Европа в сегмента на екзотиките

Спадът е 4%

 

          Aston Martin V12 Vantage

 

Както често повтарям, по някаква ирационална причина, очевидно имаща много общо с националния характер, продажбите на нови автомобили са тема табу у нас; за сметка на това аналитичността за Европа е толкова дълбока, че ако човек заплува неподготвен в цифрите, рискува да се удави тях.

 

Днес ще надникнем в екзотичния сегмент, където, за разлика от масовите марки, цари рецесия – спад от 4% след спад от още 4 за 2013-а.

 

Водещата четворка е стабилна: Bentley Continental GT води, но заради версията “Speciale” Ferrari 458 Italia расте с 12%. При Continental GT ръстът е само 3%. Audi R8 губи почва с почти една трета спрямо миналата година.

 

На четвъртото място Aston Martin Vantage отбелязва цели 28% ръст, а въпреки, че е в режим на извеждане до излизането на наследника си, Mercedes-Benz SLS AMG също отбелязва ръст.

 

Представеното само преди малко повече от година Ferrari F12 е в режим на свободно падане (-40%),  докато купе версията на „малкия“ Ghost – Rolls Royce Wraith се очертава като европейски бестселър от Гудууд.

 

В дъното на таблицата е Bugatti Veyron, последните 50 от който ще бъдат продадени по света до края на годината, докато холандската хипермарка Spyker отбелязва 100% ръст – от 0 на 1.

 

Това ме посеща, че 2014-а ще отбележи битката на хипертриото La Ferrari, Porsche 918 и McLaren P1. Общото производство на всеки модел е ограничено до съответно 499, 918 и 375 броя, така че са осъдени да не се придвижват много нагоре в класацията.

За тези, които се чудят къде е Porsche 911: поради редовните си продажби от над 10 000 годишно (3615 през първо тримесечие) това „Порше“ не се смята за екзотика.

По обратната причина в класацията попадат Maserati: без да са екстремна техника (спортно-елегантен премиум сякаш им приляга повече), продажбите им в порядък десетки ги поставят плътно там.

Стилът се раздвижва

Автомобилният дизайн никога не е бил толкова разнообразен. Емисионните изисквания го усложняват

Сложният профил на Peugeot Exalt

Автомобилният дизайн е на кръстопът: в търсене на собствен визуален език марките родиха небивало разнообразие. Въпреки това тенденцията към постоянство е осезаема, което притеснява шефовете. Главният дизайнер на VW Group Валтер де Силва вини аеродинамиката. Той смята, че колегите му са под напрежение да създават подпомагащи по-ниските въглеродни емисии форми, годни за аеродинамичния тунел. Резултатът според него ще са визуално по-сложни коли, отрупани с излишна екстериорна графика: “На аеродинамичния тунел не му пука за имиджа на марката“. 

Колегата му, водещ дизайна на Ford Europe, Мартин Смит не мисли така: „Начините да създадеш аеродинамичен автомобил са много: вижте последните мерцедеси – те са много ефективни и изобщо не изглеждат като направени от тунела.“

Техният събрат от Mercedes-Benz проф. Гордън Вагенер споделя, че новата С-класа изразява най-добре дизайнерската му философия, наречена от маркетинга „чувствена чистота“: „Колата има само една линия, останалото са ефирни повърхности. Вече не правим клиновидни автомобили – това е малко остаряла форма от края на 90-е; вдъхновени сме от ерата на аеродинамичния дизайн през 30-те.“ 

Отличителната предница на Toyota Aygo

Постоянство 

Откакто наследи Петер Пфайфер през 2008-а, Вагенер систематично предефинира облика на марката и днес влиянието му се усеща в модели като CLA, GLA и S-класата. Постоянството във външния вид на мерцедесите обаче не е новост. Сам Ливингстън от базираните в Обединеното кралство Car Design Research: “Осъзнато или не, индустрията започва да разбира, че дизайнът не е просто определен изглед, а олицетворение на дадена марка.“ Mercedes, BMW и Audi прилагат това разбиране, възпроизвеждайки обща естетика в по-малки и по-големи автомобили. Според Ливингстън с желанието на марките да оставят отпечатък върху развиващите се пазари тази тенденция само ще се засилва. 

Част от дизайнерите не гледат на това като на развитие. Един от най-суровите критици на сегашното състояние на автомобилния дизайн, бившият маестро на BMW Крис Бенгъл твърди, че се робува на предопределените представи за това как трябва да изглежда автомобилът и липсва кураж за надмогването им: „Въпросът не е в това къде сме били и къде искаме да стигнем. Ще стегнем дотам, че колите ще се карат сами, но нека го приемем и преодолеем.“ 

Тенденции във външността 

Докато чистотата е модното дизайнерско клише, плоските повърхности на VW Golf започват да отстъпват на по-обемни и чувствени форми, а пластично обработените повърхности се срещат все по-често. Ключовата придобивка е в създаването на емоционална връзка с купувача. 

Хибридната визия на Hyundai Intrado

Съдейки по видяното в Женева, можем да откроим две тенденции, разказва Крис Бенгъл: „Едната е графичната ориентация на автомобилния дизайн, разчитаща повече на силата на формите като такива, отколкото на общата сила на обхващащата ги графика. Другата е в изтеглянето на повърхностите от обемите отвъд тях и възприемането им като плоскости.“ 

Така графичната ориентация е най-забележима в обработката на предницата на на новата Toyota Aygo и вратите на Citroen C4 Cactus, докато т.нар. „плаващи повърхности“ са представени във визуалната лекота на двата нови i модела на BMW.

Концептуалният Hyundai Intrado пък съчетава плаващи и обемни повърхности и дори прословутите с консерватизма си VW намекнаха за предстоящи промени с T-ROC, добавяйки непознати досега в гамата им специфично обработени повърхности: „Известни сме като марка с чист, неостаряващ дизайнерски подход от линии, следващи определен графичен език“ – разказва шефът на дизайна Клаус Бишоф. - И въпреки, че оставаме верни на себе си, му придаваме ново измерение и емоция.“ 

Светлини

  

Светлините остават все така важни комуникатори на марковата идентичност, въплащавайки технологичното развитие на продуктите й. В последните години Audi например въведоха диодните линии в светлините на всичките си модели – стъпка, която мнозина последваха. Новата тенденция е намаляването им. Според Ливингстън те ще станат основен, ако не и главният отличителен белег на колите от XXI век: „Големите светлини ще започнат да изглеждат демоде“ – смята той. В момента между Audi и BMW тече надпревара кой първи в индустрията ще овладее следващия рубеж – лазерните светлини, чийто дебют се очаква в модел през втората половина на годината. 

Материали 

Интериорът на Mini Clubman

Автентичност е името на друга модна дума в дизайнерските среди: кожата и дървото все още са в основата, но премиум марките проявяват нова склонност към употребата на т. нар. „устойчиви материали“. 

„Имаше период, когато, ако искаш да си в луксозното автомобилно пространство, в интериора ти трябваше да има кожа и дърво“ – споделя Адриана Монк, консултант и бивш интериорен дизайнер в Lincoln, Jaguar и Land Rover. - Днес трябва да разказваш екологична история, иначе не си надежден.“ 
Влакна от подлежащи на рециклиране култури, екологичен текстил и техники за дъбене на кожата съжителстват с нови, по-технични материали като алуминий, въглерод и синтетични полимери. Третирането на дървото вече е друго – комбинациите от отворени пори до необработени повърхности са безкрайни, докато кожите са представени в различно обшиване и тоналности на обработката. Градациите можем да видим в кожената перфорация на BMW 2 и сините седалки на VW T-ROC. 

Заето от висшата мода и интериора, прошиването започна да слиза от скъпите модели към масовите. Така Mini избраха да си поиграят с тези тенденции, въвеждайки зърнести акценти и Х-образна шарка в светлосините седалки на концептуалния Clubman. „Олекотените интерори създават усещането за устойчивост“ – вдига завесата Ханс-Петер Вундерлих, шеф на интериорния творчески екип в Mercedes. - Ако откриете дизайнерски език, който разделя обемите и работи с плаваща геометрия и форми, създавате усещане за дишаща светлина, а светлината е винаги устойчива.“
 

Виртуалният кокпит на Audi TT

Намаляването на броя на превключвателите и бутоните пък отразява тенденцията към опростяване, засилваща усещането за пространство. Двутоновите арматурни табла с долна половина по-светла от горната, както и конзолно окачените на централния тунел „плаващи“ седалки също работят в полза на илюзията за пространство. 

Проблеми 

И докато дизайнерите намират нови решения на много интериорни и екстериорни задачи, борбата с гладката интеграция на умните устройства - телефони, таблети и всякакви други потребителски уреди в колите - продължава. Въвеждането на интерфейса CarPlay на Apple в модели на Mercedes, Volvo и Ferrari хвърли нова доза дърва в огъня на дискусията дали чувствителните на допир дисплеи са подходящи за автомобилна употреба. Мнозинството се съгласява, че вградените системи за област, в която повечето производители повече или по-малко не се справят: „Ситуацията е изненадващо лоша – продължава Ливингстън. - За младия човек, попаднал в кола с висока спецификация, това е основен източник на разочарование.“ 

В естетичен план свободно окачените централни дисплеи преобладавт в колите на BMW и Mercedes, докато отговорът на Волфсбург е т. нар. „виртуален кокпит“, при който панелът с уредите функционира като навигационен и информационно-развлекателен дисплей. Дебютът на това решение е в третото поколение Audi TT. Вариации на темата има и в концептуалните VW T-ROC и Skoda Vision C. 

Бъдещето

Интерфейсът на Apple – AirPlay във Ferrari

Формулира го най-добре Ханс-Петер Вундерлих: „Комбинация от системи за гласов и жестов контрол. Не казвам, че няма да има елементи на чувствителност на допир, но основното въздействие върху колата трябва е със система, позволяваща независим от зрението контрол.“

Сп. "Тема"

Реваншът на малкото – VW cross up!

Едно супермини, бранещо достойно репутацията на малките видове

Спортно-елегантната оптика на cross up! го отличава значително

Провалите на голямото

Още в детската градина разбираме колко е хубаво да си голям: големите знаят и могат повече, имат достъп до всичко, не им се налага да искат разрешение за нищо и да се отчитат пред никого. Пропагандата на голямото продължава в училище: от блясъка в очите на учителя по биология, с който разказва за размерите на динозаврите, до патоса на химичката в урока за въглерода – всичко голямо е хубаво. Освен, когато е твърде глупаво, започвате да разбирате вие чак след като завършите първото си висше образование: измирането на динозаврите, крахът на колониалната система, разпадането на СССР и предизборният разговор за слабостите на ЕС са все мащабни примери за провалите на загубилото мярка голямо.

Подобна е ситуацията при колите: допреди петролната криза от началото на 70-те автомобилите (особено американските) бяха заприличали на динозаврите преди измирането си – големи, гладни и глупави те загинаха при първия глобален нефтен катаклизъм. В това време малкият Бръмбар на „Фолксваген“ вече е станал най-продаваната кола в историята: до последния си ден на 20 юли 2003-а за 65 години живот от него са произведени точно 21 529 464 малки VW Beetle Type 1.

Малкото излиза от кризата

Въпреки, че историческият народен модел беше заместен от не по-малко успешния Golf, във VW дълго време цареше сериозна идейна криза по отношение на истинския му духовен наследник: поколението Lupo/Fox така и не сполучи и в големия концерн се заеха да оправят нещата с малкия си модел.

Резултатът видяхме през 2007-а под формата на концепция; готовият продукт - на автосалона във Франкфурт четири години по-късно, а през декември 2011-а up! се нареди на конвейера в Братислава до по-едрите си братовчеди VW Touareg и Audi Q7.

Този път VW бяха дали всичко от себе си, за да направят достойна малка кола и резултатът не закъсня: още в първата цяла година се продадоха над 110 000, като в сегмента малкото германско кубче на колела се даде само на вечния шампион FIAT. После дойдоха и големите награди: през 2012 то стана световен автомобил на годината, а отзивите от медиите подсказаха, че най-после решението на големия проблем сякаш е намерено. Поне засега.

cross up!

Вътре - ярки цветове, лак и таблет

Така неусетно дойде 2013-а, когато гамата на най-малкото народно возило се обогати с Cross версия, която, без да предлага двойно предаване, превърна тевтонския Малечко в кола със спортно-елегантно самочувствие: с по-висок пътен просвет, визуален грим, включващ приличащите на дръжки релси на покрива, трицветни брони, арки на колелата, прагове и 16-цолови джанти cross up! еволюира от форма, подчинена изцяло на функцията, до забавно нано возило.

Всъщност козметичните добавки са превърнали автомобилчето в равностоен участник в градския уличен театър: главите се обръщат любопитно след вас, а самочувствието на каращия неусетно расте и то далеч не само заради по-високата му позиция. Цялата гама на VW Cross версиите се отличават с неголеми, но ефектни визуални подобрения и при up! гледката не е по-различна.

Влизайки в слисващо големия за кола с дължина 3,56, ширина 1,65 и височина 1,64 м. интериор (дължащ се на разположените в четирите края колела без надвеси), осъзнавате символичния характер на разликите, продължаващи темата от училище, че за оцеляването си в природата по-малкото се нуждае от повече ум: освежена тапицерия на монолитните седалки, прагове във вратите и лак по таблото правят нещата вътре една идея по-развлекателни, не на последно място и заради закачливата информационно-развлекателна система, съставена от демонтируемо 5-инчово таблетче с ниска разделителна способност, през което минават навигацията и повечето вторични настройки, из чийто менюта можете да цъкате като в умен телефон. Организацията на системата е много идейна за разлика от функционалността на първото й поколение: телефонната интеграция е нестабилна, а за да слушате музикални файлове, трябва да направите едно извънредно усилие – да си купите кабел с адаптор или micro SD карта. С оглед проявената изобретателност това са простими грехове, а съм сигурен и че софтуерният ъпгрейд ще реши повечето други проблеми.

Малко сърце

Малкото често е по-голямо, отколкото изглежда: под капака потропва добре направеният, но склонен към вибрации традиционен еднолитров трицилиндров мотор със 75 коня, лишен от скъпите модни добавки на принудителното пълнене и специалното балансиране, но и така напълно адекватен на тежащия под тон up!. Добре оразмерената скоростна кутия с механичен съединител помага на возилото да ускорява с еуфория в движение, както и да поддържа стандартното магистрално темпо от 140 без усилие. Е, под натиск звуците от малката градинска техника започват да преобладават, което ме подсети, че в опциите не се предлага приставка за косене, но истината е, че поведението на малкия „Фолксваген“ издава ведър нрав и учудваща зрелост: благодарение на приятно директния и лек волан карането из града е забавно, а средните разстояния се преодоляват с вещина и без напрежение, докато сърцето под капака може и да не е голямо, но крие смел характер; дори клаксонът е двутонов - това подсъзнателно влияе на духа на борда.

Разделен на две нива, багажникът е с размерите на пазарска количка, 
което е повече от достатъчно

За да не решите, че съм отчаян привърженик на малкото, ще ви разкажа и за недостатъците. Икономията е осезаема навред – в търсене на ниско тегло глезещите сетивата меки материали и тапицерии са спестени. Същото с функционалността: в шофьорската врата няма бутон за сваляне на дясното стъкло, а задните само се открехват. Общото усещане обаче е за тържество на практичността – въпреки пестенето и липсата на преднамерен блясък няма и намек за подценяване на качеството.

Характерът на up! има особености, които трябва да приемете като присъщи на вида: заради малката му дължина ще почувствате надлъжно клатене – не дразнещо, но осезаемо. Скокливият характер на окачването (макферсън отпред и греда отзад) по-скоро допълва игривия нрав, докато системи като уникалния в класа пакет за подпомагане на водача (включващ и система за аварийно спиране) само засилват респекта към жизнеспособността на малкото.

Ползата да си малък

Освен повече шансове за еволюционно оцеляване, компактните размери, особено съчетани с известен ум, водят до неочаквани измерения на практичната полза.

Спадайки към категорията на битовите носталгици, напоследък ми се наложи да си купя най-обикновена, конвенционална метла – аналогова, без Wi-Fi. За целта постъпих по правилата, проверявайки предлагането от Асеновград до Женския пазар. Под покрива на "Младост 1" съдбата ме срещна с група ведри и предприемчиви роми, които първоначално с известна надменност отказаха да се пазарят за елитния си продукт. След като ме видяха да влизам в по-малкия от спретнатата им сергия up! обаче, един от тях дотърча със стоката и бързо придвижи пазарлъка, украсявайки ритуала със златния зъб на усмивката си и задължителното за добрите търговски практики извинение:
- Прощавай - подхвърли мургавият младеж, затваряйки сделката, – нека да върви търговията, мислех те за баровец. 

 

Дотук кратката ми днешна пледоария би следвало да ви е убедила в предимствата на малкия размер, но за всеки случай я завършвам с един последен довод за най-големите скептици: ако цената от почти 28 000 лева за напълно оборудван cross up! и средният разход от 6,6л/100км (колкото и да го натискате) ви се струват високи, то над 40-те процента отстъпка, която заради него получих на пазара, би следвало да ви неутрализира окончателно. Точно така – скритите ползи на този автомобил са част от добавената му стойност. В нея е и реваншът на малкото.

Сп. "Тема"