продава и като дизел. Което ме подсеща, че моторът има малко досаден нрав: тъй като приливът на мощност от турбината пристига току под трите хиляди оборота, трябва да проявите търпение и прецизна дозираност с десния крак, ако ще изреждате шестте предавки плавно.

Ритмичното усещане за изоставане и скок със сигурност подлежат на измерване, тъй като първоначалният ускорителен импулс на скорост често е по-бавен от последващия. Реакцията на десния педал и отдаването на мощност в по-високия диапазон са по-линейни. Ускорението до 100 за 11,2 секунди не бива да смущава: Jogger е достатъчно производителен за нормалните логистични задачи на битието, с достатъчно кураж да поддържа общия пътен поток и увереността на изпреварването.

Лекият, но гладък и добре дефиниран скоростен лост компенсира малко вълнестото поведение на съединителя, така че превключването на предавките да не е скучна работа, при условие че не прибързвате с него повече, отколкото е по вкуса на леко желеобразното усещане и нежния синкоп на цялата система. Средният педал е лесен за модулиране и прогресивен, а спирачният път е достоен за уважение, дори със средноразмерните 16-цолови джанти с гуми 205.

Името на Jogger може да намеква за определен стил на придвижване, но всъщност колата не се движи на подскоци като бегач на дълги разстояния, нито пък се клати по начина, по който някой би очаквал, предвид въздългия ход на окачването. Усещането е за средна твърдост и здрава стабилност на походката; така е готов да понесе дори малко повече товар в завой, когато се налага – точно както е вероятно да ви се прииска.

Управлението му е добре съобразено с ролята на седемместен автомобил с леко повишен клиренс, така щото да е подреден и предвидим, ако го поддържате в лесно разпознаваемите му граници. С над три оборота от край до край воланът му е бавен по стандартите на компактните коли и не пращи от пъргав ентусиазъм при смяна посоката. Нивото на му странично съпротивление е скромно и така не окуражава бързането твърде, въпреки че границите на сцепление са защитени ефективно от системата за контрол на стабилността.

Празният Jogger със сигурност не е колата, готова да понесе високи скорости в по-стегнати завои, където със сигурност ще се сблъскате с темата за контрола на каросерията. С по-висока скорост върху по-пресечен път, както е често тук у нас, темпото е постоянно гладко, а возилото се справя с по-големи натоварвания без смущение и безпокойство. Ще усетите обаче лека грубост в амортисьорите при вторичното поемане на неравности, което върху по-остри и каскадни гребени би могло да деградира до известна тромавост и дървения; те имат потенциал да се просмучат до инак лекия и приглушен волан под формата на потреперване при по-енергично ускоряване. Системата за стабилност е винаги включена, но поведението й е ненатрапчиво и ефективно – причини да се занимава с нещо повече ще има рядко.

Е, има случаи, когато ще чуете онзи издайнически звън на евтината тенекиена кутия, няма начин, но тези моменти всъщност няма да поставят на изпитание привлекателността му. По-често, отколкото предполагате, те са потискани от една кола с доста прилични темпови акредитиви всъщност. Вече вдигнах дума за звука на вратите, илюстриращ компромиса в конструкцията; добавете към нея ниво на шум от вятър и асфалт, което е по-скоро осезаемо, отколкото натрапчиво, и ще сглобите пъзел на една кола, която не е чак толкова нерафинирана, но е и по-приглушена, отколкото се полага на всяко трудолюбиво и спестовно комби.

Движението по гладки повърхности е по-тихо, но демонстрационните участъци на АПИ и по-грубият чакъл извеждат на преден план известна нервност и дефицит на контрол в колелата, от което произтича постоянен шум. Освен това, на „магистрала“ (наистина се чудя с кой акъл употребяваме това понятие у нас) движението би могло да бъде придружено от познатото бръмчене и скърцане на разхлабени части в купето, някои от които подлежат на проследяване и фиксиране. Други са по-неуловими, ала това е цената, която плащате за кола с много подвижни и разглобяеми елементи. Нетният краен резултат обаче е достатъчно приятен, а и магистралата е пътят, където двигателят е най-гладък.

Jogger е оборудван със стандартна радарна автономна система за подпомагане на екстремното спиране, чиято задача е да предупреди водача за предстоящ сблъсък с друга кола и задейства спирачките при липса на реакция. Базирана е само на радар и не открива пешеходци/велосипедисти, както и не е регулируема на чувствителност. Ако искате, можете да я деактивирате напълно, но нравът й не е натрапчив, или свръхчувствителен.

Да обобщим

    С новия Jogger „Дачия“ демонстрират усет за добър дизайн, изключителна преценка за продуктово позициониране и немалко смелост. Един производител с не чак така индивидуализиран генотип и не толкова интимно свързан с вкусовете и нуждите на потребителите си (един бегъл поглед върху аксесоарите стига) би бил разубеден да пусне подобен модел при настоящите пазарни тенденции. Даките обаче са почерпили вдъхновение от технологията на платформата, с която разполагат и стойността, която тя има потенциала да добави към бюджетния автомобилен сегмент. И са се справили: Jogger е продукт, различен от всеки ван/кросоувър/комби/SUV конкурент. Едновременно достъпен и достатъчно гъвкав, за да се включи в много разговори за покупка и сценарии за употреба, той е брилянтно приложим за пътник и товар.

   Също толкова очевиден е и потенциалът за дизел в нашия регион

Освен това удобен, достойно рафиниран и добре представен вътре; така спонтанно приветлив за шофиране, както и за гледане. Това вече не е просто скромност и цена за килограм метал – крачката напред е направена.

–

    Разбира се, тук има неща, които не могат да се очакват от семеен транспорт за 40 000: представянето му на пътя е определено скромно; спецификациите в много отношения са базови, а динамичният му нрав е семпъл. Но тъкмо тази праволинейност и безупречна простота са много лесни за харесване и заслужават сполука. А новият визуален облик на логото и марката само подсилват убеждението ми.

    Останалото ще откриете в сайта им.