Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката bmw i3. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката bmw i3. Сортиране по дата Показване на всички публикации

понеделник, 25 ноември 2013 г.

Германските überмарки

Затворете Ницше, отворете гаража


           Audi RS5 спечели сезон 2013 в DTM

В отношенията между Audi, BMW и Mercedes-Benz има нещо отвъд борбата за бройки и пазарни дялове. От десетилетия германският автомобилен елит си устройва постоянни инженерни дуели чрез спортните си поделения. Голямата награда в надпреварата за технологии на ръба на острието е любовта на малката, охолстваща група автомобилни ентусиасти, плащащи с удоволствие високата премия на суперавтомобилите, повечето от които са най-високи версии на моделите от гамата им.

Тази година от версиите RS на Audi, M на BMW и AMG на Mercedes-Benz се очаква да направят общо около 70 000 продажби на средна цена 100-150 000 евро. Производители и аналитици са единодушни, че печалбите от тези продажби са значителни.

Преди да стане шеф на глобалните продажби и маркетинга в Mercedes през октомври, Ола Келениус беше изпълнителен директор на AMG: „Искаме приносът ни в печалбите на Mercedes да е над средния, което означава по-висока възвращаемост от обикновените модели.“

Тим Ъркет, IHS Automotive: „Субмарките не публикуват отделни данни, но предвид високата стойност на моделите им, базирани на стандартната гама, мога да се обзаложа, че са много печеливши, независимо от високото си инженерно и технологично съдържание.“ Дублирам залога.

Макс Уарбартън от Bernstein Research в Сингапур вярва във финансовите рискове от кавгата за глобалното лидерство: „Високите версии на германските премиум коли са много печеливши, но в последните 10 години рентабилността им е непостоянна - имаше периоди, в които продажбите бяха недостатъчни за покриване на разходите за разработка.“ 

Моторните спортове 

Субмарките, за които говорим днес, са тясно свързани със спортните отдели. M-отделът на BMW например тръгна през 1972-а като специализирано спортно поделение.

Производителите се дуелират в германоцентричния шампионат DTM, борбата в който ги стимулира да развиват висши технологии в задвижващите системи, електрониката и материалите. Развитието там се пренася в RS, M и AMG, а после мигрира и в стандартните модели на тевтонските колоси.

Вече повече от десетилетие BMW влага ултралеки въглеродни влакна в панелите на M интерпретациите си, които пък са вложени изцяло в купето на наскоро представения електромобил i3. Президентът на BMW M GmbH Фридрих Ничке: „BMW е спортна марка, а М – спортното й острие.“ Голямото предизвикателство според него е в подобряването на енергийната ефективност на всяко ново поколение с 30%. „Искаме също да намаляваме теглото и с всяка нова кола да въвеждаме между една и три специални новости.“ 

Рожденикът AMG 

На 46, роденият като частна инициатива AMG, е най-старата от трите спортни субмарки. През 1999-а „Мерцедес-Бенц“ придобиха контролния пакет, а през 2005 – цялата компания.


           Mercedes-Benz SLS AMG Electric Drive вдъхновява и други транспортни 
           жанрове
„Магическата комбинация между трилъчевата звезда и трибуквеното съкращение правят AMG марка, която хората желаят и искат да имат", продължава Келениус. Според него мечтата за AMG е проста: „Искаме да сме най-желаната спортна марка в света“. Целта пък е да получи още по-забележими позиции в моделното семейство на Mercedes: „Искаме да сме новатори, движещата сила в спортния сегмент – това е ролята ни в техническите отношения с Mercedes.“ Стремежът към лидерство на спортното поделение е очевиден: то експериментира и въвежда новите технологии, навлизащи след време в гамата.

Делът на AMG в продажбите е само 2% и задачата е да се повиши. На 45-я им юбилей бе начертана амбициозна стратегия – ръст от 20 000 през 2012 г. до 30 000 през 2017-а. За целта спортната фамилия ще посрещне 50-годишнината си с 30 модела от 22 в момента - новите нямат предшественици.

От трите субмарки гамата на AMG е най-голяма – деривати липсват само при В и GLK; персоналът им също е най-голям: 1200 души работят в звена за дизайн и развитие и функционират като бързоразвиваща се малка компания под крилото на Daimler. Най-големият им пазар разбираемо са Щатите, следвани от Западна Европа (Германия води) и Япония. Както във всяко друго отношение, през последните десет години Китай от нулата е влязъл в топ пет, а проходимите им версии направо експлоадират в Русия. 

Ръстът на Quattro 

В повечето случаи популярното Quattro не се прилага във високите субверсии на Audi – там е място за значката RS. Ъркет смята, че RS не е субмарка точно в смисъла на M и AMG“. Според него объркващите имена не им пречат, тъй като Quattro, M и AMG са „изключителен актив за компаниите си.“

За разлика от конкурентите, линията RS има ограничено присъствие извън Европа; САЩ и Китай получиха тази част от гамата в последните две години.

„В Германия и Европа сме добре познати и много известни. Голямото ни предизвикателство е задокеанската експанзия със значителен потенциал за развитие в САЩ и Китай, а също Близкият изток и Русия“ – споделя управляващият директор на Quattro, Франциск ван Меел. Той очаква големият RS7 да стане хит в Европа, Китай и Щатите. Audi използват състезания в Китай, Корея и Тайван за подобряване разпознаваемостта на Quattro. 

Свръхдизелите 

Мнозинството от продаваните M, AMG и RS модели използват бензинови двигатели, но BMW имат дизели от висок клас, а Mercedes предлагат AMG на ток със 751 к.с. конвенционален еквивалент. BMW пък разполагат със седан и комби версии M550d, както и X5 и X6 (за който говорихме) с шестцилиндров тритурбодизел, даващ 381 коня. С него джипове с тегло над 2 тона ускоряват до 100 за малко над 5 секунди.

На въпрос дали дизелите се вписват в М гамата Ничке отговаря: „8 и 12-цилиндровите дизели са тежки за нас, но новият шестцилиндров редови с три турбини ни даде възможността да имаме много лек дизел. В крайна сметка решихме да не ги предлагаме в ядрото на гамата, а да обособим подкатегорията M Performance, насочена към клиенти на дизели от висок клас и двойно предаване.“

Според IHS Automotive BMW постъпват умно с обособяването на дизеловите и някои бензинови версии като M Performance, тъй като това създава ниша под М за най-високите версии на основните им модели, също както S е разположена под RS в гамата Audi. 

В миналото AMG предлагаха дизели, но ги спряха. Келениус не вижда място за тях в мисията на субмарката, тъй като добавят много тегло отпред и куп компромиси с пътното поведение: „Не сме догматици, но сме изцяло за удоволствието от шофирането.“

В „Ауди“ смятат, че RS няма нужда от дизели, тъй като предлагат S версии по подобие на M Performance, но са готови с отговора – Electric Biturbo. 

Бъдещето 

Audi, BMW и Mercedes-Benz са крайно амбициозни за мощните си брандове, а постигането на целите им е вън от съмнение, заради комбинация между растящото търсене и нагласа, сходна с тази на свръхчовека на Ницше - не признават външни норми и ценности, а ги създават.


           В BMW всичко започва през 1972-а с модела 3.0CSL
И за да не ме обвините в пристрастие, темата закрива Тим Ъркет - убеден в престижната самостойност на субмарките, предлагащи стил, удобство и високи постижения: „Тези коли пасват идеално на млади, динамични и заможни клиенти, а „Ауди“, БМВ и „Мерцедес“ тепърва започват усвояването на развиващите се пазари. Потенциалът е наистина огромен.“

А сега затворете Ницше и отворете гаража.

Сп. "Тема"

неделя, 27 април 2014 г.

Братвурст с въглероден двуокис, моля!

Скъсявайки моделите си, BMW разбива традиционните представи за германския лукс



Бившият главен дизайнер на BMW AG Крис Бенгъл някога оприличи баварската гама на братвурст в три различни дължини, но разнообразието в чинията отдавна вече е факт.

В миналото BMW разчитаха на седаните от 3-а, 5-а и 7-а серия, но в последните 15 години удвоиха моделите си до 26, основно намалявайки размера им. Архиконкуренцията от Audi и Mercedes-Benz последва примера, също отклонявайки вниманието от големината и мощта, с които бяха известни.

Предизвикателството се пренесе и върху самата идеология на трите марки: водещите германски производители започнаха да произвеждат все по-голяма част от моделите си извън отечеството, с което хвърлиха ръкавицата и към клишето „Made in Germany”. В края на краищата всички тези промени биха могли да се отразят на рентабилността им, която в момента е на върха на индустриалната пирамида – ценовата им мощ отчасти се дължи на градения с десетилетия спортно-елегантен имидж, който продават на клиентите си.

Каквото и да товорим обаче, нещата в крайна сметка опират до бранд инженеринг. Клаус-Дитер Кох от базираните в Нюрнберг Brand Trust: „Всяко отклонение от същността на марката е опасност, защото ви тласка към компромиси, а всеки компромис я отслабва в дългосрочен план. Пренатегнете ли я, се разделяте с ценовата премия, която ви носи.“

Разширението на гамите на тримата високи германски автомобилни манифактуристи е въпрос на необходимост: статусът им на нишови играчи, произвеждащи само започващи от 40 000 евро седани, не подлежи на дългосрочно удържане. Традиционната огърлица от големи мотори вече не изкушава достатъчно богатите им потребители, а големите обеми предполагат многомилиардни инвестиции в чисти, отговарящи на все по-стриктните емисионни стандарти автомобили.

    BMW 2 Active Tourer – три цилиндъра и предно предаване
Active Tourer

Последният пример за предефиниране на германската луксозна кола е втората серия Active Tourer на BMW. Компактното ванообразно возило влиза на пазара през септември и с предно предаване и трицилиндрови агрегати ще разбие на пух и прах баварските традиции. Всичко това в гама от модели със задно или двойно предаване, които традиционно се смятат за по-добри за каране.

Кевин Тайнън от Bloomberg Industries вижда нещата така: „Луксозните германски марки са готови да рискуват част от изключителността си в името на нови клиенти. Идеята е да вкарате в марката 20-30-годишния клиент с по-евтин модел, а след като си плати колежа, да го придвижите нагоре в гамата.“ И за сега планът работи: заради растящото търсене в Китай и Щатите - най-големите им пазари - март беше исторически рекорден и за трите германски емблеми. „Беемве“ дръпнаха със 17%, а „Ауди“ и „Мерцедес“ ги последваха с 15 и 13.

Експанзията на Mercedes

На годишното акционерно събрание на Daimler AG в началото на април в Берлин шефът на луксозната им марка Дитер Цече формулира очевидното така: „Влизайки в нови за Mercedes-Benz сегменти, ние търсим нови клиенти. Компактната ни офанзива е точно това, което трябва да бъде – подмладяване на марката.“

Според Центъра за автомобилни изследвания към университета на Дуисбург-Есен от 14 модификации в края на миналия век „Мерцедес“ днес имат 26. В този период в Щутгард добавиха компактни версии като еднообемния хечбек В, малкият джип GLA и четиривратото купе CLA.
 
    Електрическият i3 е част от хранителната верига на модели като...
Audi, които също като баварците от 1990-а насам прибавят нов модел на всеки две години, миналата година се сдобиха със седана А3, за който говорихме наскоро; малкият Q3 излезе през 2011-а, а субкомпактният А1 – година по-рано.

Размерът няма значение

Шефът на продажбите в дъщерната на Volkswagen Group компания Лука де Мео: „От компактни модели като A3 и Q3 става ясно, че премиумът не е въпрос на размер. Премиум марките са глобални по природа и позиционирани с един и същи ценности от Хонолулу до Берлин.“ Този глобализъм впрочем е все по-присъщ и на произхода на продуктите им. С разширяване на производството си в Китай и Унгария тази година в дунавската марка очакват за първи път в историята си да произвеждат повече коли в чужбина, отколкото у дома: делът на германските аудита миналата година падна до 53% от 75% през 2009-а и с въвеждането на мощности в Мексико и Бразилия ще продължи надолу в следващите години.

Преди две години Mercedes отвориха нов завод в Унгария, а BMW инвестираха един милиард долара в най-големия си завод в Южна Каролина. А късият лист на баварците за втори завод в Северна Америка вече е станал съвсем къс, стана ясно напоследък: предполагаемите терени за ново строителство в Мексико са сведени до два.

Инженерингът

Фокусът се сменя на „Разработено от БМВ в Германия“, казва шефът на баварските човешки ресурси Милагрос Каина-Андрее: „Вече сме международна компания с баварски корени и много места в чужбина, където произвеждаме автомобили със същото качество като в Германия. За да растем глобално в следващите години, се нуждаем от производствен капацитет в чужбина.“ Допълвам, че всичко това се прави по три причини: близост до пазарите, избягване на вносните мита и минимизиране на ефекта от курсовите разлики. Така пред най-продаваната луксозна автомобилна марка предстои начало на производство в Бразилия, а вечните конкуренти ще я последват през 2016-а.
 
          ...S600

В допълнение към гонитбата на растеж всички германски марки са изправени пред предизвикателството да продължат да карат купувачите си да плащат премия за автомобилите им въпреки намаляващите заради стриктните емисионни регулации двигатели. В миналото повече цилиндри и по-висока мощност означаваха по-висока сметка, а намаляването на размера на двигателите е заплаха пред традиционния германски модел.

Трицилиндрова суперкола

Намаляването на разхода на гориво продължава да бъде едно от най-големите предизвикателства в автомобилната индустрия. Работим интензивно по подобряването на горивната ефективност и увеличаване на показателите от самото начало“, споделя водещият развитието в Daimler Томас Вебер.

Тази година BMW, по собствените им думи, излизат с i8, ориентирано към нов тип луксозен клиент. Със стартова цена от 137 500 долара спортната кола е най-скъпият баварски модел, въпреки, че е екипиран само с трицилиндров двигател, пък бил той и от най-новото им модулно поколение. Комбинацията заряден хибрид и електромотори дава 362 конски сили, ускорение за 4.4 секунди и разход 3л/100км. Това само на теория, естествено. Нещата на практика са доста по-различни, но енергийната ефективност на суперколата остава впечатляваща. Като цената й.

Само преди няколко години разполагането на трицилиндрови двигатели в средноразмерна луксозна лимузина беше немислимо. Жадуващите за 6 и 12-цилиндрови двигатели пуристи няма да изчезнат, но за повечето клиенти това не е решаващ фактор“, размишлява на глас Щефан Пишингер, ръководител на института по двигатели с вътрешно горене на Университета в Аахен.

    За 17 години Кристофър Едуард Бенгъл промени драстично 
    формата на вурстовете в чинията на BMW
Затлачени с политика

Работата е там, че даунсайзингът на двигателите и подобряването на енергийната ефективност е неотменимо затлачено с много политика. В най-после постигнатото европейско споразумение за автомобилните емисии от 2020 г. средната стойност на въглеродните емисии в гамата на производителите ще се ограничи до 95 г/км, но гратисният период и системата от суперкредити, предоставящи двойна тежест на модификациите с алтернативно задвижване в гамата, практически дава на германците възможността да продължат необезпокоявани с най-големите си модели, които естествено носят и най-голяма печалба. Това е една от по-непопулярните причини за появата на иначе много амбициозните от технологична гледна точка електромобили: ако искате двуцифрените маржове от модели като 12-цилиндровите BMW 750Li и Mercedes-Benz S600 в Щатите и Китай да продължат, ще трябва да преглътнете политически коректния i3 или B-class Electric Drive.

Така традиционните три вида братвурст в баварската гама остават, а новите идват с все по-оскъдна гарнитура от въглероден двуокис.

Сп. "Тема"

четвъртък, 11 февруари 2021 г.

Бръмбарът на изкуплението: Volkswagen ID.3

Действителната първа крачка



Светъл лъч – вместо въведение

    Живеем в тъмни времена: от късия ден на топлата, надявам се постпандемична, зима, през общата икономическа и социална тревожност, до пълната неизвестност в бъдещето и въпросите за третата вълна.

С каскадата си зрелищни срутвания, природата сякаш олицетвори разпада на обществените ни системи и пълната институционална незаинтересованост за дълбоко занемарените ни автомобилни бакии, а българската моторизация сякаш окончателно (стискайте палци да не съм прав) се е превърнала в излязъл от контрола Франкенщайн, който ежедневно напомня съществуването си по начини, които цивилизованият разум преработва с мъка.

Не така щастлив изглеждаше и Херберт Дийс, когато миналия месец съобщи, че VW Group са пропуснали „на косъм“ да изпълнят въглеродните си цели за 2020, което резултира в, както се изрази говорителят им, евроглоба в порядъка на „много ниска трицифрена милионна сума“. Заради днешния ни герой обаче и Audi e-tron, двете марки в групата изпълниха своите цели; кой от другите се е издънил за сега изглежда по-тактично да не питаме.

На този депресивен фон от автомобилна Европа все пак идва светъл лъч: декември бе особено впечатляващ със спадналото с по 23% търсене на бензинови и дизелови коли (включващи самозарядните и меките хибриди), докато – с твърдата, ентусиазирана правителствена помощ под формата на мощни данъчни, ценови и инфраструктурни субсидии – електромобилите и зарядните хибриди се изстреляха с темп от над 270% и почти 150% за цялата година. Така по всичко личи, че ключовата дума на вече започналото трето десетилетие ще е „емисии“ и производителите се надпреварваха да пуснат в движение модели, които ще помагат в изпълнението на въглеродни цели по маршрута към драстичното им повишаване към 2025-а и след нея. Сред преките виновници за този резултат е и колата, за която ще говорим днес – Volkswagen ID.3.  

Етимологията на името
   Резултатите му за пет пазарни месеца 

   На първо място ID.3 може и да прозвучи като симбиоза между име на герой от нова серия на „Междузвездни войни“ и продуктовото позициониране на джаджа от гамата на главния му спонсор.

Това обаче е кола, че и стратегическа; изпълнена и с чувство за признателност към предходните големи две исторически глави – Käfer и Golf. Стратегическа и защото е първото отроче на серия от фолксвагени, които ще носят името ID. с цифрова наставка 1-10, ориентираща ни за размера и позиционирането им в моделната матрица. Стратегическа е най-после и защото на ID.3 е отредено да бъде едно от хапчетата в терапията на търпеливо и смирено лекуваната репутация, вторичните трусове от чийто срив все още отекват, макар и с вече линееща интензивност.

За вас не знам, ала за мен имената на колите носят по-висока стойност от числата, а и примерите в гамата им са безчет. От гледна точка на Волфсбург обаче номерацията има смисъл, съдържащ се в тройката като класификатор на хечбекове с размер на Golf. Звучи някак неуловимо, да? Така е, но номерацията помага за избягването и на деликатни смислови проблеми, произтичащи от значенията на едни същи думи в различни световни езици (помните класиката в жанра с Pajero на Mitsubishi, предполагам?).

И накрая, но никак не по важност, цифровата индикация на ID стеснява фокуса върху паралелната електрическа гама, вършейки работата на някогашните статуи върху носовете на платноходите, които неизменно сочат пътя напред. По темата изглежда най-добре да цитираме самите „Фолксваген“: „Не е съкращение на специфичен термин, а символично обозначение на характеристиките, които тези превозни средства обозначават – без емисии, автоматизирано шофиране, интуитивно управление и персонализирана свързаност.“ И още: „интелигентен дизайн, идентичност и визионерски технологии.“

Имайки предвид бързия ръст на ID гамата и идентификационните й номера през тази и идните години, с известното недоволство у любителя на истинските имена, ще призная, че фокусът върху обособеното моделно семейство и употребата на цифри в крайна сметка имат смисъл. А и ID.3 е важен не толкова заради името, а поради мисията си: от заводите в Цвикау и Дрезден трябва да излиза третият в историческата последователност на най-популярните фолксвагени.

ID.3

     И така, ето я първата рожба на семейство ID.3 – 1st Edition. Както вече стана дума,  очакванията на шефския етаж – а и пазарът вече даде първите сигнали – са това да е кола, продаваща се в исторически съпоставими с предшествениците мащаби, не просто мълчалив символ на въглеродна добродетел от шоурума (ще стане дума и къде в коя от двете роли ще го видим – потърпете). Като резултат в него има твърде малко, което ще обърка или разтревожи традиционния клиент на Golf: ID.3 е петврат, петместен хечбек със заден двигател, поставен точно пред центъра на задните колела.

Да, естествено, че можете да разчупите боята му с нюанси от 90-те и да разкършите още двутоновите външни комбинации с графики на точки, но цялостният силует остава един рационализиран монобокс – нещо като обилно поливан и наторяван up!, поел към някой от годишните фестивали на скоростта.

Надвеси почти няма, заради липсата на двигател и охлаждане отпред базата е разтегната почти до мерки на Passat (2.77 м), което е добре за пакетирането на батерията в пода; хората – над нея. Въпреки еднообемния си вид и ръст от 1.57, ID.3 e машина с коефициент на въздушно съпротивление от 0.27 – много добро постижение за кола с традиционни огледала за обратно виждане вместо новоизмислените камери. Резултатът е нещо компактно за града (дълго 4.26) и просторно за кратки семейни авантюри – мисля плюсовете му са очевидни.

Това е и кола с лице, буквално. В лишената от традиционна радиаторна решетка предница доминират оформените като очни ябълки със зрелищи матрични диоди фарове, свързвани от тънка светеща оптична лента. При отключване те поздравяват, приветливо „оглеждайки“ със светлинната си графика. 

Какво да видим има и отзад: от черно боядисаната композитна врата (класика в жанра на компонентната унификация), през ефектно анимираните задни светлинни групи, до пластично оформените обеми в задната броня и контурите на дифузьора.

Тъй като е поставен върху електрическата групова платформа (добре е да запомните съкращението MEB, тъй като тепърва предстои да говорим за автомобилите, базирани на нея), Volkswagen могат да си позволят гъвкавост във версиите. Днес естествено се концентрираме върху първата, предлагана в България – 1st Edition. В нея е вложен батериен пакет с 58-киловатчасов нетен капацитет (средният в гамата), захранващ 204-те коня на по-мощната от двете версии на постоянно възбудения синхронен електродвигател. Максималният му въртящ момент от 310 нютона върти задните колела през едностепенна трансмисия, а таванът на оборотите са подобаващите тока 16 000. 

Отклонение

    Преди да продължим нататък, да не пропуснем да обърнем внимание на един фундаментален въпрос – икономиката на модела. В дните, когато вече се произвежда и ID.4 е логично да се попиташ: защо, по дяволите, стартираха с хечбек, когато всички искат SUV/кросоувър?

   И за декември
Повече от всичко, за което ще говорим днес,
ID.3 е потвърждение на истината, че пазарната премиера на конкурентен електромобил остава скъпо начинание. Също като Tesla Model 3, той ще трябва да успее, движейки се преднамерено срещу течението на потребителските моди.  

Това впрочем далеч не е първият модел за ежедневна употреба: закъснението след Nissan Leaf (2010), Renault Zoe (2012) и BMW i3 (2013) e значително. В сравнение с конкуренцията от Renault-Nissan и Toyota в Долна Саксония имаха нужда от значително повече време за адаптация към алтернативното задвижване. Да, да, не съм забравил, че има модели като e-Golf и e-up!, но те така и не съумяха да заиграят ключовата роля, отредена за ID.3.

С него VW правят опит и за съпротива на негативната пазарна тенденция при хечбековете от последните години: с помощта на последните технологии, привлекателната форма и обстоятелството, че е Volkswagen, той има потенциала да обърне пазарната игра, съживявайки интереса към петвратия си силует: ориста му е да повтори сполуката на Golf в електромобилния свят.

Другата, дори по-важна причина това да е обикновен автомобил, а не SUV/кросоувър, е в разходите: германците и техните съперници отлично знаят, че цената на един електромобил е ключова предпоставка за успеха му. Казано съвсем просто, това е най-достъпният модел, който са в състояние да произведат и представлява моментна снимка на обстоятелството, че автомобилните производители не могат да съберат в хармонично цяло потребителските предпочитания и цената – това е и едно от големите принципни технологични ограничения, в чието преодоляване се инвестира труден за осмисляне ресурс, което пък е тема за голям отделен разговор.

Вътре

    Ако четете това от централата на BMW, смятайте се за искрено поласкани: вашият i3 може и да не е епохалният продажбен успех, на който са се надявали костюмите от управителния съвет, но оформлението на интериора очевидно е спечелило фенове сред колегите от Волфсбург. От i3 са заимствани не просто общото усещане за пространство и високата шофьорска позиция: сходни са разположението на селектора за задвижването зад волана и архитектурата на двойния екран. Въпреки това, с отпадането на централната конзола (таблото не е свързано с нея, както сте свикнали: обособена е в отделен оригинален модул между седалките) и разчистването на бутоните ID.3 е по-минималистичен вътре. Страхотно, ако мразите копчетата и не така находчиво, ако цените използваемостта, но съдържа функционално лукавство, като това четирите стъкла да се отварят с два бутона.

Седиш високо – сходно е повече с кросоувър, отколкото с Golf VIII, – отстъпвайки място за дебелия 14 см и тежък близо половин тон 9-модулен батериен пакет със сложното му термично управление. Той придава и онова специфично класическо автомобилно поведение с нисък център на тежестта, за което ще стане дума, когато се раздвижим.

С разделената на две за по-добра странична видимост А колона, обилното си остъкляване и стръмно скосения преден капак ID.3 се чувства много като ван: добре както за видимостта и спътниците ви, така и провокиращо шофьорски алтруизъм. Защото сте на показ: единствените препятствия пред усещането за живот на златна рибка в аквариум са тесният заден прозорец и дебелината на С колоните.

Централният модул на сензорно-медийния център за общуване с машината със слайдерите за регулиране на температурата и звука под него е зает директно от Golf VIII. Или е обратното? Какъвто и да е отговорът, това означава, че в началото ще падне голямо пипане и плъзгане с различна интензивност вместо традиционното натискане: не е така интуитивно и добавя един излишен пласт на сложност, според мен, но пък се свиква.

За сметка на това – като изключим любимия ми „лентов вредител“ (системата, подпомагаща спазването на лентата за движение), чието изключване изглежда нарочно усложнено, за да ме вади от равновесие след всеки старт – системите за подпомагане са едни от най-добрите, с които съм се срещал. Без да ги изброявам, защото са много, с богата функционалност и ще си ги прочетете за домашно, начинът им на работа е толкова внимателно калибриран, че работата с дисплея тук е лишена от интензивността в конвенционалния братовчед. За разлика от последните оцелели бордови бутони – тези в шофьорската врата, чиято логика е уж позната, а практическата работа с тях се оказа доста по-тегава от познатото.

Друга особеност от бъдещето е така наречената ID.Light: стандартно разположената в основата на предното стъкло, по цялата му ширина, светлинна лента първоначално сякаш има по-скоро коледен характер, но бързо осъзнаваш, че това всъщност е невиждан още инструмент за общуване с хората на борда, базиран на изкуствен интелект. С лекотата на светулка той ще ви покаже, че колата е готова за каране или посоката, в която трябва да завиете според препоръките на навигацията. Ако сте в критична ситуация, яркият й червен цвят ще ви подсети за нуждата от рязко спиране; или пък пулсира в знак на внимание, докато разговаряте с колата. Когато пък зареждате, лентата ще се удължава от ляво на дясно с нарастването на тока в батерията. Дали ще го приемете като знак от вече превърналото се в настояще бъдеще или ще се подсетите за Оруел, идеята е брилянтна, въпреки че по софтуера зад нея има още работа. Което не е непреодолим проблем с възможността за безжичен ъпгрейд, а и нали мечтаехме за компютри на колела – ето ги, с всичката им прелест и мощната архитектура ICAS, базирана на апликейшън сървър, простете слабия ми френски.

Седалките са с пределно проста, но удобна архитектура; разположената в киносалонен стил задна седалка (по-висока от предните) предлага полезна гледка за седящите и повече пространство от Golf. Материалите навсякъде изглеждат аскетично: да това е думата, не евтино. Причината е рециклираният им, неживотински произход – обстоятелство, с което във VW много се гордеят. Да, меката пластмаса не е в изобилие, ала контрастните цветове, материали и текстури са напълно в унисон с постомодерните претенции на ID.3: при цялата й високотехнологична претенциозност в колата витае един особен дух на смирение, който няма нищо общо с демонстративното материално разточителство.

Интериорът е пълен с елегантни решения (позицията и ъгълът, под който пъхаш телефона в индуктивния му заряден джоб са с великолепна ергономия), а равният под само изостря усещането за простор в тия компактни външни размери. В крайна сметка духът на смирението очевидно е преобладавал, защото коли като Honda e и BMW i3 се възползват по-дръзко от футуристичната си аура. За сметка на това, ID.3 изглежда като интериорните дизайнери да са играли на сигурно, осмисляйки най-важното – че проектират електромобил за масите.

Багажникът е приблизително с размерите на Golf и двойно дъно; под предния капак няма тайно багажно отделение, тъй като пространството е пълно с елементите на климатичната инсталация и изключителния хедъп дисплей с добавена реалност, който по софтуерни причини липсваше от спецификацията 1st Edition. Когато се справят с бъговете (а вече сякаш са), човек има да се чуди как при тая изключително изчерпателна инфографика изобщо не са зачеркнали дисплеите в таблото.

В движение

    ID.3 се усеща като возило със задно предаване и това е изненада, при това приятна. Натискаш до пода алуминиевия педал с мотив „Play(спирачката е „Pause) на излизане от кръгово движение и колата кляка така, както го могат само задните водещи колела, докато воланът кротува невъзмутим в ръцете ти. Чувства се лек, прогресивен в завой и с отлично центриране, и макар тънките (215) 19-цолови гуми да пищят, протестирайки срещу невижданото ми нахалство, сцеплението е преобилно. Инженерите по шасито са работили за неутрално поведение и са го постигнали, при това с почти идеален 50:50 баланс, от меката страна. Да, крен в завой има, но характерът му е точен и ентусиазиран, а контролът на стабилността работи много и дискретно. Съхранява и самообладание по калпавия български асфалт, а старанието по еластокинематиката на окачването личи върху всеки пропуск на Пътната агенция: за кола с големи колела ID.3 прави каквото трябва, когато трябва в борбата с неприятелския ни балкански битум.

Впечатляващо малкият радиус на завой прави кутията с надпис ID.3 лесна за поставяне на пътя: с малко решителност запълвате трафик дупки всякакви. Като казах решителност, ускорението на тежката без малко 1,8 тона стомана с йонно-литиева душевност до 100 за 7,3 секунди и ограничената й до 160 максимална скорост не звучат вълнуващо. Ала на светофар се измъквате бързо напред, а веднъж набрал самотно докъм 60, вече наближавате следващия – ID.3 е уместно бърз за целта. Но не е състезателен герой: опитайте класическия трик на Карол Шелби да се обзаложите със спътниците си на залепена върху таблото петолевка, че няма да успеят да я стигнат, докато ускорявате, и ще обеднеете много преди края на месеца.

Може да прозвучи разочароващо на пръв поглед, но се запитайте, отвъд онзи първичен, „гледай-гледай“ ентусиазъм за споделяне с приятели, от колко екстремно каране всъщност се нуждае семейният ви хечбек? Да го похвалим също, че в отсъствието на шум от двигател, няма да чуете и звук от окачването (преден макферсън и сложен мултилинк отзад) или вятър в огледалата – ID.3 e капсула на спокойствието и тишината.

Задвижването се управлява с очевидно вдъхновен от i3 ромбоиден превключвател, поникнал от фиксирания към волана шофьорски дисплей. Работата е проста: въртите напред за двата режима на шофиране и назад за заден ход. Дизайнерите са устояли на изкушението да добавят пера за регулиране интензитета на спирачната регенерация, избирайки този с отрицателно ускорение 0.3g, което води, без да го изчерпва, до частичното усещане за каране с един педал: в името на простотата нивото не е като в Nissan Leaf и BMW i3. Прибегнете ли до този за спирачката обаче, веднага усещате дълбоката му прогресивно-прецизна амплитуда, благодарение на която спирането е истински плавно и точно, дори с преднамерено монтираните задни барабани.    

Да, на борда се сервират и някои от шофьорските режими, но разликите между Eco, Comfort и Sport са трудни за долавяне. Много вероятно е да останете в Comfort, в който управлението е възлеко, но за сметка на това толкова точно, че ще се смаете от балетната виртуозност, с която ID.3 върти обратния завой, преди водачът на Golf да е успял да включи задна – всичко това благодарение на задното предаване, както се досещате.

Първото издание е добре екипирано за бърз заряд до 100 кВт, а времето за зареждане от 50-те бе някъде малко над час между 50 и 100%. Разходът ми в хладното предзимно време беше в порядък 22-24 kWh, което в крайна сметка се оказа доста близо до данните за комбинираната 290-километрова обща автономия при тези условия.

За средата – второ отклонение

   Нужно ми е задължително, за да обясня защо при цялата отговорност на мисията му и очевиден първоначален успех в Европа от ID.3 меко казано не бива да се чакат чудеса у нас.

1. Няма я покупателната сила

Тя чисто физически не е в състояние да преглътне цена на хечбек с дължина под 4,30 от над 86 000 лева: въпреки усилието да се лишат от марж и вълшебната аура на марката с новото лого, регистрираните (не продадените) в България коли до края на 2020 г. са 20.

2. Няма ги субсидиите

Липсата на данък и безплатното паркиране са мерки с нулев пазарен резонанс, така че, докато България не предприеме нещо истински сериозно и измеримо за насърчаването им, електрическите ID.3 по улиците ни ще бъдат гледка, подир която се обръщаш.

3. Няма я зарядната инфраструктура

Бавният и стихиен характер на развитието й, както и липсата на плътна мрежа от истински бързи зарядни станции правят колата подходящ основно за града транспорт, превръщайки я по неизбежност във второстепенно превозно средство.

4. Няма ги квотите

Наноразмерът на автомобилния ни пазар обрича колегите ми на хронична борба за производствени квоти, поне докато търсенето не мигрира трайно към ID.4 – обстоятелство, чийто евентуален ефект ще наблюдаваме тепърва.

Макар и да са връстник на вътрешното горене, електромобилите не са зряла технология; вместо бездействие и меланхолия, те се нуждаят от среда, измерваща се с висока покупателна сила и съпътстващата я потребителска култура, наличието на амбициозна национална политика за субсидиране и развитие на зарядната инфраструктура. Казано иначе, екосистема. До създаването й у нас ID.3 е осъден да играе не присъщата му главна, а поддържащата роля на екзотика от шоурума.

Действителната първа крачка – вместо заключение

    „Фолксваген“ не крият, че след бръмбара и Golf в ID.3 виждат наследник на народните автомобили. И за да угоди на повечето хора през преобладаващата част от времето им, ID.3 е преднамерен визуален конформист. Преработете доброто впечатление от приветливия му масивен, обтекаем силует с големи колесни арки, преглътнете простия селектор на задвижването му и зад тях ще откриете тесте аса в ръкавите му. Тъкмо в тях е работата: електрическият Käfer е предназначен да грабне щафетата от неумолимо наближаващия 50 Golf, който отдавна се е превърнал в синоним на постепенното развитие, а страшните коли по дефиниция не се продават в достатъчно голям тираж, че да променят света или да изкупуват грехове.

ID.3 е умен, заел е максимум зоната на ефективността, на колелата си е смел и пъргав. Това, което истински ме впечатлява отвъд крайния продукт обаче, е неговият инженеринг, осигуряващ огромни обеми въглеродно неутрално производство през дълга и слисваща със сложността си верига на доставки, чиято задача е да предложи един масов, но осигуряващ и прилично ниво на индивидуализация автомобил.

Можеше ли да е по-лек? Може би, но по-леките архитектури отнемат по-дълго на инженерите и струват повече, а Volkswagen се нуждаят от ореолната си електрическа кола сега и на цена, която няма да накара колебаещия се електорат да се разбяга.

   Първоначалното ми впечатление от него, което определено се нуждае от още уплътняване, е, че ID.3 запълва пропастта между дързостта на i3 и недостигащата амбициозност на Leaf. В края на краищата масовите голфове никога не са били глупав приключенски трилър; те по правило играят ролята на еталон, по който претендентите им се равняват.

Действителната първа крачка е направена.

Всичко останало ще намерите в сайта им.