Без измишльотини: Dacia Duster III

Колата на човека – развита във всяко отношение

   Снимки: Renault Group

    Няма какво да го увъртам: обикновеният човек кара Duster. От 2010-а до момента производителят е пуснал по пътищата около два милиона и половина в един постоянно нарастващ производствен темп, който днес брои около 1000 дневно.

Въпреки че второто поколение вече бе към края на живота си и не предлагаше хибрид, той стана най-продаваният европейски SUV сред индивидуалните потребители, а с този по-умно изглеждащ и още по-практичен трети номер целта пред Dacia е да се справи. Още по-добре.

Както многократно съм повтарял, привлекателността на Duster винаги е била в простата, практична издръжливост – качества, с които в Миовени през последното десетилетие завладяха тази пазарна ниша с достойна за завист вещина. И как иначе: румънците коват основите на достъпността, пестейки от глезотиите на несъщественото, което ги доведе до създаването на автомобили, безпрецедентно подходящи за целта.

Обръщайки плочата от „чувства се евтино, но поне е евтин“, второто поколение отбеляза уверена крачка напред, докарвайки нещата до една действително много прилична кола на несравнима цена.

    Въпросът, който се върти в главата ми и днес, е как третият Duster се справя спрямо предходното издание? Краткият отговор изглежда ясен: паркирайки сред финалистите за кола на годината, новото издание изглежда по-добро почти във всяко отношение. Да видим как…

Дизайн и стил

     Нека от начало да се разберем: „Дачия“ не просто правят фейслифт на версията от второ поколение: за първи път качен на CMF-B платформа, това е автентично нов автомобил. Модернизиран както вътре, тъй и вън, придобил един несравнимо по-здрав, макар и не напълно уникален дизайн, той, освен всичко друго, подобрява прагматично вътрешното си пространство. При цялата му стегнато геометрична визуална убедителност мантрата на Duster – всичко, което ви трябва и нищо, което не ви засяга – остава непроменена.

Е, без развитие не може и третата версия най-после е преминала към по-модерната платформа на Renault, което ще рече, че техническият й преглед следва да се слуша като албум с най-популярни хитове от творчеството им. Това е     защото технологичните основи тук се споделят с Renault Clio, Nissan Juke, а също Dacia Sandero и Jogger; за 2024 той получава и 1,2-литров, мек хибрид от Renault Austral.

Преосмислената двуобемна, геометрична  външност с висока линия на стъклата идва с послание за устойчивост: Dacia прилагат предварително оцветена пластмаса за предпазните панели, а долните странични прагове и арките на колелата са направени от здрав, частично рециклиран и небоядисан материал, на име Starkle, чияато функция е да се драска, без да дразни.

Входна точка в гамата е добре познатият 1,0-литров двугоривен трицилиндров агрегат, работещ на бензин и LPG, а 1,6-литровият пълен хибрид от Jogger и различните рена върви единствено с автоматик. Е, жалко: дизелите паднаха в жертва на Брюксел, но, слава богу, все още се смята за праведно да има Duster с двойно предаване – очаквано най-вървежната му версия у нас.

Ако новото джипообразно на вид е по-едро от старото, то знайте, че не е; във всеки случай не и много: под сантиметър е по-широк и по-дълъг от преди. Една идея по-ниско, в комбинация с отличителните фарове и почти Jeep-овата си решетка, със сигурност изглежда някак по-зло, или както казват в „Дачия“: „всичко съществено, без измишльотини.“

Вътре

    Y-образните мотиви в екстериора се пренасят вътре – вентилационните отвори правят впечатление веднага; модулните покривни рейки за багажник се завръщат, а шестте ‘YouClip’ точки за закрепване на разни безценни за пътуването ви неща позволяват на производителя да изкуши клиентите си с каталог полезни аксесоари.

По-ниските нива на оборудване сивеят, но моят Extreme бе удостоен с щипка цвят в таблото, контрастни детайли и седалки с лого; изобилието от ниши и кутии – на ниво. Макар и модернизирани на цвят, обработка и текстура, пластмасите остават твърди и склонни към недотам комфортен тропот и резонанси при по-остри неравности и дълбоки аудио амплитуди.

Обаче работата вътре не опира само до нови материали: дигитализацията – нещо, от което не съм напълно сигурен, че Duster се нуждае, е вече тук. Ниските нива на оборудване имат аналогов облик с малък TFT екран в средата и стойка за телефон вместо централен дисплей – нещо, което, освен че повече отива на непретенциозната душа на тая техника, изглежда като по-надеждния подход. Освен дигитализирана пред мен, колата ми бе с обърнат в посока капитана 10,1-инчов, чувствителен на допир дисплей на бордовата мултимедийна система. И двата изглеждат прилично и работят сравнително добре, но, освен по-претенциозната му графика, така и не усетих добавената стойност от екрана пред водача.

Очакванията ми върху централния дисплей бяха да видя версия Google на системата в последните рена, но Duster всъщност използва правен по поръчка интерфейс, който логично е по-евтин и не следва коловоза на Renault. Сравнително елементарен и прост за навигация, ала също така и доста бавен: дефицитът на процесорна мощност е очевидната причина – икономията е мащеха на производителността. Музиката не харесва FLAC формати, а след изваждането му върху USB-то ми невидима ръка беше създала фантомни празни папки.

Нещо и за похвала: навсякъде, където има значение, в „Дачия“ държат на копчетата: физически панел управлява вентилационната система; група физически бутони има и вляво от волана, както и в самия него. Един от тях настройва всички т. нар. системи за подпомагане на водача (част от които с постоянната си и несръчна намеса са по-скоро тежка досада, отколкото полза) на персонализирана настройка, което всъщност е начинът, по който – с променлива успеваемост, признавам – постепенно започват да работят всички съвременни коли.

В една добре поддържаща седалка с възкъса седалищна част мога да седна сравнително ниско, ала разположението на кормилната колона, както и гледката над плоския преден капак,  правят така, че по-естествено е да съм по-високо. В комбинация с леко бункерообразната гледка навън (с произход по-ниската линия на покрива и черно тапицирания му таван), интериорът създава нещо като детинско-наивистично усещане за Land Cruiser.

Инженерите твърдят че миграцията към новата платформа им е позволила да създадат по-богато вътрешно охолство при сходна площ. И не лъжат: с малко повече пространство за краката, пътниците отзад действително дишат по-леко, а обемът на багажника е набъбнал до 478 литра.

По заповед от Брюксел

    И за голямо съжаление на моите български колеги Dacia се отричат от дизела в най-популярната 4x4 версия на Duster. Това става в полза на рехав двугоривен трицилиндров турбо бензин със 100 коня, 6-степенна ръчна скоростна кутия и два резервоара по 50 литра, даващи му за сметка на това теоретичен пробег в порядък 1400 км.

Другите версии включват предно и двойно предаване на микрохибридния TCe 130 и Hybrid 140, който използва новото, по-пестеливо задвижване, комбиниращо 1,6-литров бензинов агрегат с 94 к.с. и два електромотора (49 + стартер-генератор) с общо 140. Hybrid 140 е автомобил с два педала, който е до 80% електрически в града и използва 20% по-малко гориво от конкуренцията. Дължи се на така наречената „серийно-паралелна архитектура“, даваща възможност за най-широко комбиниране на трите агрегата с цел намаляване на въглеродните емисии, потегляне по подразбиране на ток включително. Принос в крайния резултат има и разработената от Renault DP World F1 многорежимна, несинхронизирана, четиристепенна трансмисия без конвенционален съединител.

Миовени прогнозират, че Hybrid 140 ще заеме половината от общия продажбен микс, 40% ще отидат при мекия хибрид TCe 130 с предно, а двойното предаване ще вземе остатъка. Точно обратното в България, където радетелите на двата задвижващи моста няма да се очароват от бензина под капака, но млъкни въглеродно мое сърце…

Ако поемете дълбоко въздух, свалите пулса, разтоварите адреналина още преди тръгване и оставите на електромоторите да носят напрежението, хибридът е приятно гладък. Проявите ли малко повече напрежение или решителност – казано по друг начин,  всяко по-динамично каране или дълги участъци изкачване – знайте, че е предразположен към объркване и нестабилност. Така, стига да стоите далеч от магистралата, той има потенциал за много пестеливост – 6.5/100 в моя случай.

Веднъж натиснали десния педал до пода и изчакали излизането от първоначалната му мъртва точка, усещате как, за да изпревари, Duster сваля поне две предавки, но всъщност е прилично бърз, стига да не е натъпкан до козирката с хора и потреби, естествено. Ако мога да обобщя, хибридът не обича да го юркат: демонстрира го не само с напрегнатия звук под напрежение, но и с не особено похвалната гладкост на трансмисията си, което само ме подсеща, че най-популярен тук действително ще бъде TCe 130 с двойно предаване. Без да е от първостепенно значение, нещо сходно подсказва и ускорението до 100 (10,1 секунди), което е с някоя и друга десета по-бавно от бензина с предно предаване и логично се дължи на 76-те килограма разлика в теглото (1380 срещу 1304 кг) и трасмисиите.

На път

    Dacia ме подтикна да я поведа на различни маршрути: от много живописна кариера, северно от Балкана, до лошия междуградски асфалт и нивите на инак гладка Тракия.

И в трите случая новият Duster е по-добър за каране от предшественика си в почти всяко отношение: ефектът от по-модерната платформа се усеща моментално – от по-стегнатия контрол на крена в криви до значително по-ниския му шум в движение. Който оставя пространство за потропване на твърдите пластмаси – една особеност, която все пак не дръзна да отиде отвъд границите на очакваното.

Ревизиите по инак пределно простото окачване водят до подобреното му справяне с големи неравности при ниска скорост, каквито по волята на Пътната агенция изобилстват из Отечеството. За щастие воланът, макар и с добре познатия си индиректен нрав, има някак повече власт около позицията право напред – добре дошло на магистрала. Цялостното впечатление от управлението е много по-прецизно, елиминирайки клатушкането и колебанията, които мъчеха предходния модел. „Дачия“ мъжки устояват на изкушението да инжектират третото си поколение с  фалшива спортност, нищо че наследения от последните рена волан подсказва нервност, с която днес нямаме нищо общо.

Както стана дума, шумът от пътя е забележимо по-нисък, а подобреното поемане на вертикални неравности с по-голяма амплитуда е само в полза на вече приличния комфорт при возене. Подобреното управление се отразява и на по-продължителното гълтане на километри без умора, а способността за движение по магистрала е в рамките на благоразумното приличие: тиха и гладка при едно условие – да не изпадаш в излишна еуфория.

Новият Duster е запазил сравнително мекото пружиниране на стария модел, което прави возенето му с преобладаващ плюшен нрав, дори когато чувам тропотът на 18-цоловите колела из дупките.

Чета, че версията Duster 4x4 използва задвижването TCe 130 с мек хибрид и вече може да избира различни конфигурации на задвижване отвъд предишния прост избор между предно и двойно. Базира се на многодисков съединител за изпращане на до половината от въртящия момент към задните колела, по-висок клиренс (твърди се, че 217-те му милиметра са най-щедри на пазара), всесезонни гуми и различна предна броня за подобряване на ъгъла му на подход.

Е, със сигурност няма да предизвика G-класа или Ineos Grenadier, но може да се движи по доста остри пропадания, да катери хлъзгави хълмове и да използва контрола на сцеплението, за да се измъкне от ситуации, в които едното колело виси във въздуха. При някои препятствия контролът на сцеплението е шумен и свалянето на предавка би било по-уместно, но Duster със задвижване на четирите колела може да бъде изненадващо полезен извън асфалта.

Колата на човека – да завършим

    Е, продължава ли Dacia Duster да бъде всичко, от което се нуждаем?

С някои от добавените в трето поколение дрънкулки – част доброволни, като дисплеите, част принудени, като „помощта“ за поддържане на лентата – той сякаш има склонността да кривне към предлагане на повече, отколкото ви трябва, или пък действително желаете, плащайки по един или друг начин за това.

Без да изпадам в дълбока философия за толкова компактен (4,34/1,81/1,66 м) SUV, в крайна сметка тази лишена от суета кола е не чак толкова далеч от много други в нейния сегмент, а същевременно струва значително по-малко (с всичките й финтифлюшки версията, която карах, бе в порядък малко над 58 000) – факт, с който няма начин да се спори.

Половин година, откакто е в продажба, първите собственици би следвало да са едни доволни хора: нали това е тя, Dacia Duster – колата на човека.

    Всички подробности, за които не ми остана време, ще откриете в сайта им.

Версия 2.0

Доналд Тръмп и автомобилната индустрия

    

    Покрай категоричното и победоносно завръщане на Доналд Тръмп – освен всичко друго и една смайваща победа на личността-любимец на съдбата над нагона на дълбоката държава – в последната американска остро сюжетна изборна трагикомедия възникнаха толкова много въпроси и предположения, че автомобилните аспекти на предстоящия мандат незаслужено останаха на заден план.

С встъпването си в длъжност на 20 януари догодина 78-годишният 47-и американски президент ще има контрол над Конгреса и Камарата на представителите. С дадения обет за отмяна на политиките от ерата на Байдън Тръмп изглежда е решен да върне държавата в лоното на здравия индустриален протекционизъм.

Бидейки една тежко разделена страна, Америка влиза в мандата на новия си президент пълна с несигурност: ако сте в борда на някой автомобилен производител, триумфалното завръщане на Тръмп ще доведе със себе си преди всичко тревога от неизвестния мащаб на неизбежните промени. 

      Въпросите са в няколко основни посоки.

Емисии: „чисто“ или бензин?

   Като за миг оставим настрана голямата принципна електромобилна измама, по отношение на емисионните стандарти първият мандат на Тръмп постави ясен дерегулаторен тон, облекчавайки мандатите от ерата на Обама и позволявайки на автомобилните производители по-голяма свобода в избора на горива. Ако допуснем, че се върне към същия подход, пазарът на бензинови превозни средства в Щатите може да се възроди, което на пръв поглед изглежда като прът в колелата на т.нар. „зелен преход“ и потенциално да разводни усилията за ограничаване на емисиите в този им вид. За автомобилните финансисти първото може да доведе до краткосрочен растеж на капиталовите инвестиции в конвенционалните превозни средства, но той вещае дългосрочни рискове на пазари като Обединеното кралство и Европа, които – поне докато бюджетните им дефицити позволяват – вероятно няма да се откажат лесно от зле конструираните утопии на емисионните си цели.

     От друга страна, подобна ситуация отваря потенциалната възможност за повече реализъм и завръщане към добрия стар принцип на технологичния неутралитет, който е далеч по-устойчивото решение. Преди здравият разум да се е превърнал в политика обаче не можем да разчитаме на него. Поради това съм длъжен да предположа, че докато, водени от Тръмп, американците отменят стандартите, а европейските и британски пазари удвояват строгите екологични ангажименти, индустрията ще се окаже изправена пред по-дълбоко разделен глобален регулаторен пейзаж – обстоятелство, което само ще вгорчи регионалния живот на автомобилните производители. От глобалния автомобилен инвеститор различията ще изискват постоянно калибриране, тъй като регулаторният риск би могъл да се увеличи значително, а автомобилният свят най-меко казано не се изчерпва с условния Запад.

    Още един интересен прецедент: в лицето на влизащия от Охайо бивш автомобилен дилър Бърни Морено за първи път в историята си сенатът ще види човек от автомобилната индустрия. Изявленията му обещават да хвърлят в смут вече изхарчилата десетки милиарди в преследване на електромобилната си мечта детройтска голяма тройка.

Подкрепен от над 1000 дилъра, 57-годишният Бърни Морено и съперникът му – титулярът от демократите Шерод Браун – похарчиха в кампаниите си безпрецедентен половин милиард

Това, което в момента може да се каже е, че от една страна републиканците ще се опитат да замразят стандартите за икономия на гориво за поне десетилетие – обстоятелство, което ще забави електромобилите, предизвиквайки гнева на природозащитниците, за който, между нас казано, едва ли ще им пука твърде. Една втора администрация на Доналд Тръмп би могла и да отнеме автономията на Калифорния в определянето на строгите й емисионни стандарти. Не е далеч от ума и вероятната отмяна на части от Закона за намаляване на инфлацията, седемте хиляди и петстотин долара данъчен кредит, който потребителите получават за покупка на електромобил включително – едно обезщетение, без което детройтските автомобилни манифактуриости не биха продавали „сините“ си возила.

   Програмата на Тръмп може да включва и големи данъчни облекчения за компаниите, произвеждащи автомобили в САЩ. Всички тези инициативи бяха изложени на интервю с Бърни Морено пред детройтския Free Press, в което той каза, че с Тръмп са обсъдили индустрията и „мисля, че тук сме на една и съща страница.“

Имайки предвид, че General Motors определиха 2035-а като годината, от която нататък напълно ще се електрифицират, а Ford Motor и Stellantis имат също агресивни електрификационни цели за следващото десетилетие, от подобни идеи в Детройт им изскачат очите. Индустриалните наблюдатели вече предупредиха, че такива потенциални правителствени действия ще намалят американската конкурентоспособност, тъй като светът постепенно електрифицира автомобилния транспорт. Тук, разбира се, е добре да не забравяме, че от регионална гледна точка електрификацията е крайно неравномерна и подобно твърдение звучи пресилено, още повече, че до въпросната 2035 има доста време, през което в днешния ни бързоподвижен свят ще се случи прекалено много.

Но да не се отклонявам. В интервюто от четвъртък Морено се докосна и до други теми, особено с проблема, че автомобилните производители избутаха напред електромобилите, за да посрещнат това, което той определи като нереалистични стандарти за икономия на гориво. Това според него вдига цените на конвенционалните автомобили, така че компаниите да могат да компенсират загубените електромобилни милиарди. В Kelley Blue Book само го потвърждават: през септември средната транзакционна цена за ново превозно средство в САЩ е била точно 48 397 долара.

"Всеки с дори базово разбиране за това как работи автомобилната индустрия в Америка би ви казал, че тайният сос е пазарът", каза Морено в четвъртък, отбелязвайки, че търсенето е инструментът, с който потребителите подсказват на автомобилните производители какво искат и какво не.

"Но за първи път в историята на автомобилите автомобилните компании решиха: няма да обръщаме внимание на клиентите си; ще обърнем внимание на политическите си водачи и ще правим коли, които хората не искат. Парите, които са пропилени и изгубени в това преориентиране към електрически превозни средства, са просто абсолютно безумни. Форд е загубил милиарди долари, опитвайки се да успокои политическите лидери, които са напълно неквалифицирани да дават всякакви съвети."

Вън китайския боклук?

    След победата на Тръмп Пекин официално заяви, че Китай ще работи със САЩ, базирайки се на взаимно уважение, но анализаторите бързо заявиха, че Пекин се стяга за сблъсък на суперсилите по отношение на търговията, технологиите и сигурността.

Тръмп предложи мита от над 60 процента за китайския внос и прекратяване на статуса на Китай като най-облагодетелствана нация, а перспективата за търговска война най-меко казано не е от предпочитаните за поднебесното червено ръководство.

Президентът отдавна се е прицелил в китайските коли и по-специално електромобилите, изказвайки желанието да ги обложи с още по-високи мита върху вече съществуващите, което представлява косвен удар върху китайския стоманодобивен отрасъл, който вече се бори със свръхкапацитет и слабо вътрешно търсене. Най-големият световен производител и износител на стомана до момента през 2024 г. е доставил над 90,26 милиона тона на стойност 85 милиарда долара – един мащаб, подхранващ търговско напрежение със страни, вариращи от Индонезия през Турция до САЩ.

И докато под 1% от прекия износ на китайска стомана влиза в Щатите, производителите й са изложени на потенциални мита за стоки като контейнери, превозни средства, машини, домакински уреди и асансьори.

    Както не е трудно да се досетим, при втория мандат автомобилната индустрия ще бъде особено изложена на нови търговски ограничения: САЩ вече наложиха високи мита за електромобили и други ключови компоненти, направени в Китай, докато Тръмп се врече да блокира китайските автомобили, внасяни от Мексико и други страни. Само прекият китайският внос в САЩ брои над 400 млрд. долара, а още стотици влизат под формата на компоненти в продукти, които американците купуват от другаде.

Ето какво мисли по темата сенатор Морено:

„В момента, в който Китай сметнат, че могат да дойдат тук с евтините си, боклучави електромобили, те за съжаление ще сбъркат. Тези автомобили ще влязат тук с драстично високи мита, които ще ги направят непродаваеми. Стига сме били лапни-шарани – ще защитаваме американските работници и американските работни места."

Междувременно индустриалните наблюдатели хвалят качеството и батерийните технологии на автомобилите, произведени от китайските BYD, които в края на миналата година за кратко изпревариха глобално даже Tesla.

В този контекст Тръмп заяви, че ще наложи от 10% до 20% мита върху всички вносни стоки, а от 60% до 100% за тези от Китай. Морено спомена, че ако някои авточасти не могат да бъдат правени в страната, „ние няма да ги тарифираме веднага“, но всичко, което може да бъде направено тук, трябва да се прави тук.

И продължава: "Вижте, Lincoln решиха да правят много от колите си в Китай и това е едно лошо решение. Те ще разберат, че това е много лошо решение. Трябва да правят тези коли тук."

В Китай Ford произвеждат Lincoln Nautilus, а GM – своя Buick Envision; и двата SUV модела се продават в Съединените щати. Детройтската тройка без изключение произвежда за вътрешния си пазар различни автомобили в Мексико.

Ford не се поколебаха да поспорят: "Повече от всеки друг автомобилен производител във Ford сме заложили на американското производство и американските работници. Като автомобилен производител №1 по отношение на производството, заетостта и износа на превозни средства от САЩ на други пазари очакваме с нетърпение да работим с новата администрация и новия Конгрес относно политиките, които ще осигурят процъфтяваща американска автомобилна индустрия и производствен сектор.“

      По пълна програма го отнесоха и намиращите се в сериозна криза Stellantis:  

„Компании като Stellantis, на които правителството на Съединените щати по същество подари Chrysler, уволняват работници и изнасят работните ни места в Мексико. Изпълнителният директор Карлос Таварес трябва да разбере, че правителството на Съединените щати няма да му позволи да изкормва Chrysler и Jeep, и Dodge, и Ram, като изпраща тези коли в чужбина, управляваки компания, която им бе дадена безплатно – нещо, което никога не трябваше да правим."

Нека припомня, че в борба за управление на стоковите си равнища тази година Stellantis попаднаха под тежк огън за многобройни съкращения на работни места, а в сряда обявиха, че ще премахнат смяна и в своя Toledo Assembly Complex, което означава съкращения на още 1100 работници. Потвърдиха също, че разширяват завода за камиони в Салтило, Мексико.

Говорителят им Джоди Тинсън в отговор излезе с учтиво изявление: „Stellantis поздравява сенатор Бърни Морено за избирането му в Сената на САЩ. Защото като производствен дом на емблематичните Jeep Wrangler и Jeep Gladiator, продавани по целия свят, Толедо, Охайо е важна част от нашия производствен отпечатък. Очакваме с нетърпение да работим с избраните сенатори по политики, които подкрепят силна и конкурентна производствена база в САЩ."

Сянката на Мъск?

  И за да не остане сосът на интригата без достатъчно чили, нека към картината добавим потенциалната роля на Илън Мъск в администрацията на Тръмп. Като изпълнителен директор на „Тесла“ интересите на Мъск в Китай предизвикват етично колебание: както мнозинството други, Tesla разчитат на Китай за значителна част от електромобилното си производство, а нескритият синхрон на Мъск с китайските възгледи по чувствителни за Щатите геополитически въпроси (по-специално Тайван) повдига въпроси за това как, ако се окаже назначен за съветник на Тръмп, той би могъл да се ориентира в тази двойственост.

Тук автомобилни инвеститори и заинтересовани страни в Tesla едновременно би следвало да наблюдават с повишено внимание близостта на Мъск до новата администрация. Ако той окаже влияние върху политиките, пряко засягащи предприятията му, етичните проблеми – и потенциалните конфликти на интереси, по подразбиране вървящи с тях – биха могли да променят регулаторните и финансовите перспективи на „Тесла“ както в страната, така и в чужбина.

Една объркана индустрия?

   Перспективите пред президентството на Тръмп дават сигнал за нещо повече от обикновено промяна в политиката на САЩ: те предполагат преконфигуриране на глобалния инвестиционен автомобилен пейзаж. Включването на задна скорост при емисионните стандарти и намаляването на електромобилните стимули могат да предложат краткосрочна амнистия на конвенционалните автомобили, но рискуват изолация на САЩ, тъй като една част от другите пазари – естествено, далеч не всички – продължават напред със „зелената“ си ангажираност. От хората в управителните свети – особено за тези, които работят в международна среда – новата ситуация ще изисква пъргавина, тъй като им предстои да управляват различни вектори и степени на натиск и несигурност, най-малкото по линия на регулации, икономика и геополитика едновременно.

–

     Победата на Доналд Тръмп още веднъж илюстрира нестабилността на американския суверенен пейзаж, подчертавайки скоростта, с която политиките подлежат на изменение. В една индустрия, разчитаща на дългосрочно планиране и стабилност, непредсказуемият подход на Тръмповата администрация 2.0 има потенциал да поднесе истински големи предизвикателства и по двата бряга на Атлантическия океан. Докато автомобилните производители се приспособяват към потенциалната нова реалност, остава въпросът: дали този фрагментиран регулаторен пейзаж в крайна сметка ще предизвика нещо ново, или ще е просто още една пречка към постигането на устойчивост?

Аспекти на жегата

Първият електрически, вторият – финансов

Електрическият

    Автомобилната Европа ме интересува не просто защото живея тук, а и защото в продължение на повече от 130 години бяхме безапелационен лидер в най-сложната човешка икономическа дейност – правенето на коли. И не само това: за ЕС тя е и най-доходоносната, което прави пипането в нея една не на шега опасна работа, в която не бива да се забъркват хора, незнаещи какво да правят с нея.

Динамиката на европейското автомобилно потребление, която не от вчера нищим, започна да показва все по-малко ентусиазъм за съобразяване с догматично-пожелателните европейски амбиции за налагане на една задвижваща технология по крайно спорния (с натрупването на все по-вече данни той става все по-безспорен всъщност) критерий екологична праведност.

Както нерядко става, след изчерпването на ранните й последователи всяка тенденция има нужда от доказване на устойчивост по пътя на рационалната си обосновка, което по правило се установява в пряк сблъсък с реалността.

Преждевременното обявяване на европейския електромобилен манифест за спиране на продажбата на автомобили с вътрешно горене след 2035-а не направи нищо много повече от това не просто да постави модела на европейската автомобилна индустрия под небивал технологично-миграционен натиск, който не постигна много повече от безпрецедентно оскъпяване на крайния продукт и опит за митнически бараж срещу незабавно прегърналите „новата“ тенденция китайски производители, бързо осмислили през нея историческия си пазарен шанс.

Прибързаното пускане от яхъра на един неподготвен за състезанието европейски електромобилен кон не просто доведе до спад в продажбите на основните трима германски производители в Китай, но вече наблюдаваме исторически прецеденти като този Omoda – бранд на най-големия китайски износител Chery – да изпревари емблеми като Alfa Romeo, Land Rover, Honda, че и сънародниците си от BYD, в Испания и да погне Porsche на петия най-голям континентален автомобилен пазар. И това е само началото: следват навлизане в Италия, Полша и Обединеното кралство; след тях – Нидерландия, Белгия, Швеция и държави в Източна Европа, но виждам как бързо започвам да губя концентрация.

   И така, през юли германските електромобилни продажби се сринаха, увеличавайки полето на широкото отдръпване след прекратяването на стимулите в края на миналата година и подкопавайки – институционално принудителните впрочем – планове на автомобилните производители за миграция към електромобили.

Сравнявано с година по-рано, регистрациите на батерийни електромобили на най-големия автомобилен пазар в Европа са спаднали с 37% до 30 762, научихме от федералната автомобилна служба KBA по-рано този месец. Германия брои най-големия спад от декември, когато правителството внезапно издърпа щепсела на електромобилните субсидии. В това време продажбите на автомобили без контакт са нараснали със 7 процента.

Работата е в това, че Германия не е сама: разгърнатото забавяне на електромобилните продажби в цяла Европа, където стимулите са премахнати, оставя производители като Volkswagen Group разминати в производствените си планове, докато общото темпо на т. нар. „цялостна промяна“ се препъва осезаемо. Потенциалът на заможното и, хм, „екологично осъзнато“ потребление изглежда повече или по-малко изчерпан, а дефицитът на достъпни батерийни модели отрязва масовия пазарен сегмент.

Константин Гал е консултант в EY, а мнението му за резултатите в Германия е: „Нарастването на електрическата мобилност до момента се оказва неустойчиво: пазарът е загубил всякаква инерция и много клиенти се съмняват в перспективите на електрическите автомобили.“

От 20 процента година по-рано делът на електромобилните продажби в Германия през юли спадна до малко под 13 в момент, когато автомобилните производители очакваха (за мен остава неясно на базата на какъв по-точно анализ, но това е друга тема) бързо навлизане на батерийни превозни средства.

Усложнявайки годишния спад, регистрациите и в Швеция, един от електромобилните водачи, през юли също намаляха. Според Mobility Sweden, ситуацията там бележи 15-процентен месечен спад в сравнение с миналата година; спадът в Швейцария е с 19.

След като послушно инвестира десетки милиарди в разрастването на технологията, забавянето оставя автомобилната ни индустрия изложена на куп рискове: от най-големия автомобилен производител в Европа Volkswagen  миналата седмица заявиха, че намаляват капацитета на скъпите германски заводи и също биха могли да променят сроковете за разгръщане на батериен капацитет.

Така изглежда онагледеното от Bloomberg, очевидното в което е зависимостта между регулаторната принуда и търсенето. Казано по 

друг начин, на този етап от развитието си електрическата задвижваща технология е нежизнеспособна на свободен пазар

Спадът в търсенето на електромобили помрачава настроението за бизнес перспективите и на автомобилните производители в страната, които включват също Mercedes-Benz, BMW, както и Porsche впрочем, чийто ръстове през 2023-а така и не успяха да включат Китай, а тази година излъчиха ясни сигнали за преосмисляне на електромобилните си очаквания до 2030-а.

    Но да се върнем на Германия. Според Гал от EY през следващите месеци продажбите на електромобили там ще останат ниски, поставяйки под въпрос намеренията на производителите им да увеличат доставките, съобразявайки се с по-строгите флотски емисионни цели в Европейския съюз, влизащи в сила догодина. Това ще е сред основните предизвикателства пред тях, тъй като масовото потребление просто отказва да преглътне технологичните им и инфраструктурни ограничения, поднасяни на толкова безпрецедентно висока цена. Нека го поздравим радушно в клуба на внезапно осъзнаващите очевидното.

Особено изложени на риск са VW, в резултат на което вероятно ще се сблъскат с около 2 милиарда евро отрицателно въздействие върху печалбите през следващата година, четем в бележка на анализатора от UBS Патрик Хумел.

   Отрицателният ефект от забавянето в региона се разпространява, като проектите за производство батерийни клетки се задържат. Французите от Valeo търсят купувачи за два свои завода, които не създават достатъчно бизнес; един от тях вече беше преработен да произвежда части за електромобили. Наскоро от друг френски производител на компоненти, OPmobility съобщиха, че електромобилното им производство е приблизително на половина от очакваното. Тук естествено възниква и въпросът с баланса между реализъм и  пожелателност в планирането – едно обстоятелство, което тепърва ще играе важна роля.

Финансовият

    В този контекст последните финансови резултати на големите автомобилни играчи представляват една голяма кошница със смесено съдържание под общия знаменател на натиск върху маржовете.

Най-общо казано, през 2024 г. индустриалният натиск включва две ключови тенденции: първо, по-бавно от пожелателно планираното приемане от страна на потребителите на новите електрически превозни средства с батерии и второ, опасения за достъпността на електромобилите, движещи се срещу хода на естественото търсене и увеличените стокови запаси.

В последния рунд отчети за печалбите на повечето автомобилни производители виждаме натиск върху оперативните им маржове. На първо място, трудният пазар в Китай и неравномерният електромобилен преход изглеждат като очевидната причина. При все това, автомобилните производители навред се сблъскват със затруднения в рентабилността, които биват както общи за индустрията, така и специфични за компаниите.

Нека хвърлим едно око на промените в продажбите, оборотите, брутната печалба и маржовете.

Volkswagen, Ford: подобрени приходи, по-нисък марж

   Приходите във Volkswagen са се подобрили въпреки продажбения спад, но неоперативните фактори оказват влияние върху оперативните резултати. VW твърдят, че с корекция на тези фактори оперативният марж се е подобрил от първото до второто тримесечие.

В рамките на резултатите на VW Group Audi отбелязват спад в оперативния си марж, дължащ се на продажбен спад, обяснен с ограниченията в доставките на компоненти (причината за тях е тема на голям отделен разговор). Оперативните приходи и маржът на Porsche паднат поради разходите за развитие на гамата. Причинно-следствената връзка е пряка: и Audi, и Porsche въвеждат нови продукти, които влияят на разходите днес, ала ги позиционират по-добре в бъдещето.

Въпреки че като причина в групата сочат усилията за преструктуриране, а не пазарните условия, основните марки на VW Group също бележат спад в оперативния си марж,. Тук изглежда търпят по-малко балансови сътресения по повод електромобилния преход и насрещният вятър, духащ на китайския пазар.

Докато Ford отбелязаха позитивен продажбен ръст и обороти през първата половина на годината, оперативните им приходи също търпят сериозен удар. Ford се борят за пазарното сцепление, което им се искаше F-150 Lighting и Mustang Mach-E BEV да имат, а през 2024 г. Фордовият наратив е „свободата на избор“, която компанията може да предложи в задвижващите си решения.

От електрическото си подразделение Model e в „Стъклената къща“ тази година чакат загуба от 5 милиарда долара. Въпреки това, основната причина за лошото представяне на подразделението през първата й половина се оказаха изненадващо високите гаранционни разходи през второто тримесечие, заедно с по-високите разходи за материали и производство на нови продукти.

Ford вече не отчитат финансовите резултати географски, но твърдят, че Китай и всички международни региони са на плюс, което подсказва само едно: колосалната тежест на Щатите. Диспропорции? Определено.

BMW, Mercedes-Benz: продажбен спад, следват го приходи и марж

    И BMW, и Mercedes-Benz рапортуват по-ниски продажби и обороти, като „Мецедес-Бенц“ отбелязват по-големи спадове и в четирите показателя. И двете гупи не подминават обстоятелството, че индустриалните условия в Китай влияят неблагоприятно на представянето им. И двете марки са силно електрифицирани, като на този етап BMW поднасят малко повече широта в предложенията си. Специално създадената в BMW електрическа архитектура Neue Klasse пристига през 2025 г., което естествено води до растящи разходи за инженеринг и разработка през 2024-а.

Въпреки че BMW преживяват влошаваща се глобална оперативна среда, ръководството им декларира задоволство от представянето на основното си автомобилно подразделение през първата половина на годината. Въпреки че BMW обещаха да странят от ценовата война в Китай, те сочат среда на по-слаби потребителски настроения и засилена конкуренция, забавяща пазарните им показатели. Въпреки отбелязания спад и по четирите, гмуркането им не е така сериозно, както при мнозина други. За Mercedes-Benz сравнително по-трудното тримесечие накара ръководството да преразгледа таргетите за рентабилност за цялата година, въпреки че поделението Mercedes-Benz Cars все още е над целта за марж от 10%.

Подразделението Mercedes-Benz Mobility е засегнато от нарастващите разходи за развитието на зарядната си мрежа и предизвикателствата на Китай.

General Motors,Toyota: продажбен спад, приходи и марж се подобряват

    През първо полугодие продажбите на General Motors намаляват, но силното им ценообразуване (разбирайте по-скъпи, но на все още приемливи от пазарна гледна точка равнища) подобрява приходно-разходната дисциплина. Пускането на не толкова сложни возила с ДВГ от ново поколение допринесе за огромно (41,8%) подобрение на оперативните приходи и увеличение с 2,1 пункта на оперативния марж. Сходно впрочем е представянето в продажбите на българските пазарни участници, за повечето от които можем спокойно да твърдим, че конвенционалните продажби хранят къщата.

GM вдигнаха коридора на очакванията за цялата 2024 г., въпреки че отбелязват едно друго забавяне – в завършването на преобразуването на завод от сглобяване на автомобили в производство на електрически камиони BEV до средата на 2026. GM са още един от групата на борещите се с Китай: по време на обсъждането на резултатите за полугодието главният им изпълнителен директор Мери Бара каза, че GM работят с местния си партньор SAIС за преструктуриране на бизнеса в посока устойчива рентабилност. Да видим.

Toyota отчетоха общ спад в продажбите през първото тримесечие, увеличени обороти, увеличени оперативни приходи и подобрен марж. Въпреки продължаващия проблем със сертифицирането им за безопасност в Япония, наложил автомобилите да бъдат задържани и повторно сертифицирани, или направо изтеглени, Toyota подобряват печалбите. Глобалните им автомобилни продажби спадат през тримесечието поради прекъсванията в Япония, ала в Европа и Северна Америка нивата им се подобряват. Тази година Toyota напредват убедително с хибридната си технология, като до момента електрифицираните им продажби броят 43,2% от общите.

Оперативните им приходи обаче са повлияни отрицателно от увеличените разходи за труд и разходи и развойна дейност – два типични разходни елемента за цикличната по своя характер автомобилна индустрия, докато повишените им маркетингови усилия влияят положително на оперативните приходи.

Tesla, Stellantis, Nissan: маржовият спад най-висок

    Спадът в представянето на Tesla през първата половина на 2024 естествено е пряко свързан с намаляването на продажбите и предприетите от тях ценови действия надолу. Корекцията обаче не осигури ръстовете, на които се надяваха в компанията, като същевременно се отрази драстично върху брутната печалба и маржа. Една част от пазарните неволи в Tesla са свързани с естественото вехнене на потребителското електромобилно търсене, чийто темп се забавя в сравнение с предходните години, но има отношение и към  ожесточената конкуренция от страна на стартиращите технологични, високо рентабилни и достатъчно конкурентни, китайски електромобилисти и все по-добре представящата се конкуренция от страна на традиционни марки. Финансовите резултати на Tesla са повлияни от икономическите условия, динамиката на електромобилното търсене и по-сложната, и конкурентна автомобилна среда на чийто фон стареещия портфейл на „Тесла“ се противопоставя все по-трудно.

Въпреки че остават печеливши, слабите обеми, както и моделен микс, заедно с курсовите разлики, намалиха постъпленията в Stellantis с 14%. Те отбелязват спад в некоригираната си оперативна печалба в порядък 51%, докато маржът  им е с 5,9 пункта на червено.

Известен обемен спад бе отбелязан заради излизащи от производство модели в Северна Америка и корекции на стокови запаси в това, което те наричан „Разширена Европа“ (континентът отвъд ЕС). Грижите на Stellantis в Северна Америка сдържат стратегически неефективен маркетинг и по-висок от необходимото растеж на стоковите запаси. Stellantis е сред автомобилните производители, които водят дълга неравна битка на поднебесния пазар. По пътя си напред за справяне с Китай, както и за предоставяне на евтин за производство и продажба електромобил на други пазари, започвайки с Европа, главният изпълнителен директор Карлос Таварес разчита на съвместно предприятие с Leapmotor.

Спрямо периода април-юни 2023 в Nissan продажбите стоят стабилно и постъпленията се подобряват. Оперативните приходи обаче са които се сриват рязко в сравнение с година по-рано, а маржът спада. За слабия си резултат Nissan в голяма степен винят северноамериканското представяне и малко след докладването му обявиха логични планове за съкращения на персонала.

През втората половина на фискалната година (1 октомври 2024 – 31 март 2025-а) японците възнамеряват да оптимизират стоковите си запаси в Северна Америка, включително с използването на стимули, както и да увеличат максимално продажбите на нови/обновени модели, за да коригират курса. Слабите продажби в Щатите през първото тримесечие бяха отдадени на застаряващ портфейл и потребителския интерес към хибридите, които Nissan в момента не предлагат там.

–

   Една доста шарена картина, както виждаме по-горе, ала навсякъде изглеждат единодушни: средата се нагорещява, а правилото за оцеляване на най-подготвените е по-актуално от всякога преди.

Пак преполовихме: 2024-а този път

Тектонското разместване е в ход: последствията при нас, както обикновено, закъсняват

    И няма да се бавя с примерите: европейският лек автомобилен пазар през юни се възстановява от слабите предходни месеци. Независимо дали това се дължи на допълнителния обичаен натиск за предаване в края на тримесечие/полугодие или на отслабването на лихвената тежест (поне от страна на ЕЦБ на този етап), ръстът, макар и скромен, е факт. И въпреки че резултатите на пръв поглед изглеждат малко по-добри от 2023-а, годишните прогнози са крайно резервирани: цените остават изключително високи, лихвеният спад – много умерен, а геополитическата нестабилност – пред очите ни.

     Американският юни не бе добър (-3,0%) и една от цитираните причини е крайно любопитна: засегналата около 15 000 дилърства кибератака от 19 юни ги принуждава към масово отлагане на предавания за юли. 2,3-процентовият ръст за полугодието обаче не е най-любопитният им показател, а застаряването на парка, на чиято рекордна средна възраст от 12,6 години там гледат като на златен период за сектора на следпродажбеното обслужване, за чийто пиков потребител традиционно се смятат возилата на възраст между 6 и 14.

    Трети пореден месец на спад в Китай (-6,9%), демонстриращ неспособността на правителствените субсидии да подкрепят вътрешното търсене в една инак бурно растяща мегаикономика. Полугодието обаче е на ръст – 2,9%, подвеждащо етикираните като NEV (New Energy Vehicles) електромобили имат безпрецедентен дял от 48% от продажбите на нови автомобили. Все още е рано да се каже какъв ще е мащабът на ефекта от американските и европейски митнически санкции – трябва да мине малко време, за да видим картината в цялост, включваща и реципрочните санкционни мерки. Нямате представа колко тежък е животът на собственика на конвенционален автомобил в Китай – един от най-несвободните пазари на света. С такъв регулаторен натиск се „насърчава“ потребление на всичко.

    Европейският юни бе белязан с 3,6-процентов ръст (4,4 за полугодието), който илюстрира най-вече ролята на държавата като негов основен двигател (италианското правителство най-после въведе дългоочакваните електромобилни субсидии), както и пълната нежизнеспособност на технологията в настоящия й вид да участва в равностойно съревнование. Ще го кажа така: на този етап от състоянието на технологията електромобилното потребление е потребление на субсидии и законодателна принуда, не на технологични предимства.

     На този фон България демонстрира традиционната сила на първото си пазарно полугодие, чийто темп е белязан от охлаждане в последните два месеца. Независимо от това сме шампиони по ръст в ЕС, а разминаването между данните от ACEA и МВР повдига все същите въпроси за качеството им. Постоянният PR поток от информации за поредния значителен лот автомобили, предадени на поредния флотски клиент само подчертават истинските двигатели на нашия растеж (еднократните покупки на държавата и кампаниите за обновяване на парковете на големите флотски клиенти) и традиционната слабост на българското индивидуално потребление. То е величина, която не само не подлежи на промяна, но към нея не трябва да пропускаме да прибавим катастрофална демографска картина, благодарение на която методът „Атлас“ на Световната банка ни включи в най-високата от четирите подоходни групи в света.

Каквато и да е критиката по методологията на СБ, за година време се е свил драстично темповият диференциал между новите и употребявани автомобили – едно обстоятелство, говорещо както за отпушване на „свежия“ вторичен продукт, така и за особеностите в динамиката на вторичния пазар, илюстриращ истинския подоходен профил на българския индивидуален потребител.

   И така, с решаващото съдействие на държавата в качеството й на клиент българският автомобилен пазар надхвърли базовата 2019-а, а ниските и бавно повишаващи се нива на реекспорта или го превръщат в заслужаваща ограничено внимание величина, или пък би следвало най-после да преосмислим методологията на измерването му.

Както и да гледаме на автомобилния си пазар, едно е сигурно: изпадналата до статус на ученик със специални автомобилни образователни потребности държава поне се въздържа от законодателните крайности на принудата, които тепърва подлежат на вълна от масово политическо и впоследствие регулаторно преосмисляне. Когато след няколко години светът излезе от критичната си точка на пренареждане, ще се събудим в една нова ситуация с – много ми се иска да се надявам – по-високо от настоящото съдържание на здрав разум. И тогава, ако все още има заинтересовани, бихме могли да направим някой плах опит за рационален преглед и трезво преосмисляне на българската автомобилна катастрофа. Ала не се напрягайте: такъв за момента не се очертава – смисълът изцяло е загубен.

До настъпването на този колкото паметен, толкова и малко вероятен миг, шарената, крайно разнородна, група на хибридите логично изпреварва дизелите в структурата на продажбите по видове гориво, а интересът към електромобилите продължава своя спад: с изчерпването на малката група ранни технологични осиновители, безпрецедентният ръст на цените им, ограниченията на подлежащата на надживяване настояща технология и натрупването на данни за силно и преднамерено преувеличения им екологичен принос интересът към електромобилите логично се топи, пренасочвайки се в една по-балансирана, хибридна посока. За съжаление, отново трябва да се върна към добрата стара тема с качеството на данните, които, освен че не дават възможност да се прави по-подробен анализ, съдържат и много неприемлив процент грешка под формата на любимия ми етикет „друго“.

   Колкото до териториалното разпределение на продажбите, делът на няколкото по-големи града остава относително статичен, с което индикаторът на бедността ни стои непроменен, независимо към коя от подоходните групи решат да ни присъединят.

   Един от въпросите, чийто официален отговор все още чакаме, е в чий ръце ще влезе вече символично представящия се бранд на „Мицубиши“, чийто показатели по правило са белязани от верността на компактна потребителска група, чието практически пълно изчезване подсказва само едно: близката промяна. Остава да заложим на това кой ще има честта да поеме щафетата от Балкан Стар Мотърс, защото търпимостта на отговарящите за региона със сигурност не  е безгранична.

Единствеото, което прави впечатление в топ 50, извън приключването с ръста на Tesla, е че делът на китайските марки вече е около процент – величина, която все още е в границите на трудната забележимост, но е напълно в духа на времето и отсъствието на по-агресивна законова рамка за електромобилно подпомагане. Казано по друг начин, българският пазар все още е неопределено далеч (ако изобщо някога се промени) от това да постави на изпитание обичайните заподозрени в десетката на отличниците.

Както преди малко стана дума, реекспортът – или поне този критерий за измерването му – вече не пазароопределящият фактор, който беше преди време.

На фона на всичко казано дотук, спадът в ръстовия темп на електромобилите съвсем не бива да е изненада, а рубежът от 1% все така прилича на мираж, хоризонтът на чието достигане се характеризира с все същата висока доза неопределеност.

   Не толкова оптимистичният край на днешния пазарен преглед по традиция ще увенчаем със структурата на българския автомобилен парк, чиято дизелизация логично продължава – такава е органичната логика и на предлагането, и на търсенето на вторичния пазар.

    За средната възраст ми е крайно неприятно да повтарям, а и нямам какво ново да кажа: на фона на бездействието ни тя остава колкото заплашително висока, толкова и официално неопределена заради отказа ни да прецизираме измервателния инструмент. Но консенсусът за възрастта е ясен: последни в Европа.

     В контекста на бурното глобално пренареждане, което води до разместване и на автомобилните тектонски плочи, в провинция България е тихо: там всички последствия закъсняват.