Европа: късният опит

Какво да знаем за „стратегическия диалог“ между ЕК и автомобилната индустрия

    В четвъртък, 30 януари в Брюксел Европейският съюз и ключовите заинтересовани страни от автомобилния сектор започнаха своя „стратегически диалог“, определяйки приоритети за план за действие в подкрепа на една застрашена от прехода към въглероден неутралитет, новата китайска конкуренция и потенциалните тарифни спорове индустрия.

Сесиите ще продължат през февруари, ще включват принос от обществеността и в началото на март ще завършат с план.

1. Залогът

   Според председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, осигуряващата 13 милиона преки и непреки работни места в ЕС автомобилна индустрия се намира в „ключов момент“. Най-неотложният проблем е пътната карта на Комисията за въглеродна неутралност, тъй като тази година целевите емисии на CO₂ от автомобилния парк рязко се свиват, падат още повече през 2030-а и достигат до нула през 2035 г., ефективно забранявайки продажбите на нови автомобили с вътрешно горене.

Позицията на автомобилните производители е, че ще трябва да предприемат драстични стъпки, за да постигнат целите в момент, когато електромобилните продажби и стимулите за тях намаляват, включително намаляване на производството на автомобили с ДВГ, плащания на стотици милиони за въглеродни кредити на конкуренти като Tesla или рязко намаление на електромобилните цени до точката, в която стават нерентабилни. Секторът се надява Комисията да смекчи или отложи регулациите с идеята да позволи на електромобилното търсене да навакса предлагането.

В това време мощни китайски автомобилни играчи, като BYD и Chery, навлизат в Европа, частично компенсирайки неизползваните мощности на силно конкурентния китайски пазар, където цените са с цели до 50% под европейските. Съюзът наложи наказателни мита, но това рискува да предизвика много скъпа търговска война. Междувременно редица европейски автомобилни производители ще загубят не само от новите американски мита за вноса от Мексико и Канада, а и от европейските за внос от Щатите.

2. Какво предприема ЕС

    Под ръководството на фон дер Лайен ЕС свиква „стратегическия диалог“, за да излезе с план за действие, който наред с всичко друго би могъл да включва мерки за намаляване на въглеродните емисии и европейски електромобилни стимули. Планът „ще очертае ясен курс, който да гарантира, че нашата индустрия може да процъфтява в Европа и да се конкурира успешно на световната сцена“, каза тя на срещата в четвъртък.

Комисията е амбицирана да се придвижи бързо, като планът за действие ще бъде представен на 5 март от европейския комисар по въпросите на устойчивия транспорт и туризма Апостолос Цицикостас.

3. Какво иска автомобилната индустрия

   Асоциацията на европейските автомобилни производители, позната с френския си акроним ACEA, представляваща повечето от тях, казва, че би желала ЕС да „премине от основан на наказания към пазарен и ориентиран към търсенето подход към прехода“. Тя призовава съюза да предприеме действия за справяне с „осакатяващите“ глоби за спазване на емисиите от 2025 г., които те изчисляват на милиарди евро. ACEA също така би искала да ускори планирания преглед на целите за 2035 г. и стимулите за покупка на чисти автомобили в цяла Европа, за да стимулира търсенето.

Главен изпълнителен директор на Mercedes-Benz и ротационен президент на ACEA Ола Келениус: „Автомобилната индустрия в ЕС остава напълно ангажирана и икономически обвързана в прехода към мобилност с нулеви емисии. Но единственият начин този преход да успее е да се превърне в управлявана от пазара и търсенето трансформация. Предстоящият план за действие трябва да се основава на тази предпоставка. Сверката с реалността към настоящата Европейска зелена сделка няма да ни забави, а по-скоро ще задвижи този преход чрез премахване на пречките и въвеждане на необходимата гъвкавост.”

Организацията CLEPA, представляваща стотици доставчици от I, II и III ред, призовава за „технологично необвързан“ подход към емисионните регулации, който да приеме зарядните хибриди, генераторите за удължаване на електромобилния пробег, водорода и устойчивите горива. Тя също иска рационализиране на регулациите и облекчаване това, което според нея представлява бюрократична тежест за малките и средни предприятия, както и осигуряване на по-евтина енергия, и достъп до критични суровини.

4. Какъв ще е планът за действие

    Естествено подробности все още няма, но според Комисията основните области, изискващи „спешно“ внимание, са необходимостта от „равни международни условия“, улесняващи прехода към чиста енергия, както и цялостно рационализиране на регулациите.

В плана за действие ще има четири „тематични работни направления“: чист преход на автомобилния сектор; индустриалната верига на добавената стойност; технологични и цифрови иновации; умения и социални съображения.

5. Кой участва

Автомобилни производители: BMW, Daimler Truck, Renault Group, Volkswagen Group, Volvo Cars, Volvo Group (камиони), Traton (VW камиони), Iveco (камиони).

Доставчици: Bosch, Forvia, Valeo, Mahle, ZF, Milence (зарядна инфраструктура), Recharge (зарядна инфраструктура).

Търговски организации и профсъюзи: ACEA (лобито на автомобилните производителите), CLEPA (лобито на доставчиците), ChargeUp Europe (лобито на доставчиците на зарядна инфраструктура, включващо Tesla), Транспорт и околна среда, BEUC (европейски потребители), профсъюзите ETF и IndistriALL.

6. Какво си мисля

    На пръв поглед всичко започва с текста на Регламент 2019/631/ЕО – основополагащият документ, на който се базира цялата, понастоящем изглеждаща неудържимо, каскадна криза на упадък в Европейската автомобилна индустрия, предизвикващ тази среща.

   От авторите на проблема не можем да очакваме решение

И не, всичко далеч не започва със скандала Дизелгейт през 2015-а, въпреки че тъкмо той даде формалното начало на работата по въпросния регламент. Той бе предхождан от серия работни групи (CARS 21 – 2005 г.), анализи (Зелената книга за градския транспорт „Към нова култура за градска мобилност“ – 2007 г.) и регламенти (2009/33/ЕО), които от своя страна са предхождани от други работни групи и анализи, чиято функция е най-вече да отразява еволюцията на текущата европейска представа за „зеленост“, базираща се на желанието да намалим емисиите на парникови газове и причиненото от транспорта замърсяване – все цели, чиято теоретична добронамереност по принцип не подлежи на оспорване. Така обаче бе в началото, когато принципите на технологичен неутралитет изглеждаха недосегаеми в правотата си, а възгледите на Европейската комисия още не се бяха радикализирали и догматизирали до степента, която днес доведе до последователните кризи във все още водещия европейски икономически отрасъл.

Добре е при все това да не забравяме, че електричеството бе предшествано от друг прецедент за технологично фаворизиране – дизелът. Внушението за „добродетелност“ на дадена технология по правило води до тежки деформации, каквато беше голямото емисионно лъгане, както и до абсурди като този да насърчаваме една технология преди да бъде изчистена, забранявайки я тъкмо когато емисиите от нея станаха по-ниски от тези на прахови частици от гумите и спирачните накладки.

Размахът на догматизацията този път е още по-голям и освен пренебрегване на класическата единодушна препоръка на всички теории за управление на риска яйцата да не се слагат в една кошница, тя обещава една доста по-мащабна катастрофа от Дизелгейт. Причината е проста: манипулирането на дизеловите емисии естествено разклати мощно доверието в основните европейски марки, никоя от които не остана невинна, ала не постави под въпрос фундамента на глобалната технологична доминация на европейския автомобилен продукт.

Този път Европейската комисия, предвождана от същата Урсула фон дер Лайен, в предходния си мандат дръзна да посегне на самото 130-годишно индустриално лидерство, обявявайки по примера на папските були водещата си технология за греховна, обричайки я на бързо превръщане във факт от миналото.

    Така логично следват няколко въпроса:

    На какъв анализ на рисковете се базираха взетите през предходния мандат решения? Нека не забравяме, че нито един от рисковете, причинили този формат с амбициозно име, не е новост:

• Енергията е първичната икономическа храна, а с доброволния си политически отказ от ядрената енергетика (Германия) и прекъсването на евтиния руски газов поток европейската автомобилна индустрия бързо изпадна в тежка неконкурентоспособност. Пренебрежението към очевидните рискове за Европа, произтичащи от събитията в Украйна след ноември 2013-а, беше просто пореден акт на надменна арогантност и загуба на връзка с реалността в една дълбоко зависима от крехките геоикономически баланси индустрия. И не само това, но впоследствие направихме всичко по силите си, за да зазидаме изхода, демонстрирайки несъстоятелност и пренебрежение към пряката връзка между индустрия и геополитика (отношенията с Русия са влошени трайно, а кадрите в ядрената енергетика изискват десетилетия време за отглеждане). Липсата на базово разбиране в главите ни, че на европейските коли са им необходими евтина енергия и мир, за да просперират преобразява нас самите в един от двата най-големи риска;

• Европейският автомобилен пазар така и не възстанови предпандемичните нива: диспропорциите между търсене и предлагане, и драстичното оскъпяване на крайния продукт, дължащо се преди всичко на колосалните инвестиции в една все още неузряла като пълноценен заместител технология, доведоха до дефицит на търсене в размер на повече от три милиона. Той създаде излишък на производствен капацитет и свързаните с него загуби. Тук рискът е не толкова от закриване на производства, колкото от придобиването им от пряката китайска конкуренция, което автоматично я превръща в местен производител, потенциално обезсмисляйки митата. По този начин негативите се удвояват;

• Разликата между себестойността на труда в Европа и Китай не е нито нов, нито непознат феномен, но не бе подобаващо разпознат като ключов риск;

• Без подобаващо внимание оставихме и темата с рискованата си зависимост от критичните суровини;

• С локализираната си и рационализирана верига на доставките през предходното десетилетие Китай вече беше световна автомобилна сила, с която би следвало да се съобразим. Не го направихме;

• Агресивният протекционизъм на Тръмп (25-процентните мита на внасяните от Канада и Мексико автомобили и части влизат в сила от утре) и презрението му към зелената сделка също не са изненада за никого: съвсем логично в първата си пресконференция новият прессекретар на Белия дом Карълайн Левит въведе термина „зелената афера“;

• Изпадналата в хюбрис, изнежена и заслепена от хегемонията си европейска автомобилна индустрия беше напълно убедена, че нищо не е в състояние да разклати световната й доминация. И сбърка: сега понася последствията;

• Официално няма да го чуете, но в кабинетите на последните етажи на автомобилните офиси сериозно вярват, че са твърде важни и големи, за да бъдат оставени да загинат. Липсата на санкциониращи механизми за самоконтрол – важи с пълна сила и за самата Европейска комисия – по правило води до култивирането на измамно чувство за неуязвима безнаказаност, което задължително катастрофира. И няма да ги чуете нито да признаят грешка, още по-малко да се извинят за нея.

   Трезвият, аналитичен стратегически разговор трябваше да започне още през предходното десетилетие и да предшества регламентите. Днес той е закъснял, а участниците са лишени от ключов инструментариум за справяне; да не забравяме, че в политическата си част те страдат от остър дефицит на качества и компетентност за действия по същество, което не ме прави оптимист.

-

    Накрая нека не забравяме, че пред плановете на ЕС за намаляване на въглеродните емисии от автомобилите секторът остана пасивен, избирайки да не спори с политиците. Днес браншовата реакция е водена от онези, които лекомислено заложиха честта си на електромобилите. Ала е късно: духът е пуснат от бутилката и няма връщане обратно; голямото пренареждане е вече факт, а силите за действие нямат потенциал да стигнат по-далеч от опит за ограничаване на щетите. Дано той поне да е успешен.

   Целите в текущия им вид

Въпреки прозаичната задача: BMW Серия 5

Къде е осмото й поколение

   Снимки: BMW AG

На почит – въведение

    Няма какво да го увъртам: BMW Серия 5 винаги е била на почит в тоя блог.

От една страна, на концепцията сама по себе си едва ли някога й е липсвала широта. От времето на първия шестак под капака на Е12 през вече далечната 1973-а до повсеместната електрификация в G60, предпочитаният ми среден седан винаги е имал за цел не простия, комфортен и бездушен пътнически превоз по магистрали и паланки; в генотипа на тая кола първото място винаги по-скоро е било да възнаграждава партньора зад волана на приличен път, внасяйки усещане за изтънчено благоденствие на спътниците му, както чрез качеството на интериора, така и през външния си стил, щедро сервирайки практичността на хубава обувка. Десетилетия наред петицата най-често се справяше на всеки от тези фронтове.

Предшественикът G30 не беше по-различен: самият обхват на гамата му означаваше, че е стигнал по-далеч от всеки по-рано в родословното дърво. Той можеше да падне под 7/100 във вид на 520d или пък да заеме нишата на злото, възползвайки се от богатото наследство на седан със синя кръв в шестцилиндровия дизел M550d.

На върха на моделното дървото M5 CS се оказа толкова необичайно талантлив семеен свръхтранспорт, че във Ferrari вероятно не биха били ентусиасти на идеята да го изправим срещу Purosangue. Но, независимо от вкуса и предпочитанията ви към различните моделни самоличности, базовата достоверност на G30 по отношение на всичко – от класическите пропорции на благородния седан, през динамичния си лад, до ергономията на интериора – най-често водеше в класа.

Все в тази връзка колата от вече осмо поколение петици има премного за защита. Нещо повече: G60 навлезе в един все по-малко заинтересован от традиционните седани свят, в който за поставянето на голям, нехибридизиран агрегат под предния капак от Брюксел издават була „Peccatum fossile“. В това време технологиите вътре бягат напред с плашещата скорост на идеята, че дори някога дискретните седани вече следва да се открояват: физически размер, предизвикателно външност вид, брой на пикселите, както естествено и нищо незначещите ниски емисии на хартия – това са днешните приоритети. Всички те работят по изпращането на тая изключително важна за марката моделна линия в дълбоки, неизследвани води.

    И така, въпреки че разполагахте с цяла година време да вземете решението си за стила на новото поколение, моята задача днес е да изследвам дали старата очарователна магия на Серия 5 е все още жива. Малко се страхувам, ала нека разберем…

Облик и концепция

    Преди да ги подхвана, само с облекчение да отбележа, че гамата в момента не е загубила от широтата си: базов бензин, два (слава на Мюнхен) дизела, два зарядни хибрида и два вида ток – със задно или двойно предаване – правят общо десет разновидности, в които и шестте цилиндъра присъстват. Правилно се досетихте: най-популярна тук с голямо мнозинство е 520d xDrive. Дотук добре.

С извитото по линията на предния капак лице и скосена предна решетка, G60 черпи вдъхновение от SUV-то iX. Мнението ми е, че за кола, която мнозина все още очакват да въплъщава известна елегантност, това е един доста съмнителен дизайнерски подход. Е, при все това, този не е първият път, когато BMW оспорват визуалното статукво: E39 взриви много от обичаната естетика на акулския нос, а с пламъка си наследилият го E60 предизвика и моето справедливо възмущение. Подобно на тези си предшественици G60 не е любов от пръв поглед, въпреки че скосяването на багажника напомня истински за нарисуваната от Пол Брак E12 с цялата й изчистена италианска естетика и действително превъзходни пропорции.

Продължавайки в духа на темата, това е най-голямата петица досега. Че колите с времето растат е факт, но фактът, че G60 има приблизително сходна квадратура с предшественици от серия 7 е вече леко отвъд. При междуосие от 2,96, нараснало с почти два и половина сантиметра, такова удължаване на CLAR платформата, заедно с монолитния общ вид на возилото, избутва дължината му над отметката на пете метра. Дали това е добре ли? Хм, по-скоро не: до момента това бе запазената територия на пълноразмерните лимузини и най-добре да си остане там.

И не знам, по дяволите, за каква „зеленост“ тук говорим при положение, че теглото шеметно расте: входното ниво 520i слага везните на 1725 кг – цели 115 отгоре; 520d xDrive вдига летвата с още 105. Някой, нещо?

CLAR платформата е в употреба от 2015-а, но е актуализирана, за да побере както масивните електрически вътрешности от версиите на i5, така и двата plug-in хибрида; останалото в механиката е без промяна.

Алуминиевото окачване (двойни носачи отпред, 5-точков мултилинк отзад) се управлява от пружини и електронно контролирани амортисьори. Моделите с ДВГ, на основният от които ще се спрем днес, използват отдавна доказаната осемстепенна автоматична скоростна кутия от ZF, вграден в която е 8-киловатовият стартер генератор. M Sport Pro пакетът, включващ адаптивното окачване, поставя шасито по-близо до земята, добавяйки активни стабилизиращи щанги.

Интериор

    Ако харесвате интериора на актуалната седмица, ще ви се понрави и този на петицата; обратното също важи. Каквото и да мислите, неоспоримо е това, че сме изправени пред най-голямата интериорна поколенческа промяна в Серия 5 след дебюта на системата iDrive преди около четвърт вече век.

Да, походът на BMW в света на чувствителните на допир екрани и обширния течен кристал с висока разделителна способност продължава с бързи темпове и тук. Докато инфоразвлечението остава с характерната си склонност към водача, единствената друга осезаема следа от предходната Серия 5 е въртящият се iDrive контролер на трансмисионния тунел, въпреки че дори и той вече не е със същата амплитуда, оформен даже е върху дисплея в стила на рязаното стъкло, с ъглови фасети, ако сте поставили отметката в съответното квадратче.

Влиянието на кристала откривам и върху изпъкналото табло: простиращата се по протежение и на вратите лента с подсветка не е нищо друго освен наследство от Серия 7. Доста завладяваща на пръв поглед е, а и цветовата й конфигурируемост създава приятна вечерна атмосфера. На пряка слънчева светлина обаче отпечатъците от всяко натискане на контролите за каквото се сетите (фарове, врати и вентилация) са направо неприятни. Самата им функционалност също не е на достатъчно ниво: отзивчивостта им е такава, че дори включването на аварийните често изисква повторение. Когато става въпрос за този вид разочарование в общуването, „БМВ” обаче далеч не са сами в бедата: вирусът на дигитализацията ги е поразил наред.

За мое щастие „напредъкът“ тук не е достигнал висотите на цифровата интеграция на общите контроли, колкото други, но тенденцията е ясна: от непосредствено общуването с машината е станало опосредствано – голяма гадост, вервайте ми... Все пак тук огледала, звук, скоростен селектор – всичко остава в сферата на нещата, подлежащи на механично въртене и натискане – не са се самозабравили. Но: вентилационната система е почти изцяло дигитална и докато полезните преки пътища, заобикалящи въртящия се iDrive, остават, те са все по-трудни за управление без отклонение на вниманието от пътя. Чудя се дали и кога производителите ще се усетят да дръпнат ръчната на тая повсеместна виртуализация на някога механичните си отрочетата?

   Още една допълнителна досада: докато качеството на изработката тук остава все така безспорно високо, материалите не са това, което бяха. Или аз се вкиселявам, или действително вътре прекаляват с лъскавата чернотия и твърдата, лишена от вдъхновение пластмаса. На пресконференциите и в прессъобщенията производителите са се научили да употребяват крайно неуместния евфемизъм „материална рационализация“.

Ергономията при каране обаче е добра: патоанатомът в мен ще отбележи, че тазобедрената става се усеща малко по-високо от преди, но връзката между глезена, бедрото и ръцете е с подобрена амплитуда на регулируемост в кормилната колона и седалката.

   Всичко това в един огромен интериор, поне в контекста на средноразмерните седани, какъвто петицата вече категорично не е. Пространството за лактите отпред е в орбитата на Серия 7, а мястото за съхранение на разни неща е отлично. Нека все пак да измрънкам, че пространството за краката отзад – а и това в багажника би могло да отразява по-добре тия пораснали размери. За нейно оправдание да кажа, че батерията на електрифицираните модели е под пода и пространството в багажника при тези версии не се влияе много – жертвата е от едва 30-тина литра.

Да не забравим и че тук вече сме в поколението инфоразвлекателна система iDrive 8.5: точно както в iX и i7, системата включва изобилие от контрол, за който бихте очаквали физически бутони. Уви. Спасението за човека зад волана е, че все още има управление в стил iDrive на централната конзола и въпреки това преминаването през преливащия от функционалност дисплей вече е бавно и много разсейващо. На помощ тук частично се притичва гласовият контрол.

За тяхна чест да кажем, че BMW са се опитали да осигурят функционалност за бърз достъп около полетата на екрана, но иконите са малки и трудни за натискане по време на шофиране. Дават ви възможността да създадете още преки пътища в падащо меню, но цялата функционалност е по-сложна от предходната и не забравяйте, че трябва да сте влезли в операционната система на колата през myBMW акаунт, ако искате всичко да работи и помни както подобава. Нали ви казах: общуването с машината става все по-опосредствано.

Навигационната система е лесна за програмиране през подобряващия се гласов контрол, а маршрутите й са чувствителни, лесни за следване и с отлични трафик актуализации. По същия начин интеграцията с Android Auto е гладка – според обичайния мюнхенски стандарт.

Дизелът все още има смисъл

     Доказват го не само продажбите в България, но и фактът, че гамата предлага още и шестцилиндровия 540d, който с нетърпение очаквам. Благодарение на меката им хибридизация 197-те му коня се справят идентично с ускорението на около 100 кг. по-тежката кола. 400-те нютона въртящ момент още на 1500 оборота правят така, че ускорението до 100 за 7,3 секунди да не се вълнува от задно или двойно предаване. Така изборът му ни най-малко няма да ви обрече на вечен живот в дясната лента.

Впечатляващо обаче е не толкова то, колкото гладкият старт на двулитровия дизел – както след стоп-старт интервенция, така и при студено палене – принос в което вероятно има и 8-киловатовият стартер генератор, подаващ допълнителен въртящ момент при изпреварване.

Целта на този дизел е не толкова да достигне максималните си 228 км/ч на магистрала – едно упражнение, в което вероятно ще се справи, макар и не без попътен вятър, – колкото с теоретичен разход от до 6/100 да постигне автономия в порядък на хилядата километра дори с малкия си, 60-литров резервоар, което моментално го превръща в повелител на средните дистанции. Разходът му в моя случай беше над 7, но това с нищо не променя общия профил на B47 под капака, който в тандем с превъзходно настроените дълги числа на 8-степенния бърз и гладък хидротрансформатор преобразява петицата в разтоварен трансконтинентален транспорт. Дори с този базов двигател под капака, чийто характер не може да се мери с 6 и 8-цилиндровите му събратя, петицата се чувства повече като седмица. Е, да, охотата за междинно ускорение не е така неутолима и границата на възможностите му е относително ограничена, ала общата балансираност на този агрегат и уместността му в голямата кола са повече от очевидни.

    В движение Серия 5 изглежда невъзмутима: предвид това, че новият автомобил е с по-дълго междуосие, по-широки следи и дори по-добро разпределение на масите и при впечатляващото цялостно спокойствие на предходната кола, то това едва ли ще е изненада. Част от пакета на допълнителното активно окачване са управляемите задни колела и с 4 мм сваленото шаси. Това не само намалява с половин метър радиуса на завой, но подобрява и стабилността при по-високи скорости, когато главините на двете оси завиват в една посока. Що се отнася до скоростта на пренасяне на масите, 520d е направо могъщ: сцеплението на ориентираните му към ефективността мишлени, ако не направо превъзходно, то е повече от добро, докато тишината на шасито те оставя трайно впечатлен.

Специалитетите от менюто на Пътната агенция: серийни гребени в средата на завой, неочаквани препятствия и налагащи ловко заобикаляне теснотии предизвикват страничен крен, естествено, ала това са сръчни движения, омекотени спретнато в променливите пикове на хода на окачването, чийто спортен режим е строго контролиран, но оставя много място за M5. Добро и вдъхващо увереност е и усещането върху спирачния педал, добавящ пласт интуитивна управляемост на тази пораснала във всяко измерение кола.

Точно от това усещане не можете напълно да избягате: Серия 5 вече не се усеща като това, което преди наричахме „правилен размер“. В действителност много от сетивните сигнали по време на шофиране – ширината на предния капак, грамотно управляваната, но все пак осезаема тежест, добре претегленото, но очевидно синтетично и някак „електрическо“ усещане за управление – сега подсказват повече седмица, отколкото петица в ръцете ви. 520d е уравновесен, точен, сигурен и предсказуем, когато го натиснеш, но и най-напредничавите настройки на шасито на света не могат да прикрият размера му на пътя.

    Няколко пъти се опитвам да намекна, но пакетът на адаптивното окачване Professional е абсолютно ключов: реактивността на пасивното окачване се характеризира с по-нервна твърдост, дори на магистрала. Адаптивните амортисьори обаче превръщат тази кола в съвсем различно изживяване, осигуряващо изискана компания както на прав и гладък дълъг път, така и по криволичещите подскоци до офиса. Походката е плавна, болезненост в движенията му няма, а изолацията на шасито от бруталните шедьоври по родния ни битум се оказаха приятна изненада, особено в контекста на красивите двуцветни 20-цолови джанти. Широкото пространство отзад и шумът в движение също подсказват числова комбинация на задния капак, започваща по-скоро със 7, отколкото с 5.

Това логично води и до аудиото от Bowers & Wilkins, чийто дебют в седмицата през 2015-а днес мигрира в G60/61. Включваща 18 говорителя (високите тук са без куполи от синтетичен диамант), част от които скрити зад алуминиеви решетки с осветено лого, системата е организирана около 655-ватово крайно стъпало и два двойно балансирани супербаса под предните седалки. Звукът е ясен, спретнат, чист, прозрачен и добре дефиниран, без нискочестотно колебание и признаци на каквато и да е умора при дълго слушане и, а при тая цена на колата 1516-те лева от ценовата листа не предполагат и капка колебание.

Нека само не пропусна, че всичко казано дотук важи в пълна степен и за туринг версията G61, 65-те килограма повече на чието голямо и практично комби почти не се усещат в движение. Не само това, а и предизвикателната двуобемна външност логично продължава характера на триобемния седан, добавяйки едно добре организирано и с правилна форма багажно пространство за елита на семейния ви цирк. Жалко само, че задното стъкло вече не се отваря отделно от вратата. Накратко: комби дизелът е голям, широк и тежък – една рецепта за спокойни и добри маниери в един толкова  рафиниран пакет, че мами да го предпочетеш пред седана. Чудесно знам каква е популярността му тук, ала в родината нещата са съвсем други и комбито е извънредно важно.

Чарът й – да обобщим

    Как Серия 5 G60/61  се е отразила върху привлекателността на тази легендарна мюнхенска моделна линия зависи най-вече от критериите ви за високопоставен седан.

От една страна, оборудван с най-умното окачване, 520d xDrive, притежава изобилни качества на лимузина. Тиха и изненадващо грациозна, тя става още по-забележителна, когато разберете колко спретнато и елегантно стои това шаси, запазвайки самообладание върху предизвикателен второстепенен път.

При все това магията от чара на Албена в предходната петица обаче някак по пътя е помръкнала: цялостната концепция сега не е така умело и категорично дефинирана, и ореолът е пострадал. Не че с почти невъзможния баланс по ръба на актуалната технична и дигитализирана псевдо „зеленост“ колата не остава една от най-смислените в актуалната баварска гама. Но: размерите са се увеличили – нещо ясно осезаемо от шофьорската седалка, а ергономията на интериора не се е възползвала напълно от това развитие. Прекомерното уповаване на чувствителна на допир технология и част от материалните експерименти също подкопават оная така харесвана от мен топла интуитивност вътре, към която те успяваха да се придържат въпреки прозаичната транспортна задача пред тая кола. Най-общо казано, петицата е станала по-синтетична, по-дистанцирана и по-хладна от преди. Причината? Най-вероятно е в духа на времето…

    Във всички случаи обаче BMW заслужават крепко ръкостискане за сполуката им да се предпазят от догматични крайности под предния капак (шестцилиндровият дизел звучи като директна съпротива), които в момента струват главите на част от неразумните им конкуренти.

О, да – и нещо в края: стартова цена от близо 124 000 за 520d xDrive? Тук тя обещава всичко друго не и масовост. А то е именно това, от което потребителите й се нуждаят.

    Подробностите, както обикновено, са в сайта им.

Напълно неподготвени за маратона: България през 2024

В окото на буря с непредсказуем край

   Борбата с данните продължава: в ACEA няма числа от България за категориите над N1, поради което консолидацията за 2023 и 2024 г. тук е с произход МВР

    Имаме всички предпоставки да смятаме, че през 2024-а автомобилната индустрия бе в разгара на нещо, което, представлява продължителен период на разрив – една буря, която няма да утихне скоро. През предстоящите 10-15 години технологията и геополитиката ще продължат радикално да трансформират пазарите и да нарушават (по-склонен съм да напиша „взривяват“, но не искам да ви тревожа излишно) веригите за доставки. В същото време центърът на тежестта й вече се измества, а до каква степен и в каква посока (на този етап това е Глобалният юг) остава да следим.

    Въпросът ще управлява ли Азия и през 2040 година или западните играчи ще успеят да организират ефективно завръщане на този етап има по-скоро риторичен характер. За хората, движещи продължителния процес на трансформация през следващите две десетилетия, предстоящата несигурност прави разбирането на тенденциите жизненоважно. Технологичните и мобилни феномени, които в края на миналото десетилетие изглеждаха неотменими, днес съвсем не са такива: автомобилна Европа – която за разлика от геополитическата – съвсем не е (или беше?) лишеното от собствена воля джудже в толкова дълбока степен подцени негативните последствия от „зелените“ си инициативи за климатичен неутралитет, че днешната комисия е видимо несъстоятелна, а Европейската асоциация на автомобилните производители, позната с френския си акроним ACEA, изглежда изпаднала в състояние, близко до паниката, предизвикано от вече осъзнатата ни неспособност да се конкурираме в новата среда, която така лекомислено сами създадохме, избирайки да изоставим принципите на технологичния неутралитет, поставяйки всичките си яйца в една кошница, догматично обявявайки едни за по-праведни от други. Изправени сме пред урок, който тепърва предстои да влезе в учебниците.

Регулациите за безопасност и емиси влияят пряко върху цената на автомобилите, продавани в Европа. Днес средната цена на дребно на автомобил в Германия – най-големият автомобилен пазар в Европа – е 56 735 евро. Според Федералната статистическа служба това е повече, отколкото средният германски служител прави за една година (51 900 евро преди данъци). 

Подобна история с високи средни цени на дребно има и в другите четири големи пазара. Средната стойност във Франция е почти 49 000 евро, повишава се до 54 000 в Испания и 56 000 в Италия. В Обединеното кралство средната цена на дребно на чисто нов автомобил е 49 451 паунда, което по обменния курс за ноември 2024 се равнява на 59 360 евро.

Въпреки че европейската инфлация играе роля, годишният темп от 1,7%, регистриран през септември 2024-а, е значително по-нисък от показателите, регистрирани между ноември 2021 и септември 2023 г., когато достига връх от 10,6% (октомври 2022). Заедно с Обединеното кралство Италия е една от двете страни в „Голямата петорка“, в които автомобилните цени са отбелязали най-значително увеличение; от потребителите днес се очаква да плащат с 45% повече, отколкото през 2019 г., докато френските цени са се увеличили с 23%.

Всичко това води до отказ от потребление и вдигане на средната възраст на колите в употреба – една голяма друга тема.

Източник: JATO Dynamics

Какво тогава крие предстоящият маратон за света на автомобилите? Основните тенденции изглежда са най-малко четири:

• Поляризация: регионалните диспропорции предстои да се задълбочават, а добавеният от тях пласт на сложност само ще утежни предизвикателствата;

• Автоматизация: във всичките й мислими измерения – от автономия до изкуствен интелект – и във всички звена на веригата на добавената стойност. Пряко е свързана с преструктурирането на заетостта и сама по себе си е адски сложна работа;

• Дигитализация и свързаност: харесваме го или не, колите все повече ще са такива;

• Електрификация – с всичките й регионални колебания, вариации и планини от рискове, и съпътстващите неизвестни.

Комбинацията между тях вече така раздвижи автомобилната тектоника, че първите разломи са вече факт: от трусовете в най-големите европейски секторни играчи Volkswagen и Stellantis, през войната на тарифите с Китай и пълната с въпроси американска политическа промяна. Да не говорим за съюза на нуждаещите се между Honda и Nissan, както и секторът на доставчиците, който в лицето на ключовите си актьори Bosch, Continental, Forvia, Michelin, Schaeffler, Valeo и ZF само през 2024-а обяви съкращения в порядък от над 50 000… 

    Слонът в стаята Китай ще отбележи още една година над 30-милионната отметка, а от 2020 насам експортът им е нараснал около шест (6) пъти, което само подчертава истинската тежест на поднебесния автомобилен сектор – новата суперсила. С дял от 16% експортна дестинация №1 логично е Русия, като делът на вътрешното горене там е над 90. Най-голям вносител на електрифицираните им коли (електромобили + зарядни хибриди) обаче е Бразилия – BRICS очевидно върши добра автомобилна работа, а бумът на вътрешния пазар през последните месеци не отменя напрегнатото усещане за несигурност през 2025-а.

Американският пазар отчете числа в района на 16-те милиона (най-добрата им година след 2019), докато EС ще се задоволи с под 11.5 в западната си част, докато от времето на пандемията преди 4 години континентът губи общо около 4 млн. продажби годишно – обстоятелство, обясняващо тежкия удар върху печалбите на производителите: капацитетите са настроени за по-голямо производство и бидейки хронично неутилизирани, те подкопават значително икономиката им.

    При целия най-общ позитивизъм, лъхащ от българските автомобилни числа, годината тук всъщност не беше нищо особено: да, ръстът от почти 16% в сравнение с 2023-а е факт – оказахме се даже най-бързо растящият пазар в ЕС, – ала основите на българската моторизация остават без никаква промяна. Разпознаваемо е много лесно: ръстът на вторичния пазар – където впрочем е масовото ни индивидуално потребление – бе даже по-висок.

На първо място видимо това е в данните за брутния ни вътрешен продукт – един показател, по който сме устойчиво последни, а той е сред фундаменталните двигатели на органичното автомобилно търсене. 

Естествено на фона на ниските ни разполагаеми доходи идва и високият дял на разходите за транспорт: така хем харчим много висок процент от доходите си за него, хем те са толкова ниски, че не могат да обезпечат качеството му.

Това предопределя най-ниските ни показатели по отношение покупката на нови автомобили, както и едно от най-ниските нива на моторизация в ЕС изобщо, т.е. представяме се слабо както в количествено, така и в качествено отношение.

Каквито и данни, касаещи моторизацията ни, да погледнем, те оставят картината непроменена: с такива показатели не можем да постигнем повече.

    И все пак, на какво се дължи внушителният ни на пръв поглед ръст през 2024-а? Отговорът е пределно прост: на комбинацията между пазарната българска сезонност (традиционно по-силната първа част от годината), подкрепена от съвпадението във векторите на еднократно, кампанийно, аритмично поведение на големи национални и наднационални паркови оператори (на ум ми идват примери като МВР и Frontex), съвпаднали със способността на индустрията най-после да доставя.

Класика в България при тези ни устойчиви макроикономически особености, заради слабостта на индивидуалното, е флотското потребление да бъде водещият пазароопределящ фактор. Така поведението на големите паркови оператори предопредели една формално добре изглеждаща 2024-а, радостта от която е половинчата по още една базова причина извън еднократния й характер: естеството на флотското потребление влошава драстично един от базовите качествени бизнес показатели на сектора, а именно средната печалба от единица продаден автомобил. Да не забравя още нещо: въпросният му аритмичен характер затруднява планирането много. Комбинацията от такива предпоставки води до меко казано умерени очаквания за 2025-а, чието много вероятно автомобилно забавяне, макар и както винаги със закъснение, няма да подмине и нас.

И така, изпратихме 2024 с почти 50 000 регистрации – един на пръв поглед, както вече стана дума, впечатляващ ръст, но исторически рекордната 2008 остана непокътната. За сметка на това предпандемичната 2019-а вече не представлява база за сравнение, поради което тази година ще се връщам към нея само при извънредна нужда от сравнение.

Въпреки появата на нови китайски марки на пазара ни, делът им от общо под 2% все още не изглежда притеснително за конкуренцията: на потреблението ни очевидно ще му трябва време за осмисляне и приемане на новото китайско предлагане, което постепенно се разнообразява, но през 2024-а така и не успя да заприлича на заплаха.

И без това ниският дял на електричеството в задвижващия микс е станал още по-нисък: от 5,45 е паднал на 3,93% (почти 28-процентен спад). Това логично развитие се дължи на две добре познати предпоставки: ниската ни покупателна сила и отсъствието на тежко регулаторно насилие над потреблението. Последното е класически пример за преобразяване без наше участие на един дефект (липсата на сериозни данъчни „стимули“ и отсъствието на бонуси за насърчаване на конкретно потребление) в ефект, с чиято помощ поне картината на търсенето тук е относително органична.

Такава е тя и по региони: тежките дисбаланси на бедността личат от километри: въпреки, че София дава малко над 40% от българския БВП, столичният дял в автомобилните продажби е много по-висок. Обяснението отвъд структурата на доходите е в концентрацията на публични институции в града, чиято тежест на малкия ни автомобилен пазар е диспропорционално голяма.

Така структурата на регионалното потребление (няма начин да не отбележим продължаващия дефицит на консистентност в данните на МВР) отразява справедливо както ниския размер на доходите ни, така и дълбоките разделения, които в комбинация и при отсъствието на държавни политики за повишаване качеството на моторизацията чертаят устойчива картина на пределно стар автомобилен парк, чиято структура отдавна се е превърнала от ключов превозвач на обществените ни отношения (с дял в сухопътните превози на пътници и товари от над 80% няма как да бъде друго) в заплаха за националната сигурност (с толкова висока средна възраст, която дори не желаем да мерим както трябва, и тук няма как да бъде друго). Дори и с този примитивен подход към възрастта се вижда, че за 15 години процентът на автомобилите на 20+ години се е удвоил. Никак няма да е преувеличено, ако преценим тази отблъскваща картина като катастрофален обществен провал – институционален и браншови. Мобилността ни няма бъдеще без план.

    Като стана дума за липсата на план и регулации, миналогодишният софийски автосалон беше рекорден не само по мащаб на зрителския интерес, но и по отказ на автомобилната общност от предизвикването на какъвто и да било обществен разговор по темите на българската мобилност и връзката й с качеството на обществените отношения. Като изключим откриването, на което с общите си приказки присъстваха няколко дежурни говорещи глави, лишени напълно от разбиране за проблемите в екосистемата на събитието, което посещават, нямаше нищо. В допълнение към тях самият ни автомобилен сектор не отрони нито дума, въпреки че моментът в навечерието на европейски и поредни предсрочни парламентарни избори бе повече от подходящ да чуем какво имат да кажат политиците ни. Е, те, както винаги, нямаха нищо за казване, а и ние бяхме напълно лишени от ентусиазъм да ги чуем.

   Колкото и да не ми харесва, заключението ми е, че обитателите на българската автомобилна екосистема изглежда вярват, че са се адаптирали към нея относително добре и освен, че нямат никаква идея какво да се прави, дълбоко в себе си се страхуват от евентуалната промяна (рискът от неспособност за адаптация очевидно се приема за голям), поради което не я и искат. Колкото – толкова; амбиция за повече просто не съществува. Това естествено ни прави напълно неподготвени за преходния маратон и предопределя вършенето на откровени глупости като гласуването на страната „за“ паническите мита върху китайските автомобили – едно действие, илюстриращо много добре дълбоката ни и вече изглеждаща като безнадеждно необратима автомобилна профанизация. Дума на годината тук е посредственост.

В подобен контекст няма как да очакваме нищо различно, освен до болка познатото: електрификацията на автомобилния ни парк има символичен, мек характер (делът на чистите електромобили е нараснал до 0,53% спрямо 0,37 година по-рано, докато хибридите се справят много по-добре), а миксът на задвижванията остава без промяна, чието най-малко общо кратно е дизелизация и газификация в условия на вече приключил процес по превръщането на България в автомобилния контейнер за боклук на ЕС. Изключително удобен, впрочем.

-

   Та в тази връзка лековерният позитивизъм би прозвучал най-малко непрофесионално, а годината, която вече започна, е само една от предстоящия ни дълъг трансформационен маратон, докато бурята с неизвестен край само подчертава фундаменталната ни несъстоятелност и пълна неподготвеност да управляваме тревожните процеси на промяна, които вече са в окото й.

·